Редакционният увод в декемврийския „Биограф“
Ако искаш да сложиш пред хората огледало, на което пише: „Вие сте били пияни от богатство“, те няма да искат да го видят. Но ако насочиш това огледало към някоя друга епоха, ще са готови да го погледнат. Имат нужда от обяснение къде се намираме сега и къде сме били преди, и „Великият Гетсби“ дава точно това.
Баз Лурман, режисьор на киноадаптацията от 2013-а
Миналия месец на корицата ни беше друг Гетсби – холивудският революционер и визионер Робърт Редфорд, с когото светът се сбогува в началото на есента. Сега ви срещаме с най-новата реинкарнация на легендарния образ, въплътил американската мечта и илюзии. Рушен Виденлиев сякаш цял живот се е готвил за тази роля. Преди десетилетия звездата му изгря като един от най-проникновените и вълнуващи артисти на нашата попсцена. После разви таланта си като актьор на големия и малкия екран. Днес го гледаме като Джей Гетсби в залата на Младежкия театър, в разцвета на артистичната му сила.
Руши е един от малкото представители на това все още младо поколение, които изпълват изцяло смисъла на изтърканото клише „звезда“. А разговорът му с Мина Узаничева го представя пред читателите на Biograph във възможно най-нюансирана и детайлна светлина, в дълбочина, каквато малко медии могат да предложат.
Този месец на страниците ни гостуват и други звезди от тази генерация – певицата Нина Николина и вечното хлапе на шоубизнеса Део, който порасна и помъдря сякаш неусетно. И двамата принадлежат към това първо поколение след промените, показало достатъчно талант, дързост и постоянство, за да наследи легендите от времената на соца, но и да се задържи трайно на гребена на вълната.
В 171-вия Biograph е и гигантът Любо Ганев, който посрещна 60-годишнината си през октомври по-щастлив от когато и да било след успехите на волейболните ни национали във Филипините.
Сбогуваме се, с тъга и носталгия към едни романтични времена, с неуморимия летописец на българския хайлайф – бохема с поетична душа, който остави ясно видима диря с творчеството си, Иван Тенев. Разказваме и за двама талантливи италианци с важна роля в световната мода и шоубизнес – Роко Бароко и Тициано Феро.
Пожелавам ви хубави мигове с новия Biograph, както и да не се поддавате прекалено много на предпразничната истерия. Животът ще продължи и след Коледа и Нова година, а и още преди те да настъпят, ще се видим с вас отново.
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Рушен. Какво красиво и нетично име. И колко подходящо за този, който го носи. Бих казала аз.
Още не съм прочела всичко за корицата този месец, господин Неделчев. Но започнах. Този път- директно от корицата.
Винаги ми е бил интересен този човек. Като творец ми е бил интересен. Има нещо толкова не- българско в него. В цялото му излъчване и внушение. Фин, но отчетлив повей от едно друго време, друг свят. Други правила, друго възпитание.
Светът, в който мъжете са ставали прави, когато в стаята влиза жена. Или става от масата примерно тази жена. Когато съпрузи са си говорили на „Вие“. Ако и преживели половин и повече живот заедно. Отива му Гетсби. Подхожда му. Но сърцето ми е решително заето от Редфорд. 🙂 Все пак, Гетсби не е сред съвсем предпочитаните ми персонажи. Аз съм си, както пише в едно свое стихотворение Александър Петров „в друго време, в друг свят“. Светът на шапките, дългите рокли, разточителните балове и реплики като: „Не бъди пораженец, скъпа. Това е за средната класа“. Ех, Маги Смит! И великата Вайълет Грантам, заради която всички си изгубихме ума по ИМЕНИЕТО ДАУНТЪН.
Не може да не помните онази сцена с поредната семейна вечеря и нечий планове за уикенда. И нейното искрено недоумение: „Какво е уикенд?“. 🙂 Понякога си мисля, че наистина всичките й реплики са бисери. И е била любимка и на сценаристите на сериала- не само на нас, зрителите.
И ПОЗЛАТЕНАТА ЕПОХА, разбира се. Този изключителен сблъсък на новата Америка и старите пари. На хората, които променят страната всеки ден като Джордж Ръсел и тези, които са нейната здрава основа, отказваща просто така да се предаде и да отстъпи встрани. Като невероятната мисис Ван Райн.
Разбира се, няма да пропусна любимите си модерни уестърни. Там някъде съм аз що се отнася до филмите. Далече от Гетсби май. В някое шикозно имение, на поредния бал, с ослепителна тиара, по средата на поредния валс. Докато се чудя кое е по- неприемливо: дали това, че съм дошла с Дуайт Манфреди или това, че ще направя чудеса да си тръгна с Джон Дътън. 🙂
Мда. Опасявам се, че що се отнася до филмите, съм тежко клише, господин Неделчев. Падам си по силни мъже, ако може леко така да има нотка на „лошо момче“- още по- добре. И ако може, въпреки че е „лош“ да е смел, благороден, умен и да раздава по някое кроше чат- пат- ми супер. А, разбира се, абсолютно задължително е да е секси. Нещо, което Т. Шеридън безпогрешно схваща и пресъздава на екрана. Е, освен когато не реши да „самоубие“ смисъла на филма си. Но това е друга тема.
Има нещо магично в Гетсби, но на мен то ми убягва. Може пък сега, с Рушен Виденлиев да го открия и аз най- после. Ники вече го гледа. Беше възхитен. Той на театър не ходи. Признава само Мариус, Камен Донев и Поетите. Всички друго му е в повече. Не го насилвам, да Ви кажа. Но понякога ми е тъпо да ходя сама на театър. От друга страна- така не се разсейвам. Та той ходи с една от племеничките ни. Тя му подари малко предварително билет за Свети Николай, това му е подаръкът за имения ден. Ами два дена ми обяснява колко му е харесало.
А на мен много ми харесват хората от съответната зодия, които БИОГРАФ представя. С интерес прочетох за Рита Морено. Както винаги- повече от интересен нов брой. Благодаря. 🙂
Днес излизам от операция и разбирам, че си е отишъл Найден Вълчев. Колко странно. Само преди дни пяхме ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА. Сега ще си я пеят двамата с Паша Христова.
Не чухте новата песен на Аня Пенчева. Помня,казахте ми за нея. 🙂 Нищо де, ще почакаме. Аз лично бях изненадана от появата на Боряна Баташова и много харесах дуета на Орлин Горанов и Маргарита Хранова. Нямам търпение за видеото.
Странен концерт. Залата ми се стори празна. В сравнение с другите такива издания.
Ако Ви видя на още едно събитие, ще се опитам да събера смелост да Ви поздравя. Седях точно зад Вас. 🙂 Е, поне докато не стана ясно, че сте седнал един ред по- назад, отколкото трябва. Така пак бях зад Вас, но през един ред. Изобщо, беше ми приятно да си „споделим“ вечерта…:)
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Руши много ми прилича на Майкъл Фасбендър 🙂 Направо същият.
Колкото до сериалите – сега гледам „Хроники на руската революция“ на Кончаловски, 16 епизода, аз съм на 11-ия. Има го в платформата Старт.ру.
Истински епос, с невероятни детайли откъм костюми и обстановка, в който има всичко – най-вече руска народопсихология, вечна геополитика, дисекция на женската душа също. Кончаловски сам е сценарист заедно с постоянната му съавторка Елена Кисельова. Жена му Висоцкая играе главната женска роля (малко насила е пробутана като типаж, но иначе играе много хубаво и наистина е красавица). Уникални актьори, начело с Юра Борисов, а този, който играе Ленин, направо ме хипнотизира. Николай II, Максим Горки, Сталин и Троцки също са много добре представени.
Това е сериал, който те кара през 5 минути да натискаш пауза и да четеш в уикипедия за някого, за някое събитие или за някое място. Удивително е как са успели в рамките на една гледаема и лесносмилаема поредица да кажат толкова много за Русия преди и сега – само със средствата на диалога и на добрата режисура.
Следващи концерти, на които може да се засечем:
Род Стюарт – 11.12, Арената
Лили Иванова – 12.12, НДК
Лили Иванова за Парцалев – 14.12, НДК
Поздрави и до скоро! 😉
ХаресвамХаресвам
Всички мозъчни аневризми на света и не малко от астроцитомите са решили да ми минат през ръцете. Преди края на годината.
Боже. Рядко казвам това, но понякога наистина мисля, че в тая страна няма ни един човек с напълно здрав мозък!
Пепел ми на устата, разбира се.
Много, много благодаря, че ми казахте за този сериал, господин Неделчев. Предполагам, нямаше да го пропусна тъй и инак. Ама все си е друго да имаш професионална информация. 🙂
Отделила съм си време през празниците, това не е филм, който се гледа между другото. Сега позагледах малко само. Леле. Ако позволите подобен „коментар“.
Руски филм за революцията. Всеки детейл си е на мястото. Какви костюми, какво чудо. Втрещяващо е. Дори само от няколкото кадъра, които видях. Още веднъж, благодаря много!
Иначе. Каквото и да се каже за Русия, както и да се каже- ние не можем да я разберем. Даже да имаме най- доброто желание. Живяла съм сред тези хора. Работила съм с тях. Делила съм си с тях и хляба, и солта. И билетите за опера. 🙂 И пак не смея да кажа, че ги разбирам. Някои от тях харесвам, някои обичам. Но не бих посмяла да твърдя, че ги познавам. Че разбирам как мислят, какво ги движи. А това е странно, господин Неделчев. Не мислите ли? Особено за човек, за когото Русия не е просто точка от географията. А точка от собствения му житейски път.
Не, нямам никаква идея какво движи една обикновена Олга, Татяна, Валерия в ежедневния й живот. Във всекидневните й битки. Нямам идея какво кара Олег, Василий, Игор да стане от леглото сутрин и отвъд пропагандата, промиването на мозъци и алкохолизма да се опита да направи нещо с живота си. Не разбирам тези хора. Усещам ги. На някакво интуитивно ниво ги усещам. Но не ги разбирам. Те са парадоксални, ирационални, непредвидими. Ще те подлудят с имперския си комплекс и неизтребимата си вяра, че Русия Е империя и всички са длъжни да не забравят това. Ще те разболеят с високомерието си. Вчерашни крепостни от някое село в нищото. С поведение на потомствени дворяни. И в тоя същия момент, едновременно с това- ще се качи на колата в три сутринта, на минус трийсет и не знам колко си и ще кара 50 км. в едната посока. Защото ти трябва лекар. А по- близо лекар няма. И ще го направи не, защото те познава или сте близки. А защото имаш нужда. И защото те така правят.
Да. Безкрайна тема е Русия. Която наистина „умом не понят“.
Майкъл Фасбендер? Ама че сравнение. Не бях се замисляла. Но май сте прав. Както винаги. 🙂
Род Стюард ще го гледате с Ники и с децата. 🙂 Аз отивам на конгрес в Рияд. И това доживях. Конгрес на ЖЕНИ невролози в Рияд. Явно дори онзи свят се променя.
На Лили ще отида на другата дата, на 12- ти съм дневна. А на 14- ти съм разположение, дежурна съм. Малко ме е яд, искаше ми се този концерт точно да го видя. Дано някоя телевизия го снима.
Тази година графикът казва, че ще работя на 25- ти и на 31- ви. Второто повече ме тревожи. Дано няма много жертви на фойерверките! Но винаги има, уви. Всяка година.
Направо не мога да повярвам, че още нито един журналист не е решил да изкара една новогодишна нощ в произволно Спешно с екипите. Ще направи репортажа на живота си. Особено в България…
Всъщност не понасям да работя на 31- ви декември по точно конкретна причина. Това е един от пиковете на самоубийства през годината. Много е подискащо. Много. Дано тая година имаме късмет поне такива да няма по отделенията!
Време ми е за чаша липов чай и отивам в реанимацията. Искам да си видя пациентите. И да поспя малко някъде. Нямам сили тепърва да се качвам на колата да си ходя. Просто не мога. И утре е ден. Нали така пее Васил Найденов. И утре е ден.
Днес подобрих личният си антирекорд. За най- малък пациент с аневризма в мозъка. До сега беше седем годишен. Днес, тоест вчера, отстраних аневризма от главата на четири годишно момиче.
Боже! 15 годишни с фатални инфаркти. 17 годишни с летални инсулти. Под 25 годишни с аневризми на мозък и аорта. Прави ще излязат колегите гениколози. Раждат се все по- болни деца с все по- слаба имунна система. Ами дано имаме сили да преборим и това. Каквото сабя покаже.
Спокойна нощ и както винаги- бъдете здрав!
Поздрави и до скоро!
ХаресвамХаресвам