Пълнометражният филм „Милен“, чиято премиера мина снощи в НДК, е дело на същия екип документалисти, заснел „Моралът е доброто“ за юриста Кристиан Таков. И отново негов герой е убеден демократ и общественик, отишъл си без време от този свят.
Милен Цветков, за когото съм писал неведнъж в авторските си рубрики, и критично, и окуражаващо, и на когото Biograph посвети посмъртно 104-ата си корица през 2020-а, е една от вечните емблеми на телевизионната ни журналистика. Филмът е задълбочен и проникновен разказ за целия му 53-годишен живот. Взети са 40 интервюта от хора, свързани с личния и професионалния му път. Събрани са и уникални кадри – не само от кариерата му в ефира на БНТ и Нова телевизия, но и от личния му и семеен архив.
„Милен“ е изчерпателен и емоционален портрет на едно знаково лице от екрана, но също и дисекция на целия наш така наречен „демократичен преход“. Освен за живота на Цветков, това е филм и за убийството му. При това двойно убийство: веднъж като човек – там, на кръстовището до мола, и втори път, още преди това – като свободен журналист от националния ефир и всенароден любимец, за което угризения трябва да имат неговите бивши цензори…
Сега „Милен“ ще има прожекции в по-големите български градове. Когато накрая се стигне до излъчването му по телевизията, в този факт ще има една много горчива ирония. Той ще се завърне в ефира, от който многократно беше прогонван, само че няма да може да води любимите си диалози със зрителите. И вече няма да притеснява нито един политик и медиен началник…
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Мир на душата му на Вашия колега. Не винаги съм споделяла защитавани от него позиции, но това няма никакво значение. Значение има единствено фактът, че Цветков беше представител на един особен вид журналистика, който все по- рядко има място в „голяма“ медия. А именно журналистиката, която се интересува от това, което има да каже, а не от това, което й е наредено да каже. Повечето „големи“ медии са парад на втория вид. На „дръжките за микрофон“. Хората със слушалката в ухото. В тая слушалка със сигурност не говори демокрацията. Нито свободното слово. Мен ако питате. Затова особено циничен е фактът, че този филм един ден ще се излъчи и в телевизионен ефир. Ефирът, който изведнъж се оказа така добре залостен за Милен Цветков. И след ужасяващата му ненавременна гибел изведнъж се оказа колко е „липсвал“ на всички. Колко всички са го ценили и харесвали. Да де, ама след като умря. А преди това? Преди това кой отвори уста да попита от СОБСТВЕНИЯ си ефир и ЧАСОВЕ ефирно време, често в праймтайм- защо Милен Цветков е едва ли не персона нон грата? Защо се оказа, че няма място за него в нито една програмна схема? Това особено много ме ядосваше, когато той загина. Това е лицемерие за мен. Чиста проба лицемерие. Стоиш някъде, водиш някакви предавания часове наред, всяка седмица, всеки ден дори. И нито веднъж не се сещаш да отвориш уста именно като журналист. Не като поставка за аутокю. Милен Цветков беше журналист от едно друго време. Времето, в което хората не са се страхували да защитят мнението си с репутацията си. Все повече липсват такива хора. Уви. Да почива в мир. А филма ще го гледам. Ще се погрижа да намеря време.
ХаресвамХаресвам
Забравих нещо, господин Неделчев, извинявайте. Понеже сме на тема за журналистиката. Ами тия трусове в Дарик напоследък? Които някой упорито се опитва да представи като „нормална смяна на поколенията“? Моля? Каква смяна, какви пет лева? Това да не е футболен отбор!? Нито Барбара Уолтърс, нито Ориана Фалачи, нито Кронкайт някой ги е „сменил“ поради „поколенията“. Фалачи се предаде след тежка битка с рака, а Уолтърс и особено Кронкайт сигурно са били способни да работят буквално до живот. На никого не е хрумнало да ги прати вкъщи, защото „е дошло времето“. За Вас не знам, Вие сте журналист. Може да знаете нещо, неизвестно на широката аудитория. Но това безумие в Дарик ми прилича на разчистване на сметки. На метла. С нищо логично не мога да си обясня замяната на опитен журналист като Вълков със сина на Русев. И то автоматично на позиция „програмен директор“. Щеше да е смешно, ако не беше такава нелепост. Да, всички сме били на 20+. И всички сме започнали от някъде. Ама малко се съмнявам, че Вие сте започнал от главен редактор преди да навършите 25. И аз не съм станала шеф на клиника още на държавните изпити. Разбирате ми логиката. Първо разсипаха предаването за култура, В часа на синята мъгла. А сега това с Дюзев и останалите. Безумно е да разбиеш сработена машина. Не разбирам защо. И не слушам Дарик. Вече. Това е положението.
ХаресвамХаресвам
Съжалявам, но не мога да се присъединя към симпатиите Ви относно К. Вълков. Не съм сигурен, че някой го е запомнил с някаква особено талантлива журналистическа проява. Но затова пък всички добри знаят позициите му – угоднически към досегашния либерален наратив, стриктно жълтопаветни, незачитащи интересите на аудиторията. За някакъв плурализъм на мненията в медията под негово ръководство и дума не може да става. Да, гостувал съм в това радио, но само в предаването на Ники Кънчев, и коментирахме основно футболни теми. Не си спомням там да съм чул изразител на политически и идеологически позиции, близки до тези на половината българи. Сега той сигурно ще се изкара дългогодишен тръмпист, но защо ли някак си никой не му вярва? Относно позициите спрямо тази война в Украйна има ли смисъл да коментираме? Не е бил длъжен да е на моето мнение, нито на страната на здравия разум, но е бил длъжен да допуска алтернативни гласове. Иначе това не е медия, а пропаганден рупор на властта – да, точно това е било Дарик радио години наред. А съвпадението със спирането на грантовете от американски фондации надали е случайно… Не че сега без Вълков рязко ще стане нещо друго, но точно да жалеем за дългогодишния програмен директор с вечните командировки… хайде по-добре не. Относно наследника му наскоро си казах мнението във фейсбука си – коментирайки негов разговор с Андрей Райчев по европейски, американски и украински теми, от който той остана стреснат и шокиран. Но пак добре, че този глас прозвуча в техния ефир!
ХаресвамХаресвам
Симпатиите ми бяха към Дарик по принцип, не към К. Вълков в частност. Вероятно не съм се изразила добре. С години слушах предаването В часа на синята мъгла, беше любимото ми. И сутрин Дюзев. На път за работа или преди поредната лудница. Жестоко ме е яд, че съсипаха В часа на синята мъгла. Мога да Ви гарантирам, че с унищожаването на това предаване от раз загубиха образована и културна аудитория. Не малка. Иначе съм се опитвала да слушам обзорните предавания. Като Седмицата. Ами едностранчиви ми бяха някакси. Включих Вълков в предния си коментар като част от турбуленцията, не като лично предпочитание. Но не се бях замисляла за грантовете. Ето, дадохте ми още една възможна гледна точка. И още една причина да премисля една ситуация от различен ъгъл.
Да Ви кажа честно, може наивно или дори глупаво да Ви прозвучи, но чудя се. Откакто се заговори за тия спрени грантове. Абе ще си помисли човек, че американците друго не са правили, освен да плащат на медии в България. Ами така излиза от страни погледнато. А не ми се вижда много реалистично. Ама кой знае. Аз не разбирам от тези неща. Пък и от страни се вижда различно. За мен има един по- сериозен проблем с тия грантове. Не мога да преценя доколко съм права. Знаете, вероятно. Америка за България беше дългогодишен и доста щедър дарител на Софийска филхармония, на оркестъра на Радиото, на различни културни институти и отделни прояви. Та, притеснява ме фактът до каква степен липсата на тези пари сега би се оказала решаваща за съществуването на тези културни институции. В крайна сметка публична тайна е, че държавата като такава въобще не я вълнува има или няма Софийска филхармония. Да, но мен ме интересува. И всеки що годе културен човек предполагам. Освен това сега се сещам, че доста дълго време имаше и специално финансиране за програмата Фортисимо Фамилия. Класически концерти за малки деца. Да си отгледаме публика един вид. Как мислите, господин Неделчев? Тези деца, преминали през тези цикли с музика основно от Гершуин, Бърнстейн и Бродуей, както и филмова такава, до каква степен са индоктринирани? Дали можем да приемем, че политиката на „меката сила“ вече е дала своите плодове и няма значение има или няма грантове вече? Ама пък от друга страна, подобен тип хора не правят нищо без заплащане, та кой знае. Като гледам, поне в моята глава въпросите са повече от отговорите.
И както винаги,сте прав. Журналистът, всеки журналист, е длъжен да допуска алтернативно мнение. Нали това му е работата. Или би трябвало да бъде. Сложна работата е Вашата. На журналиста по принцип, въобще. И неблагодарна, ако позволите да отбележа. Обществото се сърди, ако казвате истината. И винаги подозира, че това не е цялата истина. И най- вече, че някой има изгода от огласяването на точно тази истина. Преди време ми попадна някъде безумната фраза, че „истината е въпрос на гледна точка“. Това звучи смразяващо. Във времето на социалните мрежи, когато всеки си вярва, че е способен да преценява всичко и всички и неговото мнение е последна инстанция. Дори не бих си позволила да предположа, че мога да преценявам работата на един архитект примерно. Но…всеки полуграмотен илитерат в мрежата е завършен невролог. Мда. Ефектът Дънинг- Крюгер.
В университета ни учеха, че това се лекува, знаете ли? Е, след повече от 20 години практика в медицината ще Ви кажа една тайна, господин Неделчев- не се. Лекува убеждението, че си над всички. А всъщност си кръгъл глупак. Прав ще се окаже Дилов-син. Беше написал някъде преди време, че да си тъп е същото, като да си мъртъв- на тебе ти е все тая, ама околните страдат.
Знаете ли, че понякога си задавам въпроса какво мотивира един нормален журналист в общество като българското? Нормален в смисъл на способен да чува други гледни точки, да спори разумно, да не е „копейка“ или „центаджия“. Разбирате ме. Нормален журналист. Какво движи такъв човек в страна, в която хората масово вярват в конспирации, врачки, баячки, облъчване, кем трейлс и какви ли не простотии!? Не е ли обезкуражаващо? Често си задавам този въпрос…Но вероятно само Вие имате отговор на него. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ако покрай грантовете за симфонична музика ще финансират и пропаганда и облъчване – по-добре без тях. И да, плащани са милиони за насаждане на политики. Дори са платени сега в аванс за няколко години напред. Аз се надявам да не се връщат скоро демократите на власт в САЩ и с „вълковщината“ у нас да се приключи. Ако пък наистина е имало талантливи водещи и предавания в ефира на Дарик, какъв е проблемът да ги слушаме някъде другаде? Много водещи се отдадоха на самостоятелни подкасти. Но ако не са били чак толкова талантливи и главно финансирането ги е мотивирало – сега ще поизчезнат, неизбежно…
ХаресвамХаресвам
Здравейте, господин Неделчев. Изглежда съм в някакъв момент на особена „благосклонност“ на звездите към мен.:) Ще остана вкъщи поне пет дни, ура. Не, не съм почивка. Пипнала съм най- после грипа и аз. След всички пикове, взривове, щамове и прочее- и аз да се разпиша. 🙂 Опитвам се да се шегувам, но не ми е много забавно. Единственото хубаво нещо е, че ще се наспя и ще имам достатъчно време за новия БИОГРАФ. Е, ако дойде преди празниците де. Защото може и чак на 4- ти март. Ще поживеем, ще видим. Само дано не съм лепнала нещо на някого в отделението, имам пет оперирани деца под 10 в момента. Утре ще разбера. Помолих дежурната колега да ги тестват.
Както винаги, накарахте ме да се замисля, господин Неделчев. И не само това- поразрових тук- там, поинтересувах се. „Ако пък наистина е имало талантливи водещи и предавания в ефира на Дарик, какъв е проблемът да ги слушаме някъде другаде?“ Така де. Само че въпросната водеща се изпари вдън земя. Проверих. Порових насам- натам. Оказва се, занимава се с рисуване сега и с „родова терапия“- както точно пише на страницата й. Какво общо има това с пряката й квалификация като културолог- не питайте мен. Но самият факт, че не е пренесла В часа на синята мъгла в друга медия или в мрежата, не го е превърнала в подкаст и тъй натам, говори достатъчно. Включително за това, че аудиторията, която сама е създала, не й е толкова важна. Явно.
И за грантовете мислих. Доста мислих. Казвате- ако ще индоктринират, по- добре да ги няма. По принцип сте прав. Извън принципа. Мен ако питате, не е проблем, че ги има. Проблемът е, че никой целенасочено, дългосрочно, планомерно и настойчиво НЕ прави това с програми с българска класическа музика. И което е също прелюбопитен факт- тия същите грантове НЕ финансират програми с национална музика. Знам го от своя близка, която е учител по музика в гимназия и частен учител по пиано. Преди време беше направила много сериозен проект за малки деца, до четвърти клас, целящ да ги запознае подробно и по подходящ за възрастта им начин с българското наследство в класическата музика. Сещате се, че в МОН и МК въобще не я отразиха. И може би на висок глас трябва да питаме защо. И да не спираме да питаме, докато не ни отговорят. И тогава тя опита да получи друго финансиране за идеята си. Официален, писмен отговор получи само от…Америка за България. И там пишеше: „Фондацията НЕ финансира програми с национално съдържание. Тя е насочена към представяне на американската култура пред света“. Я пак?! Американската какво? Култура? Хайде да не се смеем на глас, че не е възпитано. Ама поне я отрязаха честно. Знаете ли кой финансира проекта на приятелката ми в крайна сметка? Фондация на фамилията Коч от Турция. Направо се шашнах. Тук няма да повдигаме темата защо, като отвориш учебник по музика дори за големи ученици след 7- ми клас, виждаш само Панчо Владигеров и Марин Големинов. И не виждаш друго, освен операта Цар Калоян и балета Нестинарка. А пиано концертите на Владигеров се изучават във всички европейски консерватории. Защо децата нямат идея, че в България има композитори като Вили Казасян, Христо Йоцов, Румен Бояджиев- баща и син. Защо в тая държава нито един оркестър ВСЕ ОЩЕ не е направил програма с произведения на Димитър Ненов или Веселин Стоянов. Защо дори в БНР, където има достатъчно много и предавания, и подкасти САМО за класическа музика, няма дори едно- единствено, насочено към аудиторията с цел образованост. Да се запознаем, значи, с това наше музикално наследство! Извинявайте, аз, която дишам с тая музика, мога да кажа имената на точно седем български опери. Гледала съм на живо едва три от тях. Това е срам. Това е безумие. И вероятно за това има обяснение. Но аз не го знам. Ето за всичко това се замислих като казахте за грантовете. Иначе- нали знаете, че дори Миланската Скала разчита на дарители. 🙂
ХаресвамХаресвам
Повече от ясно е, че дълбоката цел на подобни грантове и субсидии е методичното национално обезличаване. Всичко, което може да ни идентифицира като нация и като народ не може да бъде финансирано от тези организации. Затова и, колкото и да ми е смешно играенето на хоро пред Народния театър или в Морската градина на Варна, да са ми чужди събития като скачането за кръста в Калофер, събития като фестивала в Жеравна, истински се отвращавам от всеки, който намира сили и време да гракне някъде нещо против тях. Защото това е следствие именно на тази целенасочена политика. Успели са да възпитат вече цяла прослойка хора, които ненавиждат всичко българско – народни носии, мартеници, Трифон Зарезан, Трети март, паметника на Шипка… Българската класическа музика няма шанс за финансиране от подобни фондации. Идеологията на либерализма цели методично унифициране и на нациите, и на хората, и все по-пълното им обезличаване, включително на ниво пол и сексуалност. Вече не само че не трябва да се прави разлика между българин и небългарин, но и между мъж и жена. Затова и истински се радвам, че на тази политика се появи силен отпор – засега това не се отнася за Западна Европа, но се надявам този процес да стигне и до там. Дано да не е безвъзвратно късно – струва ми се, че цели поколения са вече неспасяеми и с напълно промити мозъци. В България положението не е толкова лошо, дори напротив – има някаква патриотична вълна сред най-младите генерации, която е в унисон с нагласата на най-старите. По средата са откачалките. 🙂
ХаресвамХаресвам
Честит национален празник, господин Неделчев. И с едно известно закъснение- честита Баба Марта. Бъдете здрав и усмихнат. Казват, легендата за мартеницата идвала от времето на Хан Аспарух. Символизирала кръвта на воините, паднали, за да я има България. И да не е така, звучи красиво. Пък и българите така и така цял живот носим червен конец против уроки. Повечето от нас. Затова, честити да са празниците- кой каквито ги празнува. Наскоро любимият ми учител от любимата Класическа, проф. Каприев, написа една книга за разделенията български. Поне в тоя ден да ги забравим. Поне днес. Ако може.
Казвате, имало хора, които мразят Трети март. Щом го казвате- имате си доводи за това. Аз трудно мога да си представя човек, мразещ деня, в който пак я има България. След пет века. Денят на нашето Възкресение е много важен ден. Не толкова заради свободата, без да звучи кощунствено. А заради факта, че ние ОСТАВАМЕ българи през всичките тия петстотин години. Не се претопяваме в морето мюсюлмани. Не скланяме глава пред проклетите гърци и всякаквите им опити да ни смачкат и смелят. И как става това? Със Словото. С „нашето А, Б, Райно”- както пише Иван Вазов в „Под игото”. В черкви, училища и читалища този език ни държи изправени. Държи ни заедно. И ни помага да преминем през ада на робството без да забравим кои сме. Затова е толкова важен Трети март. Защото възкръсваме така, както сме паднали- като българи. И това е празник за всеки един от нас, поотделно. Дори на Тео Ушев му е празник. Нищо, че той мисли другояче.
Да, и аз съм сигурна, че ако не бяха Проливите- надали щяха да се бият руснаците. Ако им е било така жал за нас- защо са чакали пет века? И аз не искам да ходя по улица с името на човека, който е можел да спаси Левски, но вместо това подписва присъдата му. Но поне днес няма да се занимаваме с това. Не бива. Да се помолим за душите на падналите и за здраве на живите.
Замислих се. Като казвате за грантовете, платени с една цел- национално обезличаване. Без да искам да споря с Вас, един такъв въпрос ме занимава. Господин Неделчев, цяла България представлява два квартала на Ню Йорк. Примерно. Какво, за Бога, ги вълнува в Щатите нашето национално самосъзнание? Наистина ли трябва да повярвам, че една суперсила се вълнува от това какво мислят два квартала хора и как възприемат себе си? Винаги съм била скептична по тоя въпрос. Питала съм доста хора. Отговор до сега не съм получила. Смислен искам да кажа. Извън теориите на конспирацията. Може пък Вие да имате отговор, не знам. Но ще разбера, предполагам.
Що се отнася до националното обезличаване, ето какво мисля аз. Не можеш да обезличиш човек, който има ясна идея за себе си. Кой е, какъв е, от къде идва, какво иска от живота си. Какви цели и идеали дори го мотивират. Аз съм наясно с тоя факт от времето, когато бях на 7. Възпитана съм от царски офицер, който ми наби в главата, че съм длъжна да служа на тази страна. Не непременно на фронт и с пушка. Но съм длъжна да служа. Всякак съм длъжна. Както са го правили поколения от семейството преди мен. Защото е чест да служиш на страната си и е дълг на всеки приличен човек. Така пораснах. Така съм възпитана. Ако имам две кифли- втората я деля с приятелките си. Ако мама направи торта- само едно парче е за мен. Другите са за тия, дето майките им не правят торти. Или нямат майки. Така съм отгледана. На десет баба ми ме водеше в домове за сираци редовно. Не за да ме травмира, а за да ми покаже и другото лице на живота. Носехме разни дреболии, дрехи, храна, такива неща. Защото, казваше баба, само комунистите и идиотите не се грижат за по- слабите и по- бедните. Аз така пораснах. Може и да съм абсолютно убедена, че имам цялото право на света да пътувам, да виждам свят- и аз го направих. 34 от моите 50 са преживени в чужбина. Наясно съм и с меда, и с жилото и на там, и на тук. И именно затова мога убедено да кажа, че за разлика от Копейката и подобните му аз съм наистина патриот. Защото въпреки всичко, което тази страна НЕ Е- аз пак я обичам. И избрах да се върна, оставяйки един много подреден, много предвидим и много охолен живот. Който обаче не беше моят живот. Категорично. С всичко това искам да Ви кажа следното- не можеш да обезличиш човек, който не го позволява. Не можеш. Убедена съм в това. Обезличават се объркани души. Или прости, слабо интелигентни маргинали, които са готови на всичко за паница леща. Повтарям- не искам да споря с Вас. Вероятно има защо да казвате, че в изличаването на националното ни съзнание са вложени усилия и пари. Но аз не мисля, че това е възможно- ако си наясно кой си. И защо си именно такъв.
И друг път съм имала случай да Ви кажа. Нямам против хорото. Но то не бива да е пред Народния театър. Пречи на хората да работят. Хорото в Калофер е парекселанс проекция на все същото „Булгар, булгар!” И затова винаги го коментирам с присмех. Някакви пияни хора рискуват пневмония, за да ги дават по телевизора. Ама ако ги питаш какво символизира това хоро- гледат умно. Цитат от прабаба Йована: „ Дзвери се като свиня, препасла с теменужки”. Първо- влизането във вода на Йорданов ден е пряко свързано с празника Богоявление и отслужения Велик водосвет. Новородилият се Бог е вече кръстен. С Него и ние сме вече „нови”- Христови сме. Влизаме във водата като Него, за да излезем като Него-готови за пътя на вярата си. И второ- във водата влизат не просто и само мъже. Влизат САМО мъжете, които са се венчали през последната една година и тези, които са станали бащи на синове до Василовден. Как мислите- колко от ‛убавците в Калофер са наясно с това? Помощ от приятел- евентуално някой заблуден историк и/ или краевед. Няма лошо. Да си ги играят хората и ръчениците. Ама комплексарщината трябва да се изкоренява. И да се иронизира. Постоянно.
На фестивала в Жеравна не съм ходила, само съм гледала по телевизията репортажи. Ники една година заведе наши приятели от Норвегия, те специално за това бяха дошли, много им беше интересно. Аз не отидох с тях, защото имах спешна и сложна операция. После ми разказаха. Не можело да се ползват телефони, хората трябвало да са с носии. Такива работи. Ама това е хубаво всъщност. Пазим си традициите. Извинявайте, аз съм ходила с венчалната носия от нашия край в Македония на спектакъл в Арена ди Верона. Не искате да знаете колко японци се наснимаха с мен! Омъжих се с тази носия. Така, както са го направили жените в моя род шест поколения преди мен. Да, аз съм класически градски човек. „Жълтопаветник” по родова принадлежност и произход. Но няма сила на света, която да ме убеди, че носията на баба от Прилеп е нещо лошо. Така, както никой не може да ме накара по каквато и да е причина да се изтъпаня някъде и да претендирам, че съм най по и върхът изобщо. Просто защото съм българка. Патридиотите нямат представа какво е да обичаш страната си. Между Копейката и Пейков практически няма разлика. Просто единият се кланя на Кремъл, другият на Пенсилвания Авеню. Все е жалка работа и е обидно. За всички останали българи.
ХаресвамХаресвам
Не приемам нито един аргумент срещу хорото, където и да се играе, въпреки че не бих се хванал да играя и не бих го рекламирал. По същата логика и гей-парадите пречат на хора да работят, дори много много повече, но никой не протестира с такива аргументи срещу тях, нали?
Не приемам и всякакви намеци срещу „интересите на имперска Русия“ за нашето освобождение и т.н. Щом някакви хора, над 60 000 души, са си оставили костите в чужда земя, и това е довело до връщането й на световната карта като държава, това заслужава вечно уважение и признателност. Опитите непрекъснато да се търси нещо, заради което да се „бодне“ Русия, са ужасно грозни, това са съвременни кириакстефчовци.
Със същата аргументация може да се омаловажат и спасяването на евреите, независимостта на Африка, американския десант в Нормандия (французите са си живеели доста добре и при Хитлер, или се лъжа?), премахването на робството… Зад всяко от тези събития са стоели някакви конкретни интереси, а не само чисто самарянство, нали?
Както написах по-рано днес във фейсбука си, днешният изблик на патриотизъм кара либертариата да се чувстват като вампири, внезапно оказали се на слънчева светлина. Заради такива като тях този патриотизъм само ще расте, от година на година става все по-масов и това ме радва. Ако покрай това печели точки и Русия – не е нейна вината. Ако американци или германци бяха масово умирали за нас – сигурно щяха и те да се възползват, какво да правим. Ама не са умирали, интересно защо. Толкова пък да нямат интереси на един хвърлей място от Дарданелите… Просто те са знаели, че могат да ни владеят и по други начини – не с щикове. Руснаците те друг начин не владеят… 🙂
ХаресвамХаресвам
Виновата! Напълно прав сте, господин Неделчев. И гей- парадите пречат на хората да работят. Така е. За протокола и в своя защита съм длъжна да кажа- лично съм подавала жалби за шум и боклуци тъкмо по адрес на съответното събитие. Преминаващо покрай офис на моя близка, чийто консултант по психология бях известно време. Общината тогава ми отговори писмено(!?),че…жалбата ми съдържа „елементи на дискриминационно отношение”- поради което няма да бъде разгледана. Хаха. Дали има изненадани. Аз пък като една истинска македонка се заинатих и питах писмено МЗ за вредните нива на шум по време на работа. На следващия гей- парад се погрижих да измерим шума. И пратих протокола в Общината. А после заведохме дело. Адвокатите на близката ми намериха десетина основания за което. Включително трайно увреждане слуха и психичното здраве на работещите в офис еди кой си. Така че- прав сте. Както казах, виновата! Винаги съм готова да се извиня, когато не съм била права. Винаги.
Днес, то вече вчера де, оперирах истински Франкенщайн. Мечтата на неврохирурга. Ако приемем, че неврохирургът е социопат, който си мечтае за осемгодишни момичета с „букет” от шест разнокалибрени аневризми. Шест, господин Неделчев. Господи, КАКВО разболява ТАКА толкова малки деца!? Освен да взема да изследвам и да напиша още една дисертация. И без това имам клиничната база случаи. Уви. И сега чакам. Чакам да минат онези 24 часа по протокол. А за мен- поне 48. Поне. Чакам. И се надявам, че когато тя се събуди няма да има дефицити. Това е кошмарът. Това е големият ужас на хирурга. Чакам. Остават ми четири часа до 24-я. Отдавна трябваше да съм у дома, но…Не мога. Не и преди първия контролен скенер. Отстранените аневризми и успешната операция понякога са само началото. Най- лошото още не е минало. Още не. Чакам. Никога няма да свикна с това. И понякога си мисля, че и това ме прави лекарят, който съм. Това, че не свиквам.
Извинявайте. Нервна съм, когато се тревожа. И понеже не мога да си позволя да покажа тревогата си…Все едно, извинявайте.
И за Русия сте прав. Тя заслужава вечна признателност и уважение. И аз съм последният човек, който ще отрече и/ или оспори това. Обаче. Освен тия десетки хиляди най- обикновени хора, вдигнали се от някъде си да се бият за нас, другото също го има. Има ги Проливите. Има го простичкия факт, че Русия НЕ подкрепя нашето Съединение. Има го и зловещото изречение на граф Игнатиев: „Софийската афера приключи щастливо”. По повод обесването на Апостола. И бележките на тоя същия граф, че българите „трябва да се подчиняват на Русия и да забравят, че са нещо друго, освен част от Русия”. И едни 27 милиона златни лева има. Архивите говорят, аз само ги чета. И ги цитирам. Вечната признателност е задължителна. Но все пак, ДОРИ Иван Вазов ги пита защо са дошли „немили, неканени гости”. Хайде, този път няма да кажа онези думи, които всички знаем. Защото често сме ги чували и още по- често цитирали. Който ни освободи, той ще ни и пороби. Нямам никаква нужда да „бодвам” когото и да е,най- малко аз. Обаче Русия все пак твърди, че има македонски език. Все пак отказва да признае очебодния факт, че сме й дали вяра и азбука. Все пак не може да преглътне имперското си его и да признае фактите, отнасящи се до „малката” и според тях „неблагодарна” България. Не става така. Просто не става така. И благодарността няма нищо общо с това. Всеки е свободен да не приеме позицията ми и да я оспори. Вие също, разбира се. Най- вече Вие всъщност. Защото Вие спорите с аргументи. И с факти. Не с ненужни опорки и партиотарски глупости.
Преживяла съм сред онези хора две години. По време на специализацията си в Питер. Да, две години са нищо. За страна като Русия. И все пак, това са две години. Две много важни лично за мен години, не просто за работата ми. Руснаците са странни хора. Трудно можеш да ги разбереш. В характера им няма златна среда. Няма полутонове, нюански. Няма. Или са изключителни хора, или са свине. Без извинение за израза. Вероятно това обяснява доста и за историята им. През тези две години си дадох ясна сметка каква е била онази война именно за тях. За обикновените руснаци. Ходих в Самара. Исках да видя този град. Да повървя по улиците му. Да видя хората му. Господин Неделчев, в онзи град има улица България. Има площад София. Има булевард Шипка. Има толкова много България в този град, че ти настръхва кожата. Буквално. Никога няма да забравя това. Ама никога. Хората са топли, отворени. Хубави хора. Обаче всичко това не изтрива като с магия и другото. Все си мисля, че е задължително да сме признателни, но и да не сме слепи. Така мисля. Както казах- всеки е свободен да не се съгласи с мен.
За спасяването на евреите не знам, но се радвам, че се е случило. Това доказва, че сме човешки същества. Мнозина други са забравили това. Мълчали са. Така им е било по- лесно. Ние сме избрали да постъпим правилно, не лесно. И Слава Богу, че така е станало.
„..вампири, оказали се на слънчева светлина”?! Ех, господин Неделчев. Либералите няма да се зарадват, че ги наричате така. 🙂 Но трудно мога да не се съглася с Вас. Особено като видях какво безумно отворено писмо са сътворили днес Лозанов, Ушев и Господинов. И подписано от една камара уж интелигентни хора. Такова безумие. За Украйна де. Да била воювала до последния човек и прочее. Ма като толкоз ви е мъчно- по една каска и един калашник и отивайте, бе чоджум! Кой ви спира!? Ако може обаче междувременно да не тровите обществото с идиотизма си!
Американците не умират за друго, освен за интереси, господин Неделчев. Знаете това по- добре от мен. И даже тогава се опитват да избегнат умирането. Предпочитат други да умират. А те да приберат плячката. Петрол, земя, минерали. Когато каквото. Тези хора не са водили война за домовете си. За децата си. Затова си въобразяват, че светът им е длъжен и им принадлежи. Просто да не повярваш как Америка от Айзенхауер стигна до тия карикатури днес. Метафорично днес, имам предвид съвремието изобщо. А Европа на Дьо Гол и Аденауер е това, което е.
Иначе, като си говорим за чужденци, на които трябва да сме благодарни. Не знам дали Ви е попадала книгата „Запознайте се с България” от Рубен Маркъм. Американец, живял в страната ни в периода между двете световни войни. Повярвайте ми, неговата България е България, каквато ние двамата с Вас никога не сме виждали. Нищо, че живеем в нея. И нямам предвид различното историческо време, не. И гледната точка нямам предвид. А отношението. Малцина българи съм виждала да пишат така за България. Много малко.
Още един американец. За когото аз лично смятам, че му дължим много, много повече от името на един столичен булевард. „Турските зверства в България” на МакГахан са една много, много голяма крачка напред в това светът да види и чуе тази малка страна. Това е книга, която не се чете лесно. Никак даже. Другата книга, която лично на мен ми е коствала съзнателни усилия при четенето й, е „Уроци по клане” от Уилям Гладстон. Надявам се някой ден да издадат отново- за последно това е правено през 40- те години на миналия век- дипломатическите доклади на Леандър Льо Ге. Това е забележително четиво. Забележителна летопис на българското нещастие и българския дух.
Да, тези хора не са умирали за нас. Така е. И ние сме отбелязали по най- големия възможен начин това, че именно руснаците са умирали. Правим го всеки неделен ден, във всеки един храм на тази страна. Всяка неделя. Всеки един свещеник възглася от олтара си: „Да поменет Господ Бог во Царствием своем Освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех воинов, павших на поле брани за веру и освобождения Отечество нашего. Амин.” Всяка неделя. Всеки български храм. Променяме реда на хилядолетно литургично служение заради това. За да бъдем благодарни. Така и трябва. Това е правилно. И е най- малкото. И, да. Обичам Пушкин и Рахманинов и бих предпочела да не се заливат с боя и да не се къртят паметници. На Альоша или на когото и да е. Това е варварщина, вандалщина и сияйна проснащина. Колкото и Иво Инджев да твърди, че е задължително.
ХаресвамХаресвам
Ще потърся книгата на Маркъм. Относно граф Игнатиев- надали е по-виновен за смъртта на Левски от поне дузина българи. Само че е по-лесно някой като него да е виновен, разбира се.
ХаресвамХаресвам
Сгрешила съм името на автора. За което моля да ме извините. Правилното е Рубън, не Рубен. Фамилията е точна. Маркъм. Не вярвам да е проблем да намерите книгата, тя е ново издание, от 2024 г., на Българска история.
Колкото до Левски- аз цял живот точно тоя въпрос си задавам. Как пък така не се намериха десет човека да го отърват от тия заптиета и да го спасят. Ами ето. Не са се намерили. Тия дни прочетох един прелюбопитен текст на Р. Бимбалов, който носи от девет дерета вода, за да докаже, че видиш ли пет века НЕ сме били роби. Само така сме си мислели. Интересни хора виреят в тая страна. Но текстът трябва да се прочете. Задължително. Тези сияйни нелепици са твърда истина в главите на притеснително много хора у нас. Любопитно, като как точно въпросният неизвестен за мене Бимбалов(публикувал размишленията си в сайта на сестра си…) ще да обясни именно обесването на Апостола. Или кръвния данък. Или това, че българките са изнасилвани и продавани като добитък по пазарите на империята. Идиоти, сър. Какво да правиш.
ХаресвамХаресвам
За малко да забравя. За малко.
Дано да сте прав за патриотичната вълна сред младите българи. Дано. Защото аз понякога хвърлям по едно око на учебниците им по история и наистина разбирам защо българите не обичат нито България, нито историята й. И разбирам защо на гърба на един от томовете на своите Български Хроники Стефан Цанев казва, че целта на книгата е: „младите българи да престанат да мразят историята. Защото така намразват и България. Нека тази книга им покаже, че историята може да се научи и по приятен начин”. Преди време видях учебник за осми клас, в който на „урок” за Васил Левски имаше негова снимка и ето това: „Първият радетел за европейска интеграция на България”!? Толкова. Та дано наистина сред младите има патриотична вълна. И само дано тая вълна не вземе грешна посока. Не е достатъчно да сме патриоти все пак. Трябва да сме образовани патриоти. Чудя се, ако някой попита Копейката коя е първата българска дипломирана архитектка и кое е най- забележителното ю творение в София- той какво ще отговори? Или ако го попитат коя е първата българска оперна певица, пяла в Ла Скала? Все пак смея да предположа, че Копейката не е наясно. Той е истински български патридиот- прост и не особено притеснен от този факт. Отговарям. Първата българка, дипломиран архитект е арх. Виктория Ангелова. Печели конкурс за сградата. Първоначално тя е трябвало да бъде за Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. А първата българка на сцената на Ла Скала е мецосопраното Надя Ковачева, по- късно графиня Фиандака.
И междувременно, докато пиша това, чувам едно пълно безумие. Губернаторът на Уисконсин забранил употребата на думата „майка”. Да бъдела заменена с…”оплодено лице”?!???!!! Това дори не е отвратително. Не знам подходяща дума, с която да го определя. По- унизително е от „менструиращ човек” всеки случай. На къде отива този свят, Боже. А после се чудим защо хората приемат такова пълноперде като Доналд като спасител! Че той си е направо нормален на тоя фон!
Като Ви благодаря за търпението и Ви пожелавам успешна нова седмица, отивам да видя прословутото видео от Белия дом. Още не съм го гледала. А държа. Искам да видя с очите си. Челният сблъсък с реалността на Зеленски. Просто искам впечатление от първа ръка, така да го кажа.
Видях корицата на новия БИОГРАФ. Леле. Не харесвам Мелания, обаче много харесвам фотографията на корицата. С интерес ще прочета историята й- не изглежда като жена, която е получила всичко наготово в тоя живот. И предварително благодаря за Миленита- много я харесвам!
ХаресвамХаресвам
Това в Уисконсин, в интерес на истината, е малко извадено от контекст – поправката била конкретно в някакви законови текстове, касаещи раждане от сурогатни майки, осиновяване и т.н. Уж чисто прагматични и технически били причините. Но с техните камъни по тяхната градина – чисто пропагандно това се използва точно по начина, по който те го правят, например опитвайки се да лъжат, че съкращенията на Илон Мъск засегнали дори диспечерите на въздушния трафик по летищата (а всъщност е точно обратното) и целяли да спрат помощта за гладуващите в Африка…
ХаресвамХаресвам
Разбрах за Уисконсин и Ви благодаря. Ще си потърся повече информация. Все пак ми е любопитно. Заради този безумен израз. Тая работа със сурогатното майчинство е много, ама много деликатна. Като лекар, разбира се, длъжна съм дебело да подчертая, че казусът има и морални страни. Така че е сложно.
Колкото до Мъск. Най- отговорно твърдя като лекар- този човек се нуждае от редовен и подробен медицински мониторинг. Той категорично има Аспергер. Все тая дали ще го признае. То е очебодно. И първото, по което си личи е изключителността на интелекта му в определени сфери. Второто- в съвършено неадекватното му и системно непремерено поведение. Всичко това- в комплект с много пари и още повече власт. И „бонус”- приятел президент, който е луд с картечница. Нищо лично, но Доналд управлява Америка така, както управлява бизнеса си. С непозволени и често брутални техники на „преговори”. Все едно, това няма значение. Всеки, който не е Байдън, Харис или Килъри, е ок. За протокола, Килъри НЕ Е правописна грешка. А колкото до мистър президента- може пък неговите тактики да донесат повече ползи на тоя оплетен и достатъчно препатил свят. Ще видим. Вие как мислите- той наистина ли ще спре тая ужасно безсмислена война?
ХаресвамХаресвам
Аз харесвам Мъск. Не отричам, че има нещо налудничаво в него. Но преди всичко е гений и е честен човек. Останалото са фиксации върху второстепенни неща – така, както се фиксират върху прическата на Тръмп, или че жена му някога се е снимала гола, или че Путин или генерал Наско са ниски на ръст. Това е възприемането на хората буквално, а не сериозно. Аз ги приемам сериозно (каква е ползата от действията им), а не буквално. Трябва да напиша някоя статия по темата. Буквализацията е основният проблем на „либералната общност“, тя не може да излезе от този транс и да спре се утешава с него. Подобна е и фиксацията от другата страна – не се фокусират върху глупостите, които плещи Елена Поптодорова, а се вторачват в това, че е клептоманка, наричат я Ленче-Кремче и т.н. Тя би могла да е клептоманка и да говори и върши умни неща. Но не ги.
Относно властта на Мъск – тя в никакъв случай не е абсолютна, той няма правата да уволнява. Но фактът, че ОСВЕТЛЯВА какво се е вършило, цялата прозрачност на агенцията му (всичко може да се следи в сайта й) – да, това носи голяма власт и много хора се страхуват от нея. Защо ли не им съчувствам?
Дали Тръмп ще спре войната – ако той не успее, значи никой не би могъл. Но поне ще извади Америка от това уравнение, което хвърля горещия картоф в ръцете на хора като Урсула и Макрон. Но Макрон е далеч от Наполеон, нито би могъл да мотивира достатъчно много французи да се бият с руснаците. А и да успее да ги мотивира – нали знаем как свършва всичко накрая? 🙂
ХаресвамХаресвам
Понякога имам усещането, че все още съм специализант. Толкова много работа, толкова много часове до масата. И толкова странното усещане, че не съм напускала болницата от миналата Коледа. Да, понякога ми се иска да съм тракторист. Но само понякога и само за около десет секунди. Докато си спомня, че да спасиш живот е най- готината суперсила.
Като се надявам, че всичко е наред с Вас и спите в това странно време- здравейте, господин Неделчев.
Без коментар относно Мъск. Съпругът ми също присъства в безбройната армия негови поклонници. Аз, като един „прост” неврохирург отдавна съм разбрала- НИКОЙ не е толкова честен, колкото се опитва да те убеди, че е. И НИКОЙ не е толкова безкористен, колкото иска да вярваш, че е. За мен и от лична, и от социална, и от медицинска гледна точка тия двамата с нелепия Доналд са чудовищно точна илюстрация на ефекта Дънинг- Крюгер. Колкото по- прост и тъп, толкова по- нагъл и самоуверен. Някакъв биограф на Доналд бил,значи твърдял, че мистър президентът не е прочел и една книга в живота си. Личи му. Отвсякъде му личи. Има маниери и възпитание на началник на ТКЗС от времето на „съвсем победилия” соц. Което пък за пореден път доказва моята теза, че мозъкът е велика тайна. И който я разгадае- за него нито човекът, нито животът, нито вселената ще имат тайни вече. Доналд е прост и това е очевидно. Безцеремонен и невъзпитан е и това освен, че е видно, му носи неподправена радост на него лично. Обаче въпреки това този човек не само е постигнал някакви неща в тоя живот, ами се е справил с фалит, след който отново е хванал живота за шията. Няма никакво значение дали харесваш такъв човек- това трябва да се уважава. Дори ако дълбоко вярваш в небеизвестното твърдение, че зад всеки голям успех (бизнес?) стои (поне…) едно голямо престъпление. А фактът, че подобен арогантен примитив е станал президент, е нормален. За демократично устроени общества. Демокрацията позволява всякакви случайници да стават фактор. Справка- Ристо Брадата и Козилата Ерато. Искам да кажа- Христо Иванов и Елисавета Белобрадова. Колко не мога да ги трая и двамата! Повече от Копейкин и Пейков не мога да ги трая!
В една монархия Доналд щеше да чисти конюшни. Е, докато не спечели пари да ги купи де. А в една диктатура…Е, в диктатурата би оцелял толкова дълго, колкото умът му успее да измисли как. Ще кажа за милион и шести път- благодаря Ти, Боже, че ни отърва от Джо Алцхаймера и Камала каквато беше там. Благодаря Ти! На този фон дори Доналд е за предпочитане. Помни как се казва. И как изглежда жена му. Не е малко. Нали, господин Неделчев?
Като оставим настрана моите упражнения по сарказъм- да се надяваме, че колкото и да е прост, Доналд няма една хубава сутрин да се събуди и да реши да пробва точно какво могат ядрените му ракети. Точно толкова луд и неблагонадежден ми изглежда, честно. Или пък той иска така да изглежда на непосветени като мен. И това допускам. Всичко допускам в тоя побъркан свят. Но искам това да спре. Войната. И искам да спрат да ме плашат от всяка втора новина люде разни и разнообразни, че: „Ще видите вие като се разберат Тръмп и Путин. Путин пак ще вземе цяла Източна Европа!”. Омръзна ми от това. Омръзна ми. Напълни се светът с разни подобия на Инджев. Иво. С това лягат, с това стават. Путин щял да ни избие. Идиоти. Те не знаят, че руснаците НИКОГА не предупреждават. Те просто нападат и ликвидират. Да питат французите. И немците. И, да. Всички знаем чудесно как свършва ТОВА накрая. Не добре за французите и немците.
А Мъск е човек с твърде много власт. Все пак. И не чак толкова много ум. Това винаги е опасна комбинация. Ще Ви прозвучи цинично вероятно, но точно неговият ум ми е много интересен. Медицински ми е интересен. Именно защото е неординерен. Колко странна е природата, господин Неделчев. Може би дори в известен смисъл несправедлива. Дава ти изключителност в нещо, в някаква област, ти правиш чудеса. Но с цената на някакво „късо съединение” в мозъка. Фибоначи е бил аутист. Оскар Нимайер е имал биполярно разстройство. Което обаче е контролирал толкова сериозно, че дори най- близките му са разбрали в преклонната му възраст. Да де, ама няма да запомним Нимайер с това. Вероятно никога няма да разберем как тези мозъци достигат до великите неща, които оставят след себе си. Човек с подобни дадености и огромните възможности на безкрайните си пари, е опасен човек. Дано съм обикновен параноик, но едва ли.
За буквализацията съм съгласна с Вас. Разбира се. Поптодорова според мен е направила неща, които са далеч по- съществен проблем от някакъв си крем. Странно защо, никой не обръща внимание на това. Или на нещата, които ръси в публичните си изяви. Както и самият Вие отбелязвате.
Колкото до ниският ръст на Путин и на ЛЮБИМИЯТ ми генерал Наско- моля, моля! 🙂 Не подкачайте тази така деликатна тема. Особено ако съдбата е била милостива към Вас и Ви е дала ръст, който всяка жена би определила като подходящ. Повтарям- всяка жена, не самият Вие. Да кажем, дамите приемаме за подходящ ръст, започващ от 1.70. Е, ако си волейболистка и си метър осемдесет и канче- и това е проблем, но…Това за „любимия” генерал беше шега, предполагам, разбирате. Смешен ми е Наско, ама не заради ръста си. Определено не. И Питър Динклидж не е 1.90, но не намирам нищо смешно в него. Нито пък смехотворно.
А Владимир Владимирович…Е, той е клише. Клишето от учебника по личностни девиации. Когато един мъж не може да се примири с размера си- във всеки смисъл на тази дума- става или убиец, или отшелник. И нищо по средата.
13-ти март. Дядо Неофит почина на 13- ти март. Кога мина една година, Боже!? Като миг е минала.
Отивам да си видя последните двама пациенти. Ако анестезиологът не каже нещо притеснително, ще поспя малко преди рапорта. И после ще се опитам да се прибера, без да заспивам по пътя. Няма да карам аз, така че няма проблем. Никога не карам след дежурство. Безотговорно е. Нали все казваме на другите умната с тия коли. Да следваме собствените си съвети, нали така.
Вече е почти утро, така че хубав и успешен ден, господин Неделчев.
ХаресвамХаресвам
Не приемам нито един аргумент срещу Мъск и неговата „корист“, дори не прочетох докрай, като видях накъде „отивате“. Не се оставяйте пропаганда на откачили демократи и либерали да ви влияе. Не приемайте нещата буквално (Тръмп е оранжев и прост, Мъск изглежда луд) – приемайте ги сериозно (какво вършат, кой има полза от него и кой е потърпевш). Вие не сте от потърпевшите, затова не влизайте в техния жалък хор… Дано не се налага да споря повече с Вас по тази тема – трудно ще чуете от мен нещо, което да ви насърчи или утеши.
ХаресвамХаресвам
Ако имам нужда от насърчение или утешение- ще отида на опера. За всичко останало бих предпочела нормален разговор с нормални хора. Все по- рядко се случва. За протокола- съпругът ми има точно Вашата гледна точка. Точно същата. Че даже същите неща ми казва. „Умна жена, не се оставяй на либералната пропаганда, мисли с тая глава“. Разбирате ми мисълта. Добре. Ще. Мисля. Повече. Обаче аз принадлежа към една интересна порода хора, господин Неделчев. Нямам никакъв проблем да си кажа, ако нещо не схващам, или нещо не разбирам. Само идиотът знае всичко и винаги е наясно. Така че няма проблем. Да се пробвам да си използвам мозъка по предназначение. С малко помощ от приятелите. Понякога се налага. Помощ. Понякога просто се налага. И не смятам, че има нещо лошо в това да си го призная.
Как мислите, той наистина ли е способен да изключи „Старлинк“- в случай, че е цитиран правилно от медиите, разбира се. Както Ви казах- нищо лично. Мъск е абсолютно забележителен по достатъчно много причини. Но нещо в него ми убягва. Нещо, което ми се вижда важно. Ако разбера какво е, може би това ще ми помогне да разбера и как този човек увлича хората след себе си.
ХаресвамХаресвам
Ето, пак ще ми се наложи да адвокатствам на Мъск. 🙂 Много е трудно да се бориш с готови опорки, тиражирани неуморно от всички централни медии. За „Старлинк“, доколкото прочетох последно, в момента плащало полското правителство – по 30 милиона на месец или повече, не помня. В първите дни на войната Мъск предостави оборудването изцяло безплатно. Не мисля, че е толкова глупав, че да се остави да го сочат с пръст като човек, повлиял на една война и причинил човешки жертви. Май имаше поставено условие Старлинк да се ползва на територията на Украйна (доколкото четирите присъединени към РФ републики се водят все още „украински“), а не за настъпления на руска територия. Не мисля и че американците ще изоставят украинците на произвола, след краткото наказание, което наложиха на глупака Зеленски. Също така и не смятам, че Путин иска да ги изтреби – ако искаше това, щеше да постъпва като американците в Ирак или в Либия, или по сградата на белградската телевизия… Разбирате ме. Не искам повече да коментираме и спорим по темата, само ви призовавам по-малко да вярвате сляпо на пропаганда и повече да мислите логично…
ХаресвамХаресвам
Не спорим. Поне аз с Вас. Приемам го по- скоро определен вид образованост. В крайна сметка никой човек- аз поне- не се е родил с абсолютното познание за обществото и политиката. Ако чета постоянно, за да бъда добър лекар, защо да не правя същото, за да бъда мислещ гражданин? Извинете сравнението ми, но мисля, че ме разбирате добре. Както не съм се родила добър хирург, а съм станала такъв с усилие и учене, така и няма как да схвана определени обществени и политически процеси без да ми бъде помогнато да го направя. Така че, добре. Прекратяваме темата. Като обещавам да не се давам на опорките и глупотевините. Пак да повторя- НЕ споря с Вас. Надявам се да проявите разбиране и даже бих казала маааалко снисходителност към мен. 🙂 Винаги съм готова да уча в движение. 🙂 Не само хирургия.
Разбрах за Старлинкс. И пак благодаря. Колкото до Путин и изтребването- казах Ви. Руснаците НЕ предупреждават за тези неща. НЕ говорят за тях. Ако искат да го направят- просто го правят. Точно толкова просто е. Освен това, Владимирович може да е всякакъв, обаче НЕ Е глупав. Това категорично не е. Но пък работи в негова полза да го смятат за не чак толкова умен. Приписват на нашия цар Калоян една фраза, която много харесвам и която напълно споделям: „Врагът, който те е подценил, вече е мъртъв. Само още не знае това“. Да не стигаме чак до китайците и тяхната философия, че врагът, който подценяваш, вече те е победил. И изобщо, ако някой някога дори за секунда е вярвал, че Украйна ще спечели тази война…Разбирате ме.
ХаресвамХаресвам