Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“
Аз знам, че нищо не знам.
Сократ (469-399 пр.н.е.), древногръцки философ
Ники Кънчев е от онази все по-рядка порода истински журналисти, които винаги ще се чувстват длъжни да правят хората по-знаещи, по-мислещи и по-добри. Като водещ на най-обичаната викторина в цялата телевизионна история, той се е превърнал в символ на интелекта и човешката любознателност. А „Стани богат“ – предаването, стартирало у нас през 2001-а, а от 3 години в ефира на bTV – е истински феномен. То задържа пред екраните мислещите хора, които иначе все по-рядко си пускат ефирни програми.
Този месец подлагаме на анализ както телевизионното явление, така и личността на емблематичния му водещ. Няма да скрия – ласкае ме мисълта, че неговите зрители и нашите читатели са две подмножества, които се преплитат в едно сечение. Може и да не са мнозинство в обществото ни, но съставят истинския елит на тази нация. Именно за тях е и нашата ноемврийска Cover story, която написахме заедно с креативния продуцент на шоуто Елена Чопакова.
В 158-ия си том ви срещаме с голямата актриса Мария Стефанова и с по-младата й, но също толкова обичана колега София Кузева. Разговаряме с един от най-интелигентните новинари в българския ефир – Костадин Филипов, който се гордее с това, че вече е и учител по литература. А също и с един достолепен мъдрец-присмехулник – Димитър Туджаров-Шкумбата, който отбеляза двоен юбилей наскоро.
В първия истински мрачен месец от годината се прощаваме с две големи личности от българската култура – музиканта Кирил Маричков и режисьора Николай Волев, които напуснаха този свят само в рамките на седмица. Светът ни няма да е същият без тях, но те никога няма да бъдат забравени, защото оставиха след себе си уникално творчество. Такива са и филмите на Димитър Петров – корифея на детското ни кино, чиято житейска лента също връщаме отново в ноемврийския си брой.
Приятно четене.
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Макар и толкова късно, в края на този така дълъг дори за мен ден- честит празник на Будителите, господин Неделчев! 🙂 Ще го кажа така. Имам мнооого кратък списък с хора, на които специално честитя точно този празник. Човекът, на когото дължа много, в пъти повече от образованието си, скъпият на сърцето ми проф. Георги Каприев. Човекът, който някога, преди хиляда години, в един октомври с проливен дъжд и капещи листа спаси живота ми. От банален, но руптурирал апендисит. А после убеди майка ми да ме запише на уроци по биология и химия. Защото: „Тя е родена да бъде до масата. Не да лежи на нея“. Превеждам на човешки от докторски. 🙂 Ние казваме, че някой „е роден да стои до масата“, когато виждаме талант за медицина у някой млад човек. И моята някогашна учителка по пиано, вече на достолепните 90. Тази жена отвори за мен необятния свят на класиката и създаде у мен жажда за истински стойностна музика. Поведе ме в този свят с вещина, дисциплина и много топлина. Нямам талант, разбира се. Талантът на моите ръце е другаде, не в клавишите на рояла. Винаги съм го знаела. Доцент Траянова също. Въпреки което прие да ме обучава. Когато след години я попитах защо, каза ми: „Защото не всеки ден осем годишно дете ти казва- искам да свиря. Знам, че нямам талант, но обичам пианото. Обичам този звук. В крайна сметка, Вие, докторе, постигнахте с дисциплина и труд повече, отколкото талантливия, но непостоянен постига за години. “ Това е моята „ексклузивна селекция“. Позволявам си да Ви прибавя към нея и смея да кажа, че в повече от добра компания. 🙂 Честит бъдете. И да знаете- ако приемем, че днес смисъла на „будител“ е човек, който те е провокирал да четеш повече, да си по- любопитен към света, към хората, към пътищата на успеха, но и уроците на неуспеха- справяте се блестящо. Чрез страниците на БИОГРАФ, а и не само през тях, предполагам. Ако знаете колко много книги съм прочела заради нещо, което съм видяла в списанието. Или защото в тези наши своеобразни „разговори“ сте ми ги препоръчал. Така че Ви честитя този наистина хубав празник с радост.
Дълъг ден. Много. Дори според мен. Но нямам повод да се оплаквам. Резултатът е в моя полза. И на пациентите ми. Искате ли да Ви издам една тайна. Ромео от покрива и неговата Жулиета ме поканиха на сватбата. Е, ще се наложи да почакат, той още се оправя. Но…сватба ще има. Поредната, на която ме поканиха. Дори вече не помня кога спрях да ги броя.
Преди няколко дни видях истинско чудо. Гледах операция на двама млади неврохирурзи от Пловдив, прекрасни колеги. Млади хора, избрали да останат тук. Та въпросните колеги извършиха изключително прецизна, много щадяща пациента операция за фиксиране на проблематичен гръбначен стълб. Практически пречупен и почти прекъснат. Нарочно не пиша медицинското име на интервенцията. Искам да изясня колко тежка патология е това. Първата за България въобще операция по този нов, високотехнологичен метод. Изумителното е, че до момента фиксирахме гръбначен стълб с пълен разрез по гръбната. Сещате се- дълъг процес на лечение, сериозно натоварване на организма при операцията, висок риск от инфекции и дори сепсис. А сега- абсолютно точни, фини, много малки разрези в точките на фиксирането. Малка кръвозагуба, малко натоварване на сърцето, почти никаква промяна на кръвното налягане. Невероятна операция. Изумителна. Това е чудо. Обичам тази работа. 🙂 През цялото време си мислех за Вас. Вие бихте оценили това. Нищо, че не сте лекар. Сигурна съм, че би Ви харесало да видите подобно нещо. Чудо. Което спаси един баща, брат, син, съпруг от парализа. Браво на младите колеги. Може би именно доктор Янков или доктор Апостолов някой ден ще разбие „паролата“ на Алцхаймер или ДТЛ. Кой знае. ДТЛ е деменция с телца на Леви.
Новият БИОГРАФ едвам съм го започнала. С Мария Стефанова. Тази жена е невероятна! И, да- прав сте. Доста често зрителите на Стани Богат сме И читатели на БИОГРАФ. Пък нищо, че сме малцинство. Както винаги- много и различни, и все интересни четива. Ще има какво да чета до понеделник. 🙂 Благодаря!
И както винаги, бъдете здрав. Хубава събота и неделя!
П.П. Ако не се ваксинирате за грип, след 20- ти ноември не е зле да помислите за нещо за подкрепа на имунната система. Работата Ви е такава, че сте все между хора. Очакват се два пика на респираторните вируси за този сезон- около края на ноември до към 5-6 декември и средата на януари. Тази година щамовете са „букет“ от по два до три вируса едновременно. Единият е с рязко и безпричинно втрисане, минава до половин час. Следва висока температура, отминава до половин ден. Остават болките в главата и тежест в мускулите. Вторият е с всички „красоти“- хрема, кашлица, повръщане. „Бонус“- безсъние и непоносимост към храна. И за финал- последната ротация на КОВИД е само с кашлица и остри болки в ставите. Вече го броим обикновен грип, но има ваксина за новата версия. Не препоръчвам, ако не сте рискова група. Знаете, имунната система не трябва да се протектира прекалено, това е нож с две остриета. Поне. Какво и как ще стане, ще видим. Това е информацията от последния бюлетин, която четох вчера. Дано е полезна поне малко.
Поздрави.
ХаресвамХаресвам
Само хубави новини от вас, много се радвам. Относно гриповетете – гледам да се пазя, не контактувам с много хора в ежедневието, пия няколко вида добавки, за ваксина чак не знам. За Ковида съм спрял до третата, когато излизаха, и тежко боледуване така и не съм имал, да чукна на дърво. Много се радвам за Ромео от покрива!
ХаресвамХаресвам
Три ваксини за КОВИД е добре. Стига толкова. За човек, който е под 65, не е рисков за сърдечно- съдови, онкология, диабет или неврологични заболявания-достатъчно е. Освен ако няма изрична лекарска препоръка по някакъв повод. Като при мен- аз заради рака на гърдата. Минаха осем години от втората операция, но…Но. Моята лекарка казва, че е добре да съм ваксинирана. Слушам я.
За грипа Ви казах, че по принцип аз лично не препоръчвам ваксина- в дългосрочен план това подкопава имунитета, защото организма се учи да се пази с помощ от вън. И ако се изправи пред вирус, за който просто няма лекарство- като КОВИД в началото- става много страшно. Виждам, че взимате достатъчно мерки. Открих и аз добавка с черен кимион- която хематоложката ми одобри. Стана ми интересно, като ми казахте. Виждам разлика, трябва да отбележа. И я виждам буквално- на кръвните изследвания. Имам рязко подобрение на показателите на хемоглобина и желязото. За човек, който бори тежка анемия след повторен (лош) КОВИД това си е чудо на чудесата. Това ми помогна дори повече от лекарствата, които ми даде хематоложката. Така че благодаря! 🙂 Не очаквах толкова бърз ефект. Но лабораторията е красноречива.
Хубава и успешна седмица от мен! 🙂
ХаресвамХаресвам
В интерес на истината, от няколкото добавки, които периодически редувам, от черния кимион усещам най-сериозна разлика. Също и от слънчогледов лецитин. От хлорофилина също виждам ефекта.
Останалите – боров прашец, бамбук, астакнантин, ресвератрол, сао палмето – повече като че ли пласебо ми се струват, някои от тях не са и никак евтини. Но човешката психика е доминиращия фактор – когато вярваш, че нещо може би ти помага, първо може и наистина да има полза, и второ – много трудно решаваш да си спестиш парите и да се откажеш. 😉
ХаресвамХаресвам
Наистина интересно нещо е човешката психика, господин Неделчев. 🙂 Хем си давате сметка, че това е повече ефект „вярвам, че ми помага“- хем не се отказвате. За да „убия“ всичко детско у Вас- спокойно можете без сао палмето. Можете. Останалите неща, които приемате компенсират и заменят повече от успешно и с реален ефект. При сао палмето ефектът наистина е по- скоро в главата на пациента. Бамбукът е 50/50. Но от боровия прашец има ефект, който не винаги се усеща, бавно се натрупва в организма и съответно- по- бавно задейства полезния си ефект. Боровият прашец принадлежи към съвсем не многото на брой препарати, които помагат в различни посоки. Според мен най- важната е че помага на организма да изхвърля токсини без помощта на отделен препарат за това. Съвсем неслучайно всички лекарства, които пия след финала на химиотерапията, имат боров прашец в състава си. За да не се налага да пия отделно лекарство за подпомагане на черния дроб, който сега трябва да отдели и изхвърли от мен остатъчните токсини от лечението. Знаете, химиото може и да помага, но и доста наврежда. Дано никога не го разбирате лично. За слънчогледовия лецитин ще се консултирам с моята лекарка. И без това ми е време да сменя. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ами другият, по-масово срещан лецитин, е соев, и съответно там винаги човек има едно наум. Мисля че само марката NOW foods предлага такъв от слънчоглед. Струва ми се че ми влияе добре на мозъчната дейност, но знае ли човек 🙂 Казват, че и за други неща бил полезен.
ХаресвамХаресвам
Соев лецитин не. Категорично. Не е подробно изследвано и съответно- няма категорични лабораторни данни- но и малкото, което е проучено доказва без съмнение. Соев лецитин е добре да се избягва. Слънчогледовият ми го препоръчахте Вие първо, после питах и специалист. Като един истински лекар проверих за проучвания, данни и тъй натам. Слънчогледовият лецитин влияе и се отразява много добре не просто на мозъчната дейност, а конкретно на концентрацията, паметта, вестибуларният апарат. Иначе за мозъка знаете- сурови ядки, без фъстъците само. Не по- малко от двайсет прочетени страници всеки ден и игри, които провокират ума. Судоку, шах, скрабъл. В краен случай- кръстословица. По една на ден. Ама не на компютъра! С ръчичка, моливче, вестника. Така. Никакъв кофеин след 11, достатъчно вода и физическа активност. И музика. Класическа музика. Доказано е( включително от мен- имам разработка за музикалната терапия при военни ветерати с тежък посттравматичен стресов синдром), че класиката влияе релаксиращо на невроните и мобилизиращо на дяловете на мозъка, които ръководят функции като памет, пространствена ориентация, концентрация, преценка на риск. Психологически класиката е много подходящ метод за отработване на стрес и дори тежки психични травми. Всичко това помага на мозъка.
Предполагам, виждал сте така популярните вече и извън кабинета на невролога дървени пъзели, с които проверяваме нивото и статуса на конгнитивните способности? И не на последно място, с тях доста точно определяме и доказваме състояния като Аспергер например- знаете, тези хора обикновено са асоциални в определена степен, но са гениални математици например. Или изключително надарени хирурзи. Имам такъв колега в Тел Авив. Феноменален кардиохирург. Този човек не е от този свят. Всичко е наред, докато не опитате да го докоснете. Да се ръкувате например. Тотална непоносимост към физически контакт, скъсяване на дистанция, нарушаване на личното пространство непосредствено и рязко. Но иначе е винаги усмихнат, винаги на линия. Сменя митрална клапа със скоростта, с която аз и Вие сваряваме чаша кафе. НЕ гледа, когато шие сърце. Виждала съм го. Ориентира се по ударите. Брои ги. Скоростно. И шие в паузата между два удара. С тези неврологични пъзели много рано може да се определи риск от дененция, Алцхаймер, Паркинсон. Много са полезни. Доказано полезни. Та, ако по някакъв начин имате достъп- реденето им е от изключителна полза. Ако знаех какви фигури харесвате, бих Ви подарила един. 🙂 Профилактиката преди всичко. Нали така. Мен ако питате- на мозъка най- помага да сте близо до хората, които Ви обичат и да работите нещо, което наистина Ви радва. Но…това не е научна теза и нямам данни, с които да го докажа. Просто лични наблюдения от живия живот…
ХаресвамХаресвам
Съгласен съм за музиката напълно, а до пъзелите засега не съм стигнал 😅✌️ Поздрави!
ХаресвамХаресвам
🙂
ХаресвамХаресвам