С „Живот на кантар“ bTV намира баланс на „Ергенът“ и най-сетне обръща внимание на сериозна част от аудиторията. А „гурутата“ в Интернет реагираха ревниво
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 21 февруари
Новият риалити формат на bTV, в който хора със силно наднормено тегло се заемат трайно да намалят килограмите си, с лекота оглавява класацията на най-смислените и полезни предавания в националния ефир. В Америка то се излъчва вече над 20 години. През 2004-а България може и да не е имала чак такъв проблем със затлъстяването, какъвто имат в Щатите, но днес вече положението е застрашително.
На хората с наднормено тегло досега много рядко се обръщаше внимание в праймтайма, особено пък в проект, направен с такъв замах. Вярно е, че диетолози, ендокринолози, фитнес-гурута и всякакви други специалисти не излизат от сутрешните блокове, но ефектът от тяхната реторика е главно реклама за собствения им бизнес. Периодически ни показват и някоя покъртителна история със силно затлъстял човек, но тя винаги се възприема повече като екзотика, като изключение, а не като масов проблем, който нараства все по-заплашително и се превръща в истински бич за нацията ни.
„Живот на кантар“, където са събрани 16 участници на възраст между 25 и 57 години, показва колко масов е вече той, до каква степен свръхтеглото се е превърнало едва ли не в „новото нормално“ и у нас.
„Аз съм пристрастена. На седмица мога да изям до 20 шоколада“. „Никой до 26-ата ми година не ми казваше, че килограмите ми могат да бъдат проблем“. „Джънк-фуда го ползвам за всичко – награждавам се с него и се успокоявам. Не съм имал ден, без да ям баница… Един лекар ми беше казал деликатно, че гаранцията ми изтича…“. „Обичам да си хапвам тестено, готвено, сладко, домашно… Майка ми готви много вкусно, сестра ми готви много вкусно, аз готвя много вкусно. На сладкото посягам предимно вечерта. Каквото набарам, го слагам на масата, и трябва да изям всичко, да не остане“. „Когато се запознахме с мъжа ми, бях със 70 килограма по-слаба от днес. Никой в момента не знае колко точно тежа, дори и съпругът ми. Чувствам се неудобно и ме е срам как изглеждам. Имам мечта – да вляза в който и да е магазин за дрехи, и да има моя размер“. „Обичам картофи под всякаква форма – пържени, печени, нарязани, намачкани… Ако човек остане без картоф, закъде е?“. „Ако успея да отслабна, ще се кача пак на ските. Ще си ходя повече пеша, ще си карам колелото спокойно… Ще стана отново реактивен. И ще спра лекарствата!“. „Искам децата ми да видят, че аз наистина съм силен човек“.
Събрани накуп, подобни лични истории звучат не само стряскащо, но и мотивиращо за почти всеки зрител. Не е нужно непременно да си дебеланко, за да проумяваш колко малка може да се окаже крачката за превръщането ти в такъв. Докъде води обездвижването, злоупотребата с ядене, неправилното хранене, липсата на подкрепа от близките… 16-те лични истории в битката с кантара трудно биха оставили публиката равнодушна. За чест на bTV, мотивационната част в откриващия епизод на предаването беше представена блестящо. Това е шоу, което определено има своята социална база сред аудиторията – даже и не всички зрители да се фукат в профилите си, че го следят. То ще се гледа от онези, за които „Ергенът“ е ненужен сеир за самореклама на златотърсачки, а „Един за друг“ в конкурентния ефир на Нова – скучновато и „селско“ състезание, чиито участници най-сетне са решили да си обърнат внимание, за да ги покажат в телевизора.
Е, заклетите фенове и фенки на „Ергенът“ може и да пропуснат битката на дебеланковците с изкушенията и изпитанията. Но готови ли сте да се обзаложите кой вид аудитория вече е по-голямата у нас?
Впрочем, един от белезите, че „Живот на кантар“ е напипал празна телевизионна ниша и ще се гледа с голям интерес, е реакцията в интернет-платформите към шоуто. В мрежи като YouTube, TikTok и Instagram битката с килограмите отдавна е любимо средство за печелене на пари от всевъзможни „експерти“, „гурута“ и „консултанти“. Там експлоатирането на личното страдание и нещастие е основен източник на доходи и трупане на рейтинг. Веднага след старта на шоуто по bTV влоговете бяха буквално заляти от мненията на „специалисти“, загрижени за здравето на участниците и поставящи под съмнение смисъла от подобен формат. Зад тях се крие не само ревност (че някой с повече пари и аудитория се е сетил да обърне внимание на този проблем, а и че не ги е поканил да сътрудничат), но и добре познатият от Интернет-пространството стремеж за бърза и евтина слава на гърба на нещо, което моментално е предизвикало масов обществен интерес.
„Живот на кантар“ не само е проект, от който човек има какво да научи и който ще мотивира хиляди хора поне малко да се стегнат. Този формат е сред редките примери за формиране на истинска солидарност между участници и публика. Дори и да не те запали да се грижиш повече за себе си, подобно шоу най-малкото не може да ти навреди, няма как да те натовари с нечия евтина суета и готовност за самоизлагация в името на някой лев или бързо постигане на популярност. Ако в България се раздаваха някакви обективни награди за телевизионна продукция, „Живот на кантар“ без съмнение би бил главен фаворит за този сезон.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Прочетох статията Ви много внимателно, господин Неделчев. Три пъти я прочетох. И оставих ден- два да „отлежи“ в съзнанието ми. Не на последно място- за да имам възможност да видя поне част от това, което коментирате.
Темата е мъчителна за мен и много, ама много болезнена. Бях момичето, което всички сочеха с пръст като „толкова дебело“. Мина време, много време, докато проумея, че в училище го правят от обикновена злоба. Бях най- добрата. Във всичко. И не им давах да преписват домашните. Да, не ги портех като бягаха от час, това е шеметна тъпотия. Но и домашните не давах. А вкъщи…Е, вкъщи аз бях момичето, което не беше момче. И единствената НЕ руса, НЕ висока, НЕ стройна и НЕ синеока. Това, че бях умна, интелигентна, работлива и нормална, беше „опаковано“ ето така: „Не стига, че си грозна, ами си и дебела. При това умна. Никога няма да се омъжиш. Ти си катастрофа“. Резултат. Опитах да се самоубия на 15. По случайност не успях. И започнах да се малтретирам с диети на 9. На 17, вече в Италия, разбрах три неща. Първо- аз НЕ съм дебела. Защото още раста и се развивам. Второ- с „диетите“ съм повредила метаболизма си трайно. И трето- трябваше да отговоря на въпроса защо никой не ми е обяснил на език прост, че след като премине онзи ужасен период на съзряване, всичко ще се оправи!? Защото някой или някои са имали нужда от боксова круша за собствената си тъпота и комплекси. Но го разбрах твърде късно. Фатално късно. Направих, каквото можах. В смисъл- двигателен режим, ходене, плуване, хранене. Но след последното раждане останаха едни 8 до 10 кг., с които не се справих. Последващо онколечение и химиотерапия само усложниха нещата. При ръст от 1,60 с обувките се сещате, че това ми е повече от проблем. Кошмар е. Кошмарът на детето, което още чува онези гласове. Не. Не съм простила на хората, които ми причиниха това със злобата и отровните си езици. Никога няма да им простя и се надявам да горят в ад от развалено масло вовеки веков. Амин.
Та, темата ми е близка. И мъчителна. Воювах дълги години с тялото си. До деня, когато колега ендокринолог ми каза в очите: „Избирай. Или си слаба, или си здрава. След няколко раждания, два пъти тежко онкологично лечение и последваща терапия не мога да направя много, ако упорстваш.“ Така че се наложи да се примиря с моите 8 до 10 напълно ненужни килограма. И само аз си знам какво ми причинява това. Драмата не е в това. А в простичкия факт, че някой уж „близък“ просто трябваше да ми обясни. Навреме. Че един ден тялото ми ще спре да се променя и всичко ще влезе в релси. Тогава нямаше да извърша куп безумия с фатален резултат. Затова темата ми е болезнено близка, и не. Няма да гледам това предаване. Пожелавам успех на хората, престрашили се да тръгнат по този път. При това публично, при това- в България. Има нещо сеирджийско, нещо много…клюкарско в това, не намирате ли? Съгласете се, че българският манталитет е точно такъв- клюкарско- сеирджийски. Тези хора няма да получат подкрепа, ще бъдат подигравани и унижавани. Сякаш не им е достатъчно всичко, през което вече са преминали. Разбира се, чудесно би било да не съм права. Вие очевидно сте от рядката порода хора, за които чашата е по- скоро наполовина пълна. Готов сте на намерите нещо добро във всичко. Дано сте прав. Ако това предаване помогне дори на един човек да постигне целта си, ако мотивира дори един зрител да се опита да пребори този проблем- значи си е струвало.
Нали знаете, че принципно битка като тази е абсолютно обречена. Без солидна предварителна подготовка. Хората в България не мисля, че са готови да се подложат на дълготрайни сериозни режими- особено на хранителни такива. Не си дават сметка, че приличната фигура не е „генетична“- тя е работа. Добра храна, добър двигателен режим, постоянство и воля.
Опитайте да обясните това на Мичето от Люлин 15, която пуши по три кутии цигари дневно от 12 годишна. Пие и тя не помни от кога и колко. Яде вечер вкъщи всякакъв боклук, който й попадне. Не пие вода. Повече от чаша дневно. Не е и чувала, че преди да започне някакъв режим- първо трябва да се установи дали щитовидната й жлеза работи нормално. Защото ако е хиперактивна не е добре, а ако функцията е забавена- това води до липса на енергия и пълнеене. И какво ли не още. Разбирате ми мисълта, сигурна съм.
И дано предаването има добър лекарски екип. Разбира се, без „специалисти“ като Емилова, Касабие и подобни недоразумения. Все пак мисля, че формат, който набляга на ЕЛЕМЕНТАРНА здравна култура и познания би бил доста по- смислен в България. Хората масово са потресаващо здравно неграмотни. Виждам го в работата си всеки ден. Уви.
И понеже обещах да Ви кажа, не съм забравила.
Гледах почти цял епизод от Ергенът. Едва успях, признавам си. Подобен тип предаване предизвиква цялата ми женска природа, това е тотално оскърбление за мен като жена и то жена със сериозна професия. Но Ви обещах, така че се постарах заради Вас. 🙂 Дамите предизвикаха у мен разнопосочни емоции. Предимно негативни. Но някакви симпатии мога да кажа, че имам към Клаудия. Честно да Ви кажа, господин Неделчев- ако бях мъж, бих избягал с писъци и далеч от повечето от тия същества. Сериозно говоря. А като жена мога само да се радвам, че дъщерите ми не изглеждат толкова зловещо. Като някои от участничките. И това се води за „красота“?! А, благодаря. Една от участничките, чувствително по- млада от мен, има торбички под очите, които аз нямам и след 14 часова операция. Нищо лично. Отбелязвам само. Нали Ви обещах да споделя мнение, като успея да гледам предаването. Стига ми толкова. Даже заради Вас наистина не мога да си причиня това отново. Е, ако излезе вярна клюката, че ще има и трети ерген- дано е някой по- читав от Мартин и не толкова „по ръба“ между двата бряга като другия…
И за финал, един тематичен виц. Като за риалити за жени, суета и прочее. Много стар, но любим мой виц. Показващ безпощадно ясно що за „отношение“ имаме жените една към друга. Още една причина да ми се иска да съм мъж понякога! Вие наистина сте солидарни един с друг!
Срещат се две приятелки.
– Къде ходиш, скъпа?
– Бях в салона за красота.
– Ау, и? Затворено ли беше?
Мда. Колко мило. Нали.
Както винаги, бъдете здрав и успешна нова седмица.
ХаресвамХаресвам