Новият сериал „Тревожност“ стартира мудно, но интригуващо, а тематиката има потенциал за развитие

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 4 октомври

За новия си сериал „Тревожност“ държавната телевизия разгърна нетипично масирана ПР-кампания и вдигна доста високо летвата на очакванията. Той е първият подобен проект, получил финансиране от Националния филмов център, след като дълго време се спореше дали тв поредиците заслужават подобни субсидии.

Дебютният от общо 13-те епизода беше излъчен миналата неделя при сериозен зрителски интерес, а заставката преди началните надписи, че „Тревожност“ е получил „Златна роза“ за най-добър български сериал на 2024-а (не че конкуренцията е много голяма), направи заявката още по-силна. Продуцентският екип от „Мирамар филмс“ не е какъв да е – негово дело са не само изненадващият хит на БНТ от 2021-а „Порталът“, но и силни игрални филми като „Вездесъщият“, LOVE.NET, „Дзифт“ и „Чума“.

Някои сюжети в сериала са базирани върху книгите на опитния български психолог д-р Огнян Димов – „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“ и „Тревожността – причини,смисъл, разрешаване“, както и на случаи от практиката на колегата му Иван Игов. Други сюжетни линии пък засягат важни теми от съвремието ни и също са вдъхновени от истински истории. С две думи – нещо като игрална версия на хитовото предаване „Съдби на кръстопът“, реализирана от опитни кинаджии…

При такива многообещаващи фактори, обикновено публиката остава леко разочарована от видяното и този случай не е изключение. Първият епизод се оказа муден и протяжен, сякаш с недостатъчна субстанция за запълването на един час екранно време. Режисьорът Илиян Джевелеков (дипломиран психолог, а също и съсценарист на сериала) е отделил немалко минути за създаването на атмосфера и психологизация. Заснети са дълги кадри, в които не се случва кой знае какво на фона на хубавата музика. От публиката се изисква съсредоточаване и вглъбяване – нещо, на което все по-малко зрители са способни в днешно време. Налице е, уви, и известно декламиране у някои актьори, както и прословутото „изчакване на отсрещната реплика“. Не е голяма утеха, че този типично театрален похват в конкретния случай – диалози с психотерапевт – изглежда и звучи една идея по-уместно. На моменти продукцията наистина прилича повече на телевизионен театър, отколкото на модерен сериал от 2024 година.

С две думи – пилотният епизод на „Тревожност“ не прозвуча достатъчно автентично и трудно грабваше внимание. Стандартите на холивудски образци като „Психотерапия“ с Гейбриъл Бърн и Даян Уийст (2008-2021) изглеждат засега недостижими.

Още от следващия епизод обаче публиката ще бъде истински въвлечена в интригата и отделните психотерапевтични казуси. Тематиката, сюжетът и отделните истории в „Тревожност“ ще компенсират тромавия старт.

В главните роли Пенко Господинов и Ани Пападопулу пасват добре на образите си и дано в следващите епизоди станат по-разчупени като присъствие и емоционален диапазон. Засега повечето суперлативи отиват за поддържащия каст, сред който блести живата легенда на киното и театъра Мария Стефанова („Всичко е любов“, „Равновесие“, „Маневри на петия етаж“, „Порталът“). Ирмена Чичикова („Вездесъщият“, „Доза щастие“) като бизнесдамата Елена Футекова и младата Евелина Бибова (с много силна роля в „Чума“, а тук – като ученичката Филипа) са другите две актриси, които се откроиха в пилотния епизод на „Тревожност“.

Темата за психичното здраве на модерния човек е до такава степен важна и наболяла, че е невъзможно сериал като този да не предизвика интерес и много коментари от публиката. Внезапно отключили се ментални проблеми, мании, фобии и комплекси – доста зрители ще открият и част от самите себе си в събитията на екрана.

Цялостният дизайн (каква разкошна къща на столичната улица „Бистрица“, наистина!), операторската работа на Мартин Балкански и музиката на Петко Манчев са на ниво. Въпросът е доколко сериалът ще успее да защити амбициозната си заявка чрез автентична актьорска игра и режисура по-нататък. След лекото разочарование от пилотния епизод, дано високите очаквания се оправдаят.