Новият сезон на „Мис Пепеляшка“ не само не разнообразява програмата на Нова телевизия, но показва все по-голямото безсилие на този риалити-формат

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 9 декември

Голямата гордост на Нова телевизия през този сезон е, че реши да го раздели на две. В първата му част доминираха „ВИП Брадър“ и сериалът „Откраднат живот“, а във втората (трябваше да) властват новите формати „Bake Off” и „Пееш или лъжеш“. С какъвто и рейтинг да се хвалят от ПР-отдела на медията обаче, и двете предавания не успяха да отговорят на очакванията на все по-разглезената публика – и в „Уикенд“ вече се постарахме да анализираме защо. Успоредно с тях телевизията завъртя и нов сезон на вече познатото риалити „Мис Пепеляшка“, чието първо издание гледахме през пролетта на 2015-а.

Концепцията на това шоу, излъчвано в праймтайма всеки четвъртък, е до болка ясна и до голяма степен копира друг формат от ефира на Нова – „Фермер търси жена“. Разликата е, че тук не се търси никаква форма на, макар и режисирана“, любов между участниците. Вместо това всяка седмица гледаме как една градска кифла разменя мястото си с отрудено бедно момиче от село.

Ако участничите в „Мис Пепеляшка“ бяха малко по-разнообразни като типажи, можеше и да се появи някаква интрига. Те обаче са буквално като извадени от един и същ калъп и това важи най-вече за „миските“ от големия град. Те почти без изключение са лекомислени силиконки, взети назаем от конкурса на списание „Плейбой“ (който, ако не знаете, вече е вътрешноведомствен актив от портфолиото на Нова). Този изтъркан стереотип не само лишава предаването от съдържателно разнообразие – проблемът е, че той неуместно генерализира и схематизира целия типаж на „градското момиче“ и кара всяка зрителка, живееща в София или друг областен център, да се чувства едва ли не гузна и притеснена, че някой би могъл да я сложи под същия знаменател като бамбините с токчета и кожуси от предаването.

А истината е, че през последните години в ефира не са липсвали предавания, които са показвали разнообразни типажи градски жени – без това да изключва и така наречените „плеймейтки“. „Кралицата на шопинга“ (ТВ7) и „Футболни съпруги“ (bTV) бяха риалити-сериали, които показваха по интересен, забавен и в повечето случаи поучителен начин ежедневието на съвременните момичета в най-широкия смисъл на това понятие.

В „Мис Пепеляшка“ една и съща формула се повтаря до припадък, а всеки епизод е като слязъл от конвейер на фабрика за пластмасови изделия. Това риалити е като онези холивудски филми, които ти стават ясни още като им изгледаш рекламния клип. Почти всяка ситуация е или „дежа вю“, или толкова очаквана и предвидима, че чак да ти стане досадно. Но най-досадно е, че на екрана се въртят едни и същи „кифли“, които вече сме гледали многократно в куп други формати. И Гентиана Халити, и Джулиана Гани са сред любимите обекти за фройдистки анализи на Мартин Карбовски и неговата гонзо-журналистика. Остава само да решат да върнат отново в ефира и любимката на тази телевизия – Черната Златка, а защо не и приемничката й Ася Капчикова, която вече изконсумира участието си във „Фермата“ по bTV и сигурно не би отказала трансфер в програмата на Нова…

Но де да беше само в това проблемът. Основният минус на „Мис Пепеляшка“, както коментирахме и при дебютния му сезон, е подигравателно-ироничният тон, с който е представено всичко. Всъщност, при такива стереотипни градски участнички шоуто сякаш няма и друг избор. Иронията към кифлите изглежда априори предпоставена и задължителна. Ако кастингът беше малко по-разнообразен, можеха да ни представят и участнички, които не предизвикват толкова присмех и сарказъм.

Съчувствието към селските момичета също е предпоставено априори. А повечето от тях със сигурност не се нуждаят от ничие съжаление, нито от такова сгъстяване на краските при обрисуването на ежедневието им.

И едните, и другите участнички имат достатъчно основания да са недоволни от шаблона, в който ги вкарват. Че са жертви на режисирания сеир, който все повече доминира в ефира на Нова телевизия. А зрителят пък основателно негодува от факта, че толкова го подценяват. Реалността изглежда толкова подчертана, контрастът е толкова рязък, че чак се създава усещане за неавтентичност.

Така потенциалът на този риалити формат остава неоползотворен докрай. Шансът за смислен анализ не просто е пропуснат – той изобщо не е бил търсен. На всеки няколко минути предаването попада на истински находки, които с лека ръка оставя настрани и без акцент. Не се задълбочавай много, драги зрителю, просто гледай тези диаметрално противоположни светове и не спирай да се учудваш, че са еднакво възможни в нашата земя като една човешка длан.

„Мис Пепеляшка“ не само не успява да разнообрази по смислен начин програмата на Нова, но е и пълно „дежа вю“ само по себе си. Човек спокойно може да обърка епизодите отпреди година и половина с новите серии. Ако подобно предаване беше снимано със символични средства и запокитено някъде в следобедната програмна схема – бихме могли да сме снизходителни към него. В този си вид обаче присъствието му в най-гледания часови пояс всеки четвъртък е по-скоро обида за големите претенции на Нова телевизия.

Дали пък няма да се окаже грешка и това толкова прокламирано разделяне на сезона на две части? Дали скоропостижния финал на „ВИП Брадър“ и замяната на „Х Фактор“ с „Пееш или лъжеш“ няма да отворят неочакван шанс за bTV най-сетне да докаже като смислен своя конкурентен формат „Гласът на България“ – още повече, че той вече е в ръцете на нов продуцентски екип, а не на хората на Слави Трифонов?