Редакционният увод в октомврийския „Биограф“
Опознах всичко на този свят. Получих всичко от него. Но истинското щастие е в това да даваш.
Ален Делон
(1935-2024)
Както обещахме в предишния си брой, този месец се сбогуваме по подобаващ начин с един от най-обичаните актьори на всички времена. Опитваме се да дадем обяснение защо тъгата по Ален Делон е толкова силна и неутешима. Припомняме житейската съдба и кариерата му, драматичната любовна история с Роми Шнайдер, смелостта му на стари години да казва всичко, което мисли и чувства. Отдаваме му почит в последния му път, но не се разделяме завинаги с него. Ще се връщаме към образите и филмите му по една много проста причина – нови такива, с други актьори, едва ли ще се появят във времена като днешните… Едно специално възпоменателно издание, каквото само Biograph може да събере между две корици – сигурен съм, че ще го оцените.
С респект и нотка на професионална завист в този брой отбелязваме и 80-ата годишнина на Кеворк Кеворкян – един от символите на българската журналистика и публицистика. Събрали сме 80 типични негови „кеворкизми“, взети от разговори с нас през последните години. Провокират доста размисли.
Интервюираме актьора-юбиляр Филип Аврамов и хитовия режисьор Илиян Джевелеков. В обширен материал разказваме за легендарните френски братя Мишлен, както и за готвачите, станали звезди покрай техния не по-малко легендарен туристически каталог.
С тъга и носталгия по едни други времена в 157-ия си том отдаваме почит на Иван Гарелов, когото българската журналистика загуби в началото на септември.
И още интересни четива – връщаме лентата преди 60 години към създаването на Етъра– етнографския музей, който продължава да събира хиляди българи и чужденци край Габрово. Обясняваме най-важното за новата Шампионска лига по футбол. Разхождаме се и из красивата Амалфийска ривиера в Италия…
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Уважаеми господин Неделчев, радвам се да Ви „видя“ отново. Беше една дълга, морска, солена и ТИХА почивка. 🙂 Последното е особено важно за мен. Знаете, главата на един хирург почива само на тишина. На всеки лекар всъщност. Предполагам. Е, моята със сигурност иска тишина. Позволява се единствено „съпровод“ на Металика и Пласидо Доминго. 🙂 Обичам морето. Говори ми. Стига ми само да го гледам, за да забравя какво има на брега. Вероятно ще Ви прозвучи цинично от устата на лекар, но…морето изтрива всичко. Забравяш, че пред прага ти има война. През улица от теб- друга война. Забравяш, че умират хора, дори напълно невинни. Морето е доказателство, че Бог ни обича. Все още.
И така, ето ме. На есен с песен. След задължителното справяне с един куп битовизми буквално преди десет минути попрехвърлих новия БИОГРАФ. За мен е нов. Чакал ме е да се върна, докато си правех компания със Селин Дион на плажа. 🙂 Имах намерение само да попрехвърля. Да видя какво има между кориците. На този така специален БИОГРАФ с който, както самия Вие отбелязахте, списанието се прощава „подобаващо“ с Ален Делон. Та, исках да видя какво има, от къде ще започна утре, като се върна от работа.
Ех, господин Неделчев. Интересен човек сте Вие. Пълен с изненади. Въпреки че точната дума е „потрес“. С подчертан елемент на шок. Боже мили. Публикувал сте това, което Ви разказах. Онези няколко фрагмента спомени. Онова „Борсалино“ с мама, онази вечер в малкия театър в Париж…Не знам какво да кажа, наистина. Вероятно „благодаря“ е подходящо, но не ми се струва достатъчно. Разбира се, че Ви благодаря. Естествено! Ще Ви се стори смешно, но за мен…да видя името си на страниците на любимото си списание е…нещо, което не мога да събера в думи. И не ми казвайте, че Мария Петкова е много често срещано име и никой не знае, че това съм аз. Аз знам. Достатъчно е. Благодаря Ви, наистина. Това със сигурност е най- страхотния, най- милия подарък, който получавам в така специалната за мен 2024- та. Не вярвам това да е била целта Ви, просто да ме зарадвате. Каквато и да е била- благодарна съм Ви. От цялото си сърце. Толкова хора ще прочетат тези редове. Ще ги споделят всеки с емоцията си, с мислите си. „Моят Ален“. Едва ли можеше да се каже по по- добър и по- точен начин. Разбихте ми сърцето. В най- положителният възможен смисъл! Честно да Ви кажа, понеже пише професията ми, чудя се. Чудя се дали някой все пак няма да се сети, че съм аз. 🙂 Едва ли. Онази вечер в Париж е абсолютно съкровен спомен, не съм го разказвала на никого, освен на Вас. Както казах- това няма значение. Значение има, че по някаква причина сте преценил да публикувате това. Знаете ли, аз обичам сентенциите от Близкия Изток. Тази благословена и прокълната земя. Една от тях гласи: “ Празникът не е ден от календара. Празникът са хората, с които го споделяш.“ Благодаря Ви. Че станахте част от моята празнична 2024- та година. По начин, който ме накара да се почувствам щастлива и по особен начин специална. Вярвайте ми, не са много моментите в този живот, в които съм се чувствала наистина щастлива. За специална да не говорим. Знаех си, че като се върна ме чака един специален БИОГРАФ с Ален Делон, но даже не съм си представяла КОЛКО специален…Още веднъж, благодаря Ви. Наистина.
Както винаги, бъдете здрав. Поздрави!
П.П. Чакам с нетърпение рецензията Ви за „Гунди- Легенда за любовта“. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ами просто текстът беше хубав и внася лична нотка в портрета на този мъж. Не съм предупреждавал предварително защото до последно не беше сигурно ще има ли място 😊 Даже вдъхновен от Вас си взех билети за „Енигматични вариации“ в Армията и много ми хареса. Вдъхновението е най-хубавото нещо, което човек може да даде на някого, нали? 🫡❤️
ХаресвамХаресвам
По- добре, че сте преценил да не предупреждавате. Честно. Като се знам каква съм, как вечно се съмнявам в себе си- щях да почна да Ви разубеждавам! И после горчиво да съжалявам, разбира се! Все се съмнявам в себе си. От както бях на пет. И някакси не мога да преодолея това гласче вътре в мен, което все нарежда и нарежда „ами ако…“. Дори когато съм убедена, че просто трябва да се справя с тая неувереност- просто не мога. Това е. За зло или за добро, хората, които са вярвали в мен и са ме подкрепяли в този живот са по- малко от пръстите на едната ми ръка. Другите, които все са повтаряли, че „няма как да се справиш“- те са в пъти повече. Та така. Да кажем, че докато успявам да вдъхвам сили и увереност на колегите си и на пациентите си и техните близки, всичко е наред. Моито съмнения са си моя битка, нали така. Прочее, настоявам да отбележа, че си позволявам да Ви присъединя към хората, които по някакъв начин са повярвали в мен. Е, пак има място на ръката, където са тези хора, но нищо. Смея да кажа, че сте в добра компания…:)
Гледал сте „Енигматични вариации“?! Да знаете колко се радвам, че Ви е харесала! Нали разбирате, винаги има риск. Когато препоръчаш нещо, което те е докоснало. Винаги има риск някой да се вслуша в теб, но да се разочарова. Хората сме различни. Четем различно една и съща книга. Много, много се радвам, че Ви е харесало. Наистина. Спомних си на морето още нещо. Гледала съм тази пиеса и в Народния театър. Стефан Данаилов и Мариус Донкин. Вторият ме впечатли значително повече- колкото и да ми е на сърце Стефан Данаилов. Сега се сещам, че по някакъв начин този камерен текст за двама актьори по някакъв начин ми напомня Синята стая с Аня Пенчева и Андрей Баташов, светла му памет. Наистина се радвам, че Ви е харесало. 🙂
Първият ми работен ден е забележителен. До момента. Нито един моторист, нито един тежък инцидент. За това пък утре ме очаква мозък с четири аневризми. Тя е на 8 и е шампион по айкидо. Говори японски. На 8!? Понякога си мисля, че и жените хирурзи сме като прима солистките в операта- отчаяно имаме нужда преди голям спектакъл просто някой тихичко да каже „Всичко ще е наред“. Нали знаете, тия две думи никой хирург не ги казва дори на ум. Никога. Не и преди края на операцията.
Тия дни в София има конгрес по неврохирургия. Видях една разработка на колеги, която възстановява прекъснат гръбначен стълб. Влизат в клинично изпитване скоро. Представяте ли си. Вероятно скоро ще можем да възстановяваме периферна нервна система и връзките й с прешлените на гръбначния стълб и централната нервна система. Един ден ще можем това. И този ден е скоро. Моята работа наистина е магия. 🙂 И много тежък, денонощен труд…
Благодаря, че „споделихте“ кафето и няколкото минути почивка. Успешен и хубав ден от мен! 🙂
ХаресвамХаресвам
Мариус Донкин винаги съм го харесвал като актьор.
Дано всичко е наред с момиченцето! Лека работа и до скоро!
ХаресвамХаресвам