- Стенли няма слаба песен
- При вокалист като Стенли каква е песента всъщност няма такова значение. Всяко парче в негово изпълнение звучи жестоко и можеш да го слушаш без да ти омръзне никога. Дори и да чуваш една негова песен за първи път, моментално я обикваш, защото той изважда цялата емоция от всяка нейна дума и нота.
- Съпорт бендът му от млади музиканти е много добър, създава силен заряд, което се дължи най-вече на култовия и вече доказал се неведнъж млад барабанист Ник Николаев.
- Феновете на Стенли и песните му са хора от всички поколения – от деца (с които той, оказа се, общува чудесно от сцената) до мъже и жени в пенсионна възраст
- На живо парчетата му звучат дори по-добре, отколкото на студиен запис
- С годините пеенето му е станало по-добро, а гласът му – още по-неподражаем. Царят на иронията в рок музиката!
- Kino Cabana е чудесно софийско място за концерти
- Песни на „Тангра“ отпреди 40 години като „Циркът“ и „Жулиета“ до такава степен са били изпреварили времето си, че и днес звучат като модерни хитове, а съвременните групи могат само да си водят записки на тема композиция и изпълнителско майсторство
- „Циркът“, по текст на рок-поет №1 Александър Петров, ми е любимата песен, един от недооценените шедьоври на българския рок. Лека-полека площадът заспива,/ заспива градът под звезди милион./Само там, на асфалта, блести като живо/ станиолче от моята дъвка-балон… Музиката е на Борис Карадимчев – човекът, написал и „Бяла тишина“ на Георги Минчев. Нима има по-хубави български песни от тези двете? Гениални са
- „Обсебен“ е класика, която може да се преработва в безброй аранжименти, и във всеки от тях би звучала по уникален и величествен начин
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Оооще не мога да прочета всичко, което сте написал, докато съм си почивала из морета и пясъци, господин Неделчев! 🙂
Тъй като лекарите- хирурзите особено-си имаме специални отношения с предводителя на Божието Войнство Свети Арахангел Михаил, си позволявам да Ви честитя неговия празник днес. Е така, без повод. Един повод да имаме за усмивка. Хирурзите се надяваме Арахангелът, който води душите при Създателя им да е милосърден като Тоя, който го праща. И да оставя резултата в наша полза. Та затова му се молим. Някои, като мен редовно и даже понякога докато си мия ръцете преди операцията, други- тайно. Но всички. Всички се молим на Арахангел Михаил. Нали всеки от нас си има ангел- пазител. Дано Шефът им не забравя да ги праща при нас винаги и навреме. 🙂 Ако имате близки и важни за Вас хора с имената, които празнуват днес- честити да са. И дълго време да споделяте празниците и делниците на тоя живот.
Ще си позволя и нещо абсолютно лично. Вие точно ще ме разберете. Синът, който загубих, се казваше Рафаил. Беше предвиден за Георги, но го родих на този ден. Така че нямаше как да му дам името на вероятно най- обичания български светец. Изобщо забелязала съм, ние много тачим именно светиите- воини. И така, нарекох сина си Рафаил. Каква ирония, нали. Нарекох Рафаил детето, което не спасих. От иврит името означава Лечител Божий. И затова се опитвам всяка година на тоя ден да не потъвам в това, което той така или иначе вече означава за мен. Затова се опитвам да накарам поне един човек да се усмихне днес. Така и за мен става по- лесно, докато чакам да дойде 9- ти ноември. Не че през останалото време на годината ме боли по- малко. Просто в този ден боли особено много. Ама като не мога-и не бива- да го показвам, опитвам какво ли не само, за да понеса тоя ужас вътре. Така че…простете егоизма ми. Тази година реших, че най- после, поне веднъж мога да кажа на глас, че ме боли. И, не. Няма как да го кажа на някой от близките си. Те всички смятат, че „вече е минало достатъчно време“- и някакси не може да не ми е „минало“. Позволете ми да отмина подобно…съждение с мълчание. Всъщност обичам този празник. Въпреки всичко. Така че честити да са имениците и ние покрай тях, нали така. 🙂 И за да се усмихнете наистина, ще Ви кажа още нещо. Когато Рафе се роди, съпругът ми каза: „Жена, жена. Няма кого вече да излъжеш, че Делон не е любовта на живота ти. Роди първородния си син на рождения му ден“. Да знаете само колко шеги съм си отнесла заради това съвпадение. И никога не ми е било неприятно да ме подкачат за това точно. Какво пък! Не мога да бъда упрекната в липса на вкус за мъже! 🙂 Виж, ако беше рождения ден на Фон Дер Лайен примерно…:-)))
Стенли е тотално и абсолютно изключителен. Легендарен глас, легендарни песни. Обожавам го. За Циркът се подписвам с три ръце! Велика песен. То пък коя ли не е такава, ако е написана от Ал. Петров!? Обаче на мен най ми е на сърце СТАР ПАРФЮМ. Нещо в тая песен много ме тегли, говори ми. ОБСЕБЕН, разбира се, няма какво да го коментирам. Понеже съм леко луда и доста шантава Дева- чакам да направи вариант с голям симфоничен концерт, версия за два рояла и…латино версия! Ще стане трепач. 🙂 Защо два рояла ли? Защото така звукът ще е по- обемен, ще звучи много красиво и вътрешната динамика на парчето ще се „лее“ като „разговор“ между двата инструмента. И накрая някой да помоли Живко Петров и Ангел Заберски да седнат на двата рояла и Игор Марковски да направи клип и сме готови! :)Няма да стане в тоя живот, ама пък защо да не си помечтаем?!
И защото знам, че сте човек, който се интересува на къде върви тоя свят, за финал нещо, което със сигурност ще оцените. Вчера получих първите резултати от едно проучване на колеги от пет държави, за което три години работих и аз. Просто не съм толкова изключително тясно специализирана в нанотехнологиите в неврологията-иначе бих продължила да им помагам. Сега правя само дреболии, основната работа, с която можех да помогна, вече я свърших. И така, Вие сте първият човек на когото ще го кажа. И на съпруга си довечера. И толкова. Поне до първата официална публикация. Неврологията е на път да открие решение за единствения тумор, който в момента не можем да преборим. Не оперираме, не отстраняваме напълно. Поради риск от парализа и/ или ослепяване на пациента. Режем, колкото може, после- химио и лъче терапия. Резултат- преживяемост на пациента от диагнозата до леталния изход- до девет месеца. Става дума за кошмара на неврохирургията. Глиобластомата. Вече имаме 98% положителни резултати от клинично изпитване първа фаза на ваксина за това. За тумори изобщо, но специално за глиобластомата. При 248 от 270 пациенти има трайна ремисия, стопиране на процеса на повторен растеж на тумора- значи отпада нуждата от последващи и повтарящи се интервенции. Да, изпитването е едва първа фаза, но до тук няма починал пациент в хода на изследването. Това е много важно. В цялата история на глиобластомата има само един пациент, който преживя повече от година от диагностиката до края. Един. Живя две години. Изключителният оперен певец Дмитрий Хворостовски. Царство му небесно. Защото благодарение на него вървим към сигурен успех. В последния месец от живота си той създаде фондация, на която повери наследството си. Парите раздели на две. Едната част- за стипендии и обучение на млади певци. Другата- за проучвания на глиобластомата и онкологичните заболявания при деца. Той си отиде, уви, но много ще живеят. Заради благородния му жест. Само още малко. Още три фази на изпитанието. И ще можем да публикуваме и да кажем на света. В целевата група имаме шампион по ски. Разбирате, че не мога да кажа името му. Не само заради Хипократовата Клетва. Но мога да Ви споделя, че спечели последните си две титли СЛЕД нашето изпитване. Това означава, че освен животосъхраняваща, тази ваксина ще запази и качеството на живот на пациентите. Това далеч не е маловажно. Нито за тях, нито за близките им. Ваксината не е превантивна. Поставя се само на диагностицирани пациенти след оперативна намеса, която да отстрани максимално от тумора. След химио и лъче терапията, поставяме ваксината. Очакванията са тя да обучи имунната система да открива клетките на глиобластомата и да ги раздробява така, че да могат да бъдат фенестрирани с минимално инвазивна процедура. Без сегашните рискове от парализа и слепота. Знам, че звучи като нещо дребно. Знам го. Стотици хора от няколко континента работиха осем години за този малък успех. Но ефектът няма да е малък. И съм истински щастлива. Днес е един от онези дни, в които си спомням защо обичам тази работа…:) Преди много години, след една много тежка операция на малко дете с тумор и две аневризми в мозъка, един важен за мен човек ми каза: „Лекарят е чудотворец“. Сега знам точно какво е имал предвид. Но все пак, Чудотворецът е само един. Този, който държи ръката ми и тя не трепва- даже ако вече нямам сили и не помня от кога оперирам.
Не вярвах. Че ще успеем. Признавам си. Не го вярвах. Ех, веднъж и аз да се зарадвам, че съм сбъркала!
Хубава вечер и приятни събота и неделя, господин Неделчев! Аз ще си пусна (пак) последния албум на Стенли. БЯГАЙ ОТ МЕН е любимата ми песен от него. И вече нямам търпение да дойде 19- ти ноември. Тогава е концертът на Орлин Горанов. Купих билетите преди сто години…:)
ХаресвамХаресвам
Пуснете си и новия албум на Дзукеро Discover II, с нови кавъри по много хубави и добре подбрани песни. Ще ви хареса и на двамата с мъжа ви, сигурен съм ✌️
ХаресвамХаресвам
Дзукеро, а. Ще Ви призная нещо искрено и лично, господин Неделчев. Имам усет за талантите. Имам даже повече- имам отношение. Виждам ги, чувам ги, оценявам ги. Даже понякога ги разбирам. Разбирам какво носят в тоя побъркан, грозен, бърз, ужасен свят. НО. Тук е голямото НО. Не всички таланти са моите точно таланти. Дзукеро е сладур. Отчайващо готин, талантлив, жесток. Понеже мъжът ми страшно го харесва- ми се налага редовно да го слушам. Но не мога и не мога да свикна с тоя тембър. Ами не мога. Това е положението. Ако искаш да ме влудиш за осем секунди- пусни ми Ерос Рамацоти. Нищо лично. Но такива леки, прозрачни, въздушни гласове, такива тембри на границата на мъжкия глас- убиват ме. Приемете го, както решите. Опасявам се, че аз съм клишето от учебника по начална неврология. Колкото по- плътен е гласа на един мъж, колкото по- тежък е тембъра- толкова по- вероятно е да го харесам. Биология, опасявам се. Женските хормони „казват“, че гласът тип „сребро и стомана в кадифена ръкавица“ се асоциира със защита, авторитет, спокойствие, хладнокръвие, сила, подкрепа. Такива неща. И затова- отвъд личните ми предпочитания- високите гласове ме карат да искам да си прережа вените. 🙂 Извинявайте, знам как звучи. Но такава е истината. Майка ми- да не повярваш- обожава Дзукеро. Ще взема да й го купя тоя албум. И ще й поръчам плоча в Дюкян Меломан. Тя обожава винилите. Стига е огласяла цялото село с тоя нейния Шостакович. А албумът задължително ще чуя. Първо- защото ми го препоръчвате. И второ, казах Ви. Любимият изпълнител на мъжа ми. Извън рока, разбира се.
П.П. Рязко извън темата.
Всичко, което чета тук, както и написаните от Вас материали за БИОГРАФ, разбира се, общо взето мога да определя като опит за „глас на разума“. В едно общество, в което разумът липсва от доста време на всички нива. И общо взето сме като една огромна психиартия в опасно проточил се ремонт. Също мога да определя написаното от Вас като напомняне към аудиторията, че всеки има право на мнение. На свободно и свободно изразено мнение. Защитено аргументирано, възпитано и с нужното уважение към евентуалния събеседник. В този ред на мисли- смятате ли да кажете нещо за тия ужасни сцени пред Народния театър? Не на мен, принципно. Да коментирате станалото? Би ми било интересно да прочета. Срамувам се от това, което видях. Това е под дъното. За протокола. Чела съм пиесата на Шоу. Семпла, не особено впечатляваща. Второкласна общо взето. Да, но сега целият свят говори, че цензурираме изкуство. И това е големият проблем. Поне според мен.
ХаресвамХаресвам
Разбирам и двете страни. Протестиращите бяха подстрекавани със сигурност. Но в протеста им като цяло има нещо искрено и истинско. Толкова много хора не се събират на едно място току-така. Въпросът е защо само там и защо само сега. Не изключвам провокацията да е била двустранна – и от едната, и от другата страна извлякоха доста дивиденти от случилото се. Едно е сигурно – под повърхността клокочат процеси, които неизбежно ще кипнат, ако не се намери отдушник.
Не одобрявам също така обобщаването и плюенето по „тъпия народ“. В Холивуд току-що получиха горчив урок по темата. Един народ първо няма как да е прекалено тъп (или всички останали народи също са тъпи), и второ – няма как плюещите го да са съвсем дистанцирани от него. Те са част от него. Ако толкова не им харесва, да заживеят другаде- така най-лесно ще осъзнаят, че и там е същото и че желанието им да се изкарват нещо повече от простолюдието остава константа.
Гледах и пиесата, от стрийминга – доста повърхностна, евтино водевилна, много под нивото на тази сцена. Някъде в провинцията да се играе – иди дойди. Ама някой като Малкович да идва и да поставя точно това в най-престижната ни зала, ми се струва доста обидно. Това, че актьорската гилдия не се обижда от факта, а само от протестите навън, си е за нейна сметка. Нейното ниво впрочем никога не е било особено високо.
Как например Захари Бахаров се отнася към талончетата за търкане, които пропагандираше години наред? Тогава народът не е бил толкова глупав, колкото сега, така ли?
Разбирате ми мисълта…
ХаресвамХаресвам
Разбирам Ви мисълта, господин Неделчев. Категорично я разбирам. И докато четях какво сте написал- внимателно го прочетох два пъти- се убедих в правотата си. Вие определено сте от много малкото в последно време гласове на разума. Определено. Обаче нали виждате? Колко са такива като Вас? И мен, прочее. Позволявам си да се причисля, защото с Вас понякога сме на различни мнения за това- онова. И Слава Богу, че е така. Но си говорим ВЪЗПИТАНО и НОРМАЛНО. Дори ако заформим някакъв спор, няма да напуснем полето на нормалното общуване. Защо, за Бога, това е такава рядкост вече? Кога стана това? Как стана? Как така изведнъж се оказва, че не можем да си общуваме? Не можем да говорим нормално? И най- вече, това, което истински ме трови, разстройва ме, съсипва ме просто! Как така се оказа, че хора с различни гледни точки не могат да спорят ЦИВИЛИЗОВАНО!? Все някакви лични нападки. Лични обиди. Каруцарски език. Поведение тип „или си с мен, или си против мен“. Това е талибанщина. Това е варварство. И, да- това е простотия. Преди време, когато Нойзи издаде ДИАЛОЗИ, Дими Стоянович го попита в Култура Бг дали има някаква конкретна причина не за книгата, а за заглавието й. Което, нали, директно отпраща към други едни диалози. И той каза: „Спряхме. Не просто да си говорим. Спряхме да се чуваме, да се изслушваме, да разбираме, че другият също има право. Най- вече правото да не е съгласен с нас“. Не мога да проумея как стигнахме до тук. И, не. Чалгата не е единствено виновна за тоя див, просташкиу изроден манталитет. Не е само това.
Иначе.
Като начало ще си позволя да Ви споделя, че много се съмнявам в „спонтанността“ на този протест. Видях изключително професионални плакати, видях до болка познати лица не само от агитката на любимия ми Левски, уви. А толкова хора се събират лесно- и нямам предвид социалните мрежи само. Просто това са хора, които правят това, което кажат хората, които ги активират. Защо точно сега обаче е въпрос, чийто отговор е много важен. Аз нямам отговор защо точно сега.
Прословутата средна хубост пиеса е поставяна в България. Във Враца, ако не ме лъже паметта. Както Ви казах- нищо особено. Категорично споделям мнението Ви, че мястото на подобен компромисен текст не е на сцената на първия театър в страната ни.
А актьорската гилдия. Първо- абсолютна, неподустима е агресията срещу Владимир Пенев. След двеста години никой няма да помни нито Василев, нито нищо. Но Владимир Пенев отдавна се е записал с достатъчно блестящи букви в културата ни. Той е от малкото наистина чудесни актьори. Случилото се с него освен, че е срамно за всеки един от нас, поименно, е криминално деяние.
А въпросът за интелектуалците, за гилдиите на духа и отношението им към народа не е от вчера, знаете това дори по- добре от мен. Този въпрос е болен, остър и според мен- трудно разрешим. Едно от най- големите престъпления на комунизма е това, че умишлено и напълно целенасочено, съвсем последователно възпита в поколения българи презрение, ненавист и злост към хората, които не работят с ръце, а с ума си. Не можете да отречете, че по тия ширини е масова убедеността, че цигуларят, балерината, актрисата, писателят, художникът, певицата- те НЕ работят. Те правят нещо за удоволствие. Българите масово презират хората на интелектуалния труд. Хората на ума и духа. Няма да коментирам дали и доколко има основания за това. Коментирам просто фактът, че това е целенасочено правено десетилетия наред. Моя приятелка, библиотекар, с години плачеше и се измъчваше, с години. Защото включително хора от семейната й среда открито се подиграваха с работата й и я иронизираха далеч не незлобливо. Чувала съм с ушите си „разсъждения“ като: „Айде бе, Кате! Какво работиш ти!? Седиш на едно бюро, четеш книжки! Дъжд не те вали, слънце не те пече. Един картоф не си посадила в живота си. Айде моля ти се! Ако не са бачкаторите, умрели сте това ентелектуалците!“ Цитатът е дословен, със запазен изказ. Екатирина е направила проучвания, каталогизация и дигитализация на хиляди документи и извори, посветени на българската църковна книжнина и борбите ни са самостойна българска Църква. Автор е на една изключително подробна библиография на трудовете на Екзахр Йосиф. Издирила е, разчела е и е публикувала за общо ползване огромната кореспонденция на Патриарх Кирил. Събирала е като пчеличка до последната запетайка документи и лични архиви на патриарх Максим и дядо Неофит, Бог да ги прости. Написала е четири дисертации, отнасящи се до българската поезия на 20- ти век. Превела е на френски и испански Борис Христов, Коста Павлов, Христо Фотев, Блага Димитрова, Яна Язова. Дори Димитър Воев! Говори седем езика. И е професор по съвременна европейска литература в Сорбоната. Но ДОРИ според близките й, тя НЕ работи. Един хубав ден просто събра един куфар и замина. Сега ръководи огромна университетска библиотека в един от най- реномираните университети на любимата ми Испания. Начинът, по който се отнасят с нея там е нещо, което тук никога няма да видя. Никога. Защото, да. Огромната част от българите са нискочели, слабограмотни, безкултурни илитерати, които една си пишат правилно името. Но затова пък имат ПРАВИЛНО мнение по ВСИЧКИ въпроси. И благодарение на фейсбук, инстаграм и прочее мрежи, имат абсолютното убеждение, че са равни на истинси образованите, истински културните и истински успелите в полето на духа. Ами не. Не са равни. Някоя тъповата девойка от Люлин, дето люпи семки и гледа Ферхунде и Осман денонощно, няма как да ми е равна на мен. Или на Екатерина. Или на Вас. Много съжалявам, но е така. А социалните мрежи създадоха- илюзорното- убеждение на тези хора, че не просто са равни на специалистите. Че могат да спорят с тях. За тези пред театъра важи същото. Това са ядосани на живота хора. Всеки по своите си причини. Които просто искат реванш. Възмездие. За провала си. За нереализацията си. Искат всички да пропаднат. Като тях. Съжалявам, но това мисля. Хора, които да ми обяснят членоразделно и ВЪЗПИТАНО защо не харесават тази пиеса, аз не видях. Но видях Нешка Робева. Какво, за Бога, разбира тази жена от театър!? С нейните врачки, баячки и див, пещерен комунизъм!? Ама била световна треньорка. Ми хубаво! Получила е повече от достатъчно признание, слава, благорарност за златните медали. Които прочее, тези медали, струват много разбити психики, много съсипани момичета. Защото тази жена е диктатор. В лошия смисъл. И никой да не ми обяснява, че високите резултати имат висока цена. Ако цената е човешко страдание, няма как да бъда убедена, че си заслужава. Защо другарката Робева- или Бахаров- не отидат на протест срещу убийствата на жени в тази страна? Защо не протестират с почернените семейства, изгубили децата си в пътни инциденти и живеещи не само с тая адска мъка, но и с условните присъди на убийците им, а? Ей това искам някой да ги пита и двамата. Ама няма кой. И това също е част от проблема. Това, което лично мен дълбоко ме възмущава и просто ме побърква, толкова ме ядосва, че нямам думи, е следният факт. Лично мнение, не ангажирам никого с правилността на преценката си. Няма никакво значение дали е имало или е нямало обиди към България и нашата национална гордост. Няма никакво значение какво въобще казва тази посредствена пиеса. Няма никакво значение е, или не е Малкович един обикновен, комплексиран хърватин, който просто си избива чивиите за наша сметка. Нищо от това няма значение. Значение има, че тоя грозен, селяшко- каскетен панаир и от двете страни на театъра унижи всички нас. Няма значение дали сме шлосери, зъболекари, трактористи, музиканти, журналисти. Това е ужинение на всички ни. Защото за света сега, днес българите сме ограничени, невъзпитани, злобни, дребни същества. Неспособни да приемат чужда гледна точка спокойно и да я дискутират нормално и цивилизовано. За света днес ние сме тези, които цензурират изкуство. Нападат правото на себеизразяване на твореца. Това ме влудява, побърква ме. Защото сме в класическата формула за веждите и очите. Вместо да извадим очи, изписахме вежди. На Малкович. Той завинаги ще бъде „цензурираният в България“. Канонизирахме го. Направихме го герой. Някой си второкласен някога актьор, набеден за режисьор в днешно време. И клакьорите на умнокрасивитета усърдно могат за това. Усърдно и денонощно. Само като прочетете писанията на Ушев и С. Финци, ще ме разберете. Ама по- добре не ги четете. Ето ТЕЗИ редове са наистина оскърбителни към българите. Разбирате ли, целият този варварски панаир просто доказва, че написаното в тая пиеса за нас е вярно. Как е възможно и протестиращите, и обидената Ентелегенция да не проумява това!? Прощавайте, в МОМЕНТА, от две години вече, Сатирата играе чисто нова версия на Криворазбраната цивилизация. Нима тя не е осмиваща и иронизираща определени наши особености като нация!? Нима Бай Ганьо НЕ е подигравка с точно определени национални черти!? Ами Петко Славейковото „Не сме народ“?! Нима едно минаване през метрото сутрин или вечер не е повече от достатъчно, за да се убеди всеки човек, че и до днес къпането и сапунът не са първи приятели на МНОГО българи?! Не мога да се примиря с това, че се целия тоя идиотизъм ни постави на картата на културния свят като НЕ културни хора. Това е смазващо. И единствено важното, според мен.
ХаресвамХаресвам
Според мен, едно е един народ сам да се иронизира и надсмива над себе си, съвсем друго е някой чужд на него автор да го е избрал произволно, поради някакъв свой комерсиален интерес, за обект на подигравка. Или пък напълно целенасочено, обслужвайки някакви политически поръчки в собствената си държава (защото има и такава версия за пиесата на Шоу). И трето е главната театрална сцена на въпросния подиграван народ да избере точно такава пиеса, а също и конкретни дати, за да я представи. Съгласен съм, че всичко това е използвано с политическа изгода от определени партии и кръгове, но въпреки това – причините, основанията за действията им са налице. Не одобрявам и не подкрепям тези действия, но разбирам мотивите за тях. И тепърва ще се случват още много неща, които няма да се харесват на „интелигенцията“, но по някакъв начин ще са предизвикани от самата нея. Докато е налице тази неприязън на „елита“ към собствения му народ, това противоречие ще ражда нови и нови протести по различни поводи, не само пред Народния театър. Въпрос на време е това да намери и политическо измерение на едни избори. Просто няма подходяща фигура – сегашната „патриотична опозиция“ не притежава достатъчно качествени и неопетнени лидери. Не е въпросът, че са били извикани някакви агитки под строй – това е вън от съмнение. Въпросът е, че им е даден добър повод, който спокойно можеше да не бъде даван, с много малко влагане на мисъл и такт. При липсата на такива, тази постановка прилича повече на умишлено търсена провокация, отколкото на възвишено театрално изкуство, заслужаващо уважение.
А колкото до това кой работи и кой не, позволявам си да ви припомня един стар мой текст по подобен повод и тематика:
Поздрави!
ХаресвамХаресвам
Каква седмица. Боже. Каква седмица. Аневризми, катастрофи, пак аневризми, дисекация на аорта и астроцитом за разкош. А още не е свършила, седмицата. Имам 24 часа разположение утре и нощно в събота. Ако доживея до неделя- три дни почивка. Дано при Вас е по- добре, господин Неделчев. 🙂
Още веднъж, много благодаря. За Дзукеро. 🙂 Чух албума. Два пъти. Много ми допадна. Имаше и някои сериозни изненади за мен. Като Set Fire To The Rain на любимата ми Адел- много готино се е получило. Също и Knockin’ On Heaven’s Door и Inner City Blues. Тези парчета ми допаднаха най- много. Скоро не бях слушала и първата част на този албум, така че си го припомних. Там любими са ми Human, Wicked Game и Con te partiro. Чудя се как ли би изглеждала във версия на Дзукеро една от абсолютно любимите ми песни, Cradle of Love? Може пък и да видим/ чуем някой ден! 🙂 Отново, благодаря за препоръката. 🙂
Иначе.
Съпругът ми споделя Вашата теза. Че е едно български автор да иронизира и да се присмива, друго- чужд да прави същото. Не приемам това. Но няма да го оспорвам. Всеки има право на мнение. На различно от моето мнение. Аз не намирам „Не сме народ“ на Славейков старши за по- малко унизително ПРОСТО защото е от български поет. Не намирам за по- малко страшно за нас като присъда и като оценка на манталитета ни Елин Пелиновото “ Ако в България се роди гений, то ще е само геният на завистта!“, ЕДИНСТВЕНО защото е казано от класически български автор. Унизително е. Даже повече от нещата, казани за нас от чужди автори. Но приемам, че хората мислят и другояче. И затова не споря с мъжа си. Нито с Вас. Не и за това.
Вероятно има резон мнението Ви, че избраната дата за спектакъла, заедно с избраната сцена за реализацията му, са неподходящи. Но и датата, и театърът са отдавна известни. Не забелязах кой знае какъв натист и протести да се промени датата и да се смени сцената. Тогава защо има обидени? Имаха достатъчно време да реагират. Относно театъра- казах Ви. Аз също съм сигурна, че подобни посредствени текстове нямат място на първата ни сцена. Много искам да знам също така защо полицията не отдели по съответния начин протестиращите от театъра така, че хората със закупени белети да могат да влязат без проблеми? И защо по никакъв начин не препястваха саморазправата с актьорите? Но предполагам, че идиотите, които нападнаха Владо Пенев дори няма да бъдат намерени.
Неприязънта между елита и останалите е напълно взаимна и не е от вчера. Както Ви казах, това е грижливо, систематично и целенасочено отглеждан разлом. Презрението, което нискочелите примати изпитват към всичко живо, прочело нещо повече от хороскопа във вестника, е толкова отявлено, толкова очебодно, толкова агресивно и нагло, че няма как да има друг отговор освен същото. Неприязън. Меко казано. Постоянно се натъквам на изявления, проявления и какво ли не в тази страна, имащи само една цел. Да се омаловажи постигнатото от някой образован, умен, стигнал до някъде човек. Подценяват се усилията и дори жертвите, които такъв един човек е направил за успеха си. Съжалявам, но много трудно мога да НЕ презирам такъв човек. Изключително трудно. Въпреки че се опитвам. Фразата “ Образованието не е признак на интелигентност“, която е мантрата на мантрите в България, е само върхът на айсберга. А на какво е признак образованието, моля? На липсата на интелигентност може би? И това го казват хора, които в общия случай едва са избутали гимназия. За последно са чели книга в трети клас и не правят разлика между Никола Вапцаров и Къци със същата фамилия. Значи те могат да се подиграват- особено публично- с такива като мен. А аз не с такива като тях, така ли? Някой тотален илитерат може да ми каже, че съм „пудра“, защото обичам операта и съм достатъчно образована да речем, но аз не мога да кажа нищо? Не става така. Просто не става така. А според тия пред театъра става. И не само според тях. И това е притеснително. Преди време четох интервю с една дама, която е част от Пощенска кутия за приказки. Гергана Турийска. Та тя казва така: „Университети, в които не съм стъпвала сега ме канят за лектор в тях. Какво, като нямам висше образование“. Нищо. Нищо от това. Мързяло те е да учиш, имала си други идеи за живота си, ок. Но може ли, ако обичаш драга, да не иронизираш хората, които сме учили малко повече от девети клас в тоя живот? И да не си въобразяваш, че като го правиш публично, демонстрираш нещо различно от липса на култура и елементарно възпитание. Ето заради такива и подобни неща е тоя разлом, който Вие наричате деликатно „неприязън“. А това е един огромен вододел. Пропаст. Между едни хора, които пишат правилно, говорят на „Вие“, не хвърлят боклуци през терасите и колите си и уважават чуждото мнение. Дори когато не го споделят. И другите хора. Които са винаги и единствено правите. Които смятат, че е повод за гордост да „не стъпят“ в университет. И които чуват само себе си. И не им пука през кого и какво ще минат в името на „правото“ си. Да, Тео Ушев- и всички нему подобни от този вид и тази клика- е претенциозен хвалипръцко. Обаче като го пребиеш и не му позволиш да влезе в театъра, какво правиш? Първо- доказваш му на Ушев, че е прав да те мисли за безпросветен тъп патриотар. Второ- помпаш манията му за величие. И трето- даваш му още един довод да мисли, че е нещо повече от теб, защото не хвърля камъни и дървье. Поне не буквално.
И странно защо всички плюят елита, с или без кавички, за отношението му, но никой не обелва и половин дума за безценния народ. Никой не казва- или не смее да каже, по причини разни или разнообразни- едно просто нещо. Защо хора, които не разбират нещо, си позволяват да го коментират? И, не. Няма да приема довода „хората имат право на мнение“. Да нападнеш актьор, не е право на мнение. Да скочиш на лекар, не е право на мнение. Да не можеш да си напишеш името правилно, но да даваш акъл и да имаш претенции, не е право на мнение. Докато „народът“ не си набие в главата, че в този свят има йерархия и според тази йерархия не може да казваш на един лекар как да те лекува. Не можеш да оспорваш мнение на експерти, които са се квалифицирали половин живот- докато това не се разбере, опасявам се, че неприязънта само ще се задълбочава. Аз не казвам на Робева как да си прави спектаклите. Настоявам тя да не си позволява да квалифицира актьорите, лекарите, въобще хората, от чиято работа хал- хабер си няма. Аз не коментирам работата на един цветар. Нямам квалификация за това. Точка. Ето това е един от най- сериозните проблеми между двете групи в тази страна. Тези, които разбираме колко много не знаем и тези, на които въобще не им пука колко малко знаят. Както ми каза преди години дядо по друг повод- не е проблем, че глупакът е винаги убеден в правотата си. Проблемът е, че интелигентния често се съмнява в своята.
Ако приемем, че България е един огромен театър, тези вътре и тези вън трябва да намерим начин да преодолеем дистанцията. Трябва да се срещнем някъде. И да се разберем. Но по мое скромно мнение за момента само едната от групите разбира спешната необходимост от това. Също по мое скромно мнение, с риск наистина да Ви ядосам. За мен това, което става в Парламента ни- за пореден път!!!- е далеч по- унизително и по- оскърбително от някаква си посредствена пиеса на някакъв си Джон не знам кой си. Тия с плакатите и знаменцата не са ли обидени от систематичната подигравка с държавата и обществото от страна на тъй наречения „политически елит“? Или е по- лесно да пребиеш Владо Пенев, `щото не можеш Асен Василев? Трябва да намерим път едни към други. Трябва. За доброто на тая страна. Да, обаче кой и как ще ме убеди, че другарката Робева иска да се разбере с който и да е? Освен със собствените си и напълно неподлежащи на съмнение личностни комплекси.
За стария материал Ви благодаря. Споделям написаното, разбира се. То само доказва още веднъж, но по различен начин мнението ми, че в тази страна, ако не си миньор или шлосер, просто не работиш.
Ще го изпратя на Екатерина, тя ще го оцени. По ред причини. И без това редовно й пращам разни неща да чете. 🙂 А чичо Денчо е неизтребим. Уви. Не знам защо се сещам за поговорки като „Чуждата трева е по- зелена“…
ХаресвамХаресвам
Пиесата просто е слаба, нищо особено. Провинциална, евтина, ненужна. Малкович явно не е голям талант като режисьор (като актьор, апропо, също – ще си позволя да кажа), и просто е предложил тази постановка като един от малкото възможни варианти да вземе 200 бона хонорар. А нашият директор се е съгласил не непременно за да уязви народа си, а просто за да се фука, че Малкович поставя на наша сцена. Това е. Всичко останало е справедлив гняв на хора, които са всичко друго, но не и лумпени, плюс режисирано подстрекаване на няколко лумпена да упражнят агресия. Или провокирана агресия, от която печелят повече „нападнатите“. Допускам, че нападателите са достатъчно глупави, за да не осъзнават какъв ще е ефектът от действията им.
Според мен се вдигна излишно много шум около тази случка и имам обяснение за това – тя е чудесен отдушник след драмата със загубата на Камала Харис на изборите в Щатите. Какъв чудесен повод да се изживеем като жертви на един малък, но много прост народ, и да забравим за разочарованието, което преживяхме ден по-рано, и което тепърва ще ни тежи още? Но фактът, че и вие, и много други хора продължават да се вълнуват от темата „Шоу“, може да ме вдъхнови да напиша един коментар за следващата седмица. Ще си помисля…
ХаресвамХаресвам
Ура! Има справедливост и за мен в тоя живот! 🙂 Наааай- сетне един човек да сподели мнението ми, че Джон Малкович не е нищо особено И като актьор! Леле, колко хора ме клеха до осмо коляно за тази ми „волност“, ако знаете само…:)
Извинете за реакцията. Малко е леко така в стил „всеки луд с номера си, аз- с цяло театро“, ама наистина. Как да не се зарадвам, като всичко живо ми разправя „ау, световен актьор, не те е срам!“ Не ме е. Световен актьор е сър Антъни. Хопкинс. Или скъпият на сърцето ми Лиъм Нийсън. Този е просто…един артист. Не особено добър, не особено талантлив. И категорично лишен от причина да го помниш повече от час. Примерно.
200 бона хонорар? Ти да видиш. Както казваше героят на любимият ми Малин Кръстев в Седем часа разлика. Двеста хиляди за тая…вопиюща посредственост. Бравос. Не е луд тоя дето яде баницата, нали знаете…А директорът, като толкова държи да се фука, че някой е поставял на нашата първа сцена- ами да покани Ян Енглерт! Човекът е доказан театрал. Ама не го кани. Даже се сещам защо, ама това е друг разговор.( Добре де. Признавам си веднага и доброволно колко специално отношение имам към отец Ередия…)
Отдушник след загубата на Камала? Извинявайте, дали е имало по тоя свят човек с елементарна възможност за мислене и поне пет грама мозък, който въобще е допускал, че тя ще победи? Да, подкрепям правата на жените и борбата им за равни права, възможности, реализация. На собствен гръб изпитвам ежедневно и „стъкления таван“ на постове и заплащане, и отношението към жена- хирург, и отвратителните сексистки вицове за успешните жени, които са толкова успешни задължително защото са с мустаци и наднормено тегло и нали, какво да правят „клетите“. Освен кариера. Защото,да, тя умната и справяща се дама задължително е грозна и страшна. Или е тъпа като галош. Ако е хубава. И всичко това се чува от устата на иначе съвсем прилични и дори интелигентни мъже. Които намират за много забавно да разказват по радиото разни нелопости за жени с плетки и котки. Страх ме е да си помисля какво разказват и какво отношение имат към жените не толкова интелигентните мъже. А и няма нужда да мисля. Гледам го в новините всеки ден. Така че от една страна тезите за равноправие и равнопоставеност силно ме интересуват. Но, моля, да не забравяме реалността и здравия разум във всичко това. Реалността е такава. В секундата, в която някой се опита или се направи, че се опитва да убие Тръмп, изборите приключиха. Той спечели. Това е всичко. Ако някой дори за минута си е мислел, че Харис има дори хипотетичен шанс за успех- този човек няма връзка с реалността, не живее в този свят. Не харесвам Тръмп. Още по- малко харесвам ултраконсервативният му вицепрезидент и неговата доктрина за жените, която се изчерпва в кратки изречения. Мълчите. Подчинявате се. Не спорите. Нямате избор. Имате кухня и деца. Повече деца. Защото така трябва, не защото някой ви пита и ви дава избор. Образованието, работата и реализацията са за мъжете. В Америка има не малко хора, които наричат Ванс „бял боклук“. Но Америка избра тези хора. Толкова. И е нормално да ги избере- с все кусурите им. Защото другата алтернатива е от учебника по психиатрия. Разделът с тежките девиации. Направо умирам от смях сега, като си мисля как всичките тия пълчища „журналисти“ на родна земя особено, ще вземат завоя в посоката. Грозно е да се говори така, знам. Но благодарение на всичките тия като Цънцарова, Ризова и подобните им вече просто не гледам телевизия. Карбовски не успя да ме отврати от телевизията и журналистиката, но Цънцарова успя. И сега просто се чудя като как ще се позиционират в новата реалност. Която е нова само за тях. Всеки здравомислещ човек беше наясно, че Тръмп ще спечели. Това встрани от темата за Шоу и шоуто покрай него.
Иначе ще Ви кажа защо ме вълнува всичко това. Първо, заради абсолютно еднозначните реакции на коренно различни хора от близкото ми обкръжение. Това е странно. Странно е хора, които не си приличат по нито един признак, да реагират еднозначно като обидени и омерзени. Това е все едно стругар и балетист да харесват симфониите на Шостакович. Може, ако стругарят е ходил на уроци по пиано. Ама е малко вероятно, нали така. Просто е невероятно как човек, който е учил в чужбина, работи в чужбина, пребивава в България чат- пат, просто защото не иска да отиде другаде, не защото няма къде. Има съответното ниво на култура и възпитание този човек, изведнъж да се обиди жестоко от тая шеметна тъпотия. Ако си слушал цял живот само Азис и Миле Китич и най- далече си пътувал до Каварна, да. Бих разбрала защо си люто обиден. Обаче да си кръстосал света три пъти, да работиш с половин Европа и още пет- шест страни от целия свят, да си купуваш ризите в Лондон и обувките в Италия- тогава защо? Как? Излиза, прави са хората, казващи, че дори ти да напуснеш провинцията, провинцията не те напуска. И това е тъжно. Много тъжно. Това значи, че при повечето от нас културно- цивилизационният слой е много тънък. И много лесно уязвим. А отдолу…Отдолу все същите Ганю, Андрешко и Хитрия Петър. Ето това ме интересува в тази история. Как се оказа, че хора, които нямат общо по между си, се оказаха оскърбени от един незначителен човечец и неговото неумение да упражнява занаята, който твърди, че разбира. И другото, което ме интересува вече Ви го казах. Направихме герой един залязващ „корифей“. Направихме му услуга, която не заслужава с нищо. Всеки нормален човек би полудял от това. Така мисля. Може и да не съм права.
И още нещо. Което също е причина цялата тая тъпотия да ме вълнува. Виждате ли, господин Неделчев. Аз съм човек с някои доста трудни за околните специфики на характера. Които специфики аз целенасочено, напълно съзнателно НЕ заглаждам, НЕ „поправям“ и прочее. Не се старая да съм удобна за никого. Възпитана и с прилични маниери, да. Но другото категорично не. Обувките са удобни. Аз не съм обувка. Разбирате ми мисълта. Малко съм като героинята на анекдота, която казвала: „Който не ме харесва, няма вкус, който ме харесва- не ме заслужава!“. Не изпадам в такива нарцистични изблици, разбира се. Но. Аз не съм човек, който просто така ще си общува с някого. Защото така е възпитано, така е прието и тъй натам. Не. От време оно настоявам и се старая да си общувам само с хора, които са или на моето, или на по- високо от моето ниво. Съжалявам, но животът ми е само един и предпочитам да го прекарам в разговори с умни хора. Опитала съм се да се обградя с такива. Но въпреки всичко покрай тая история се оказа, че единственият, който има търпение да чуе какво мисля и не ми обяснява, че щом не съм на неговото/нейното мнение- значи съм на погрешното мнение, сте Вие. Само с Вас водим този разговор нормално и цивилизовано- ако и да имаме различия някакви.Това е въпрос, който ме занимава сериозно. Защо така дори наистина интелигентни хора в тоя спор освен, че изгубиха елементарното критично мислене, изгубиха и елементарното ниво на култура на комуникацията? Как така се оказа, че хора, с които стоим на една маса с чашите с кафето повече от 35 години, изведнъж се оказа, че отказват да чуят мнение, различно от своето? Отказват да приемат правото на мнение. Различно от своето. Защото, видиш ли, колко обидно било това!? Какво мнение, какви пет лева, националната ни чест, ах!
Това е сразяващо. Сразява вярата ми в човешката природа въобще. Вярата ми в интелекта също така. И затова всичко това ме вълнува. Показва ми в друга светлина хора, които си мислех, че познавам добре. Явно съм напълно права да казвам, че хората не се променят. Хората се разкриват. В зависимост от обстоятелствата, в които са поставени.
Дано размислите за коментара. Ще го прочета с интерес, ако го напишете.
Рязко встрани от темата. Днес ми се наложи да изродя бебе. Вече знам защо колегите гениколози обикновено са спокойни, усмихнати и ведри хора. Доста по- ведри от другите лекари, със сигурност. Заради усещането, което ти дава онзи с нищо не можещ да се сравни момент, когато виждаш как живота започва. В ръцете ти. И понеже раждането в общия случай е щастливо събитие, ти си завинаги част от това щастие. Защото си помогнал да се случи. Беше хубаво. За четвърти път ми е. Хирурзите не израждаме деца, поне не по план и по принцип. Четвърто дете на младо семейство, нямат още 35 и двамата. Тя е учителка, той офицер от армията. Класика. Момче. Прекрасно, силно, напълно здраво момче. Забравих да питам как ще го кръстят, ама напоследък майките често кръщават децата си на лекарите, които са се грижили за тях. Мило е. Ако можех да търпя чак толкова много кръв, и аз щях да стана гинеколог. И ако имах сили да понасям патологията на бременността и детската смъртност при новородени. Не съм толкова силна. Чак толкова не. Та си останах при мозъците и туморите. Но днес се наложи да си спомня, че медицината не е само неврони, прешлени и аневризми…Да видиш как живота започва е дар. Не само за лекарите, предполагам. Но ние сме наистина привилигировани. Защото имаме щастието да видим началото на живота и отговорността да направим края му преодолим. Изплаших се. Ужасно се изплаших. Не израждам деца всеки ден. Но се справих, докато гинекологът дойде. Чудя се тази мила дама дали някога ще разкаже на сина си, че е роден на стълбище в болница…:) Дори колегите със спешната количка не успяха да стигнат толкова бързо. Така че ми се наложи да се справя. Бях най-близо. Дано освен точна, имам и лека ръка и да му върви на хубаво на малкото същество. 🙂
ХаресвамХаресвам
Нищо си му няма на Ванс, а камо ли да е „бял боклук“. Гледах го над 3 часа при Джо Роган – определено е с всичкия си, нормален семеен американски мъж на 40. Ако някой нарича Ванс боклук, то какво ли би казал за Камала Харис или за кандидата й за вице? За тях дори думата боклук е комплимент – те са неспособни и на 30-минутен нормален разговор с журналист, камо ли на 3-часов…
ХаресвамХаресвам
Веднага отговарям на въпроса Ви, господин Неделчев. Определението „бял боклук“ за Ванс прочетох преди време (около месец) в коментар на Милена Фучеджиева. Която от своя страна цитираше свои американски приятели и мнението им за въпросния човек. Разбира се, държа да подчертая дебело- чета всичко, написано от Фучеджиева специално(но и не само от нея) с около три и половина на ум. Защо чета коментарите й ли? Обикновено любопитство. Искам да видя колко точно далеч в назидателния тон и нахалството си може да стигне тази жена. Не е глупава. Допада ми начинът й на изразяване. Даже, ако не ме лъже паметта, и в БИОГРАФ е имало нейн материал преди години. Обаче да ми даваш акъл какво и как да мисля, какво да правя с живота си от позицията на „ние, дето сме били в Америка“, все едно си измислил лекарство срещу Алцхаймер- е това ми идва отгоре. Както и безочието й да обяснява(вече по- рядко го прави), че видиш ли, била притеснявана и репресирана от предишния режим!? Моля!? Фучеджиева?! Репресирана?! Как точно? Вероятно със служебния автомобил на баща си, с който ходеше на училище! Та затова чета нещата й. Искам да видя ще се усети ли все някога, че малко мярка не е излишна в тоя живот…А интервюто на Ванс при Роган бих гледала. Този човек има притеснителни възгледи за правото на жените да вземат самостоятелни решения за живота и тялото си. Така че, да. Бих гледала това интервю. Три часа звучи сериозно. Значи има шанс да разбера какво мисли по различни теми.
ХаресвамХаресвам
Когато мненията се формират от кратките новини на CNN, заблудите са неизбежни. Аз предпочитам да изучавам по-детайлно хората, за които се произнасям 😉
ХаресвамХаресвам
Винаги има какво да се научи от Вас, господин Неделчев. Винаги. Сега остава да намеря три часа, за да изгледам това интервю.
Между другото, понеже нали още сме на вълна избори. И нашите, и американските. Днес Вашият колега от 24 часа Слави Ангелов е публикувал една прелюбопитна позиция относно това как да започнат ВСЕ ПАК да си вършат работата депутатите. Гледал КОНКЛАВ човекът, харесал му филмът. (Приемам залози за Ралф. Че ще спечели Оскар за тази роля. Добре де. Някой няма ли да ми каже кое е правилно- Ралф или Рейв?! Чувствам се така, все едно съм се издънила на матурата по български!) Та, господин Ангелов има брилянтна идея. Споделям я! 🙂 В случай, че вече не сте го видял:
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19340188
Успешна нова седмица от мен и както винаги, бъдете здрав. Отивам на конгрес по неврология в сряда, още си изглаждам доклада. Няма да откажа пожелания за успех. Още от сега ми е зле, като си представя как заставам пред препълнена зала с хора… За един журналист това вероятно е непонятно. Вашата работа е това- постоянно сте сред и пред много хора. Обаче за мен…Да кажем, че нямам таен метод за справяне с паниката. И просто се надявам да се справя.
ХаресвамХаресвам
И аз се притеснявах преди да говоря пред хора, но много бързо ми мина 🙂 Ще мине идеално докладът.
Рейф Файнс се произнася, доколкото съм чел, така го пиша и аз.
Разговорът на Ванс с Роган го има и в Ютюб, пращам линк. 3 часа и 17 минути! За толкова време няма как да заблудиш никого, ако си тъп, ограничен и т.н. 🙂 https://www.youtube.com/watch?v=fRyyTAs1XY8
ХаресвамХаресвам
Благодаря за всичко! За линка- специално. Ще гледам в почивния ден на конгреса да видя интервюто.
Поздрави!
ХаресвамХаресвам