Демократите се зарадваха прибързано – охладняването между Тръмп и Мъск е добра новина

за тях, но само краткосрочно

Пирът на американските демократи и световният либертариат продължи сравнително кратко и отстъпи на по-тиха радост и злорадство, съчетано с известно объркване на чия страна да застанат. Довчерашните братя по оръжие, американският тандем №1 – Доналд Тръмп и Илон Мъск – се изпокараха публично, като законопроектът за новия бюджет на Щатите изглеждаше само един конкретен повод за това. Зад избухналата кавга в социалните мрежи между двамата алфа-мъже започнаха да прозират далеч по-принципни противоречия от това за какво държавата трябва да харчи пари и доколко трябва да се ограничава в разходите си.

За враговете им – а те наистина не са малко и дори растяха в геометрична прогресия – случилото се беше добра новина от тактическа гледна точка, но в стратегически план не вещае нищо добро за тях. Някои анализатори и теоретици на конспирацията дори отиват по-далеч, смятайки, че конфликтът може да е инсценировка, от която и Тръмп и Мъск да извлекат повече дивиденти, отколкото негативи.

Сблъсъкът накратко: Мъск нарече предложения от Тръмп бюджет „отвратителна мерзост“. Президентът му отвърна с предупреждение за „сериозни последици“, ако Мъск финансира демократи, и намекна за преглед на правителствените договори на компаниите му. Според него, Илон се разсърдил не за друго, защото не бил назначен за шеф на НАСА посочения от него човек.

Законопроектът на Тръмп предвижда мащабни данъчни облекчения и разходи, добавящи 2,4 трилиона долара към държавния дълг за 10 години. Мъск, който преди това подкрепи Тръмп с над 288 милиона долара за предизборната му кампания, сега се позиционира като фискален ястреб, предупреждавайки, че „Америка фалира бързо“ – нещо, което изобщо не звучи като сензационна новина и изненада.

Тръмп, от своя страна, не прие леко критиката. В интервю за Ен Би Си на 7 юни той обяви, че отношенията му с Мъск са „приключили“ и заплаши с последствия, без да уточнява какви. На следващия ден акциите на „Тесла“ се сринаха с 8%. После двамата се постараха да тушират напрежението и смениха тона си един към друг, но принципните им противоречия остават неизгладени.

На пръв поглед никой не печели от тази кавга – и двамата губят доверие, а и ресурс. Но ако разровим по-дълбоко, има и ползи за всеки от тях.

Мъск се утвърждава като независим глас, който не се подчинява дори на Тръмп. Неговите критики срещу законопроекта го позиционират като защитник на фискалната дисциплина, което може да му спечели подкрепа сред либертарианци и умерени републиканци. Социалната му мрежа X усилва като рупор посланията му. Въпреки срива на акциите на „Тесла“, Мъск може да излезе с по-силен личен имидж от скандала, представяйки се като „човек на принципите“.

Тръмп пък се показва като мъдър държавник, който не е готов на всяка цена да уволнява и съкращава. Политик, който мисли повече за гражданите, отколкото за хазната.

Демократите потриват ръце в тиха радост, но са объркани кого да подкрепят. Защото не върви конкретно в дадения момент да продължат да са и срещу Тръмп, и срещу Мъск. От една страна, президентът взима решение, което резонира сред техния електорат – повече държавни разходи, повече мисъл за социалното неравенство. От друга пък – омразният им Илон олицетворява идеите за „нова Америка“, за господството на технологиите и глобализма над бюрокрацията и националния суверенитет. И го прави по-добре от Камала Харис или „техен тип милиардери“ като Марк Кюбан, например.

Ако Мъск реши да финансира демократи за предстоящите кампании за народни представители, както Тръмп се опасява, това би било неочакван бонус за тях. Републиканската партия ще бъде сериозно разклатена, ако загуби толкова могъщ и популярен съюзник като супермилиардера технократ. Но в стратегически план демократите могат да се озоват с издърпано изпод краката им килимче – от този същия Илон, който в краткосрочен план иначе нанася тежки удари на чичо Доналд.

Доколко прокламираната от Мъск идея за създаването на нова партия „Америка“ има потенциал за нещо значимо – това подлежи на съмнения. Едно обаче е сигурно – Доналд и Илон олицетворяват две коренно различни схващания за бъдещето и идеалите на Щатите. Тръмп иска да върне великата Америка от миналото – такава, каквато например е била през 70-те години. Мъск – обратно – вижда страната като част от глобалния нов свят, само че без безумия като джендър-простотиите, купуването на електорат чрез държавни помощи и давоското „голямо зануляване“, в които вярват днешните демократи и целия световен либертариат.

Формално погледнато, сблъсъкът между двамата нарциси е шоу, достойно за голяма купа пуканки и шумно кикотене от страна на умнокрасивитета. Но в подобни случаи обикновено става така, че всяка от страните в схизмата извлича повече стратегически дивиденти, независимо от тактическите загуби.  

Тръмп се позиционира като лидер, който не се колебае да взима трудни решения.: Публичната му конфронтация с един от най-влиятелните бизнесмени в света, подсилва имиджа му като политик, който не се поддава на натиск, дори от свои бивши съюзници. Същевременно, той поддържа леко снизходителна, помирителна реторика по адрес на Мъск, която укрепва образа му на „бащица на нацията“, мъдър човек и добряк.

Илон пък се утвърждава като независим глас, който не се бои да предизвиква дори президента на най-великата държава. Критиките срещу законопроекта на Тръмп го представят като защитник на фискалната отговорност и непоколебим патриот-технократ. Чрез предложението си за ново политическо движение Мъск започва да се позиционира като алтернатива на традиционните сили. Анкетата му в X, където 80% от 5,6 милиона гласували подкрепиха идеята за такава партия, показва потенциал за значително влияние. Това може да му даде лост за натиск върху политиката, без да е част от установената система, и да привлече вниманието на инвеститори и избиратели, които търсят нови опции и водачи. Междувременно любимите му „Тесли“ ще престанат да бъдат „лоши коли“, достойни само за публично запалване като форма на протест срещу съюза му с Тръмп. Падането на акциите ще бъде последвано от нов техен скок…

Това е битка, в която няма да има нито категоричен победител, нито категоричен загубил. По-вероятно е тя да се окаже конфликт от типа „win-win”, отколкото “lose-lose”.