Едно от двете е неизбежно: или Тръмп ще престане да е путинист и кофти човек, или предстоят промени, изискващи болезнена адаптация на проамериканския либертариат

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 15 ноември

Какво всъщност е когнитивен дисонанс? Терминът е въведен през 1956-а в книгата на психолога Леон Фестингър „Когато пророчеството не се сбъдне“. Там се анализира динамиката в поведението и убежденията на членовете на един култ към НЛО. Когато на предварително обявения от тях ден Земята не е нападната от никакви извънземни, много малка част от вярващите признават заблудата си. Повечето започват да смятат, че пришълците са отменили нападението си именно заради тяхната вяра и действията, които са извършили, за да го предотвратят, като така са спасили човечеството.

Фестингър нагледно описва ситуация, в която индивиди са по-склонни да изкривят и напаснат реалността към убежденията си, отколкото да приемат факти, които им противоречат.

Вероятно след години в учебниците по психология така ще се анализират и реакциите след повторния избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Впрочем, психологията тези дни наистина е извикана на помощ, тъй като либертариатът в Щатите и Западна Европа е в състояние на шок и ступор. Горещите телефонни линии за борба с психически кризи са претоварени. Шефката на британския вестник „Гардиън“ дори предложи безплатна помощ на всички негови кореспонденти, които са в депресия и не могат да приемат случилото се.

У нас също четем какви ли не теории, опитващи да успокоят разтревожената „джендърмерия“. Те неминуемо са изтъкани от вътрешни противоречия, но логическото мислене и съобразяване с реалността никога не е било отличителна черта на тези хора. Кои са парадоксите?

От една страна, Тръмп е путинист, расист, фашист и женомразец и винаги ще си остане такъв. Недоумява се как така американците, при това с над петмилионно мнозинство, избраха за втори път такъв човек начело на държавата си. Те са глупави, зомбирани, подлъгани от хора като налудничавия Илон Мъск и коварния Тъкър Карлсън. Или са луди и коварни като самите тях. Въобще – врагове и виновници да искаш. Това е първата част от наратива.

Втората, напълно противоречаща на горната, е: не се радвайте толкова, чебурашки жалки, нищо кой знае какво в американската политика няма да се промени и ще останете с пръст в уста. Войната в Украйна ще си продължи, Щатите все така ще спонсорират Зеленски, приоритетите им остават същите. Путлер ще умре – ако не скоро, то все някога, ще го наследи някой американофил-либерал, а Русия десетилетия наред ще плаща репарации на Киев…

Пожелателното мислене открай време е част от психотерапията на тази все по-разтревожена прослойка. Сега обаче то влиза в директно противоречие с усвоения от нея рефлекс да търси и сочи врагове. Когато в Белия дом стъпва фигура, която толкова дълго си възпитаван да ненавиждаш, успокояването, че всичко ще е наред, и че „Америка винаги е права“, някак си увисва във въздуха. Нещо не е наред и трябва да се постигне примиряване между двете взаимноизключващи се опорки.

При част от тези хора то ще настъпи сравнително лесно – рязко или постепенно. Те просто ще обърнат палачинката, а някои вече я и обърнаха и побързаха да се подмажат на новия господар. Презрението към Тръмп постепенно ще бъде забравено, той вече няма да е наричан путинист. Това подмножество все така ще разчита на някакво финансиране или поне одобрение от Държавния департамент. Или просто иска с чиста съвест да американофилства в следващите четири години, без да е в постоянен парадокс със себе си. Това ще му е достатъчно, за да го крепи психически.

Друга част обаче няма да обръщат никаква палачинка – те ще са готови да жертват дори преклонението си пред американската политика, поне за близките 4 години, само и само да запазят правото си да ненавиждат Тръмп. Това подмножество очевидно е пряко финансирано от структури на Демократическата партия и фондации като тази на Сорос. За тях злодеят е ясен, Тръмп е креатура на Путин и точка. От тях няма да чуете сарказъм към „русоробите“, че очакват сбъдване на надеждите им и край на украинския конфликт. Напротив – ще задълбочават усещането за предстоящ ужас, ще чертаят все по-апокалиптични сценарии. Украинският народ, който ще престане да измира на фронта, ще бъде основната жертва. В резултат тези хора ще чакат импийчмънт на Тръмп, най-сетне успешен атентат срещу него (след това и срещу вицето му), вкарването му в затвор или лудница и дори някаква либерална революция в Щатите с оръжие в ръка. Движение под девиза LIBERAL LIVES MATTER, спонсорирано от Сорос, Бил Гейтс и други мъдреци от Давос… Горе-долу това се върти във възбудените им мозъци тези дни.

Ще остане и някакво сечение на двете множества, което хем ще бълва хейт срещу Тръмп, хем ще се уповава на вездесъщата американска политика – очевидно залагайки, че Дълбоката държава ще заклещи президента като в менгеме и той няма да има къде да мърда, а ще изпълнява нейните заповеди. Тези хора ще са точния еквивалент на онези, които навремето обявили, че извънземните не са нападнали Земята, защото именно те са предотвратили това. Обект на клинично психологическо изследване. Част от тях ще потърсят утеха и в алкохолизма…

Най-често задаваният въпрос в телевизионните студиа сега е „Как избирането на Тръмп ще повлияе на България“. Възможните отговори са много, но най-сигурният от всички е именно този – че то ще предизвика и у нас, не само в Щатите и Европа, дългоочакван катарзис. Той се задава като следствие от появилия се когнитивен дисонанс.

Науката е категорична – вариантите за справяне с него са или чрез промяна на една от „когнициите“, или чрез намаляване на самото негово значение. Казано с по-прости думи – Тръмп или ще спре, внезапно или полека, да бъде путинист и толкова лош човек, колкото е бил досега, или пък промяната, която предстои след избирането му, ще повлияе на света и в частност на България по нежелан за либертариата начин. Ако не бъде избрана нито една от тези опции, остава вторият вариант –  мълчанието. Ще се възцари небивала тишина по темата и ще се предпочитат други драматични сюжети, като например този с пиесата на Бърнард Шоу и нейната постановка в Народния театър. Нови врагове за сплотяване винаги ще се намират.

Трети, и най-малко вероятен, изход от дисонанса у тези хора, е добавяне на нова информация, която да примири двата противоречащи си елемента. Например: да, Тръмп е кофти човек и путинист, но в същото време и американската политика няма да се промени особено – тя ще остане все така империалистическа, каквато винаги е била, а пък Путин всъщност никога не е бил чак такъв враг на Щатите. Проблемът беше в глупостта на Зеленски и на Европа…

Би било наистина забавно да достигнат до прозрения като последното, но надали. То изисква голям праг на търпимост към болка, какъвто тези хора не притежават.

По-скоро ще избират между приемане на Тръмп и мълчание по темата. Иначе психиатрите ще имат все повече работа и у нас…