Стартът на новия телевизионен сезон – малко открития и без особени вълнения
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 февруари
Пролетният тв сезон стартира в познато русло, залагайки предимно на добре известни формати. Новите открития са малко, а вълненията, които през есента предизвика премиера като „Трейтърс“, този път почти липсват.
Рейтинговият фаворит се оформи още на старта. Понеделнишките вечери ще чупят рекорди по зрителска преднина за Нова телевизия, тъй като тогава се излъчват „Като две капки вода“. Това е 14-ият сезон за имитаторското шоу и, колкото и да не е за вярване, няма никакви изгледи то да омръзне на публиката, или пък да изпадне в криза за качествени участници.
Тазгодишната селекция отново е впечатляваща. Сред деветимата кандидати виждаме икона от поп-фолка като Емилия, една от новите ни звезди от екрана и сцената – актрисата Весела Бабинова, обичани телевизионни лица като Алекс Раева и Дънди.
Голямото откритие на сезона без съмнение е Иво Димчев. Той може и да не намери достатъчно мотивация да участва в конкурса за „Евровизия“, където би паснал идеално, но тук поне ще получи хонорара и зрителския рейтинг, които открай време заслужаваше. Най-сетне и по-широка аудитория ще оцени реалния талант зад ексцентричната му външност и поведение. В предишни сезони „Капките“ донесоха своеобразна легитимация и на други певци, които публиката беше склонна да подценява или да слага в прекалено тесни рамки – като Криско, Фики, Славин Славчев и Константин. Както и да завърши 14-ото издание, личността, която публиката ще помни най-дълго след края му, ще бъде именно Иво Димчев.
Аплодисменти заслужава и включването на израсналия по сиропиталища Виктор Тодоров от Ямбол. Дебютната му имитация на Принс беше толкова вълнуваща, че дори и само тя би била достатъчна, за да го превърне в едно от обичаните нови музикални лица.
Колкото до регламента – там публиката вече свикна, че крайното класиране не е важно за никого (всеки получава хонорар, който струва повече от автомобила за награда), и че даже зрителският вот няма относителна тежест, колкото и продукцията да опитва да внуши обратното. Достатъчно е само менторите да дадат своите 10 точки, за да наклонят везните в определена посока. Същото важи и за 5-те точки, които дава всеки участник – при една бърза договорка между тях (или подшушване от продуцентите) гласуването на публиката остава без значение.
В дните между имитаторските понеделници тв сезонът ще ни забавлява с нови готварски скандали в „Хелс Кичън“ и с нови сценки между ергени и ергенки. Осмият сезон на кулинарното шоу с Виктор Ангелов върви по добре утъпкана пътека и таргетира все същата публика – фенове повече на риалити-сеира тип „Биг Брадър“, отколкото на елитната кулинария. Дефакто това е формат, който само се маскира като готварски, а всъщност залага на интриги и скандали между участници и четене на конско от водещия. Не може да се отрече, че шеф Ангелов се справя доста добре, а сценаристите са все по-изобретателни в речниковия му запас от обидни сравнения и похвали.
„Ергенът“ влезе в пролетния си продуцентски цикъл – това е онази негова версия, където цирковете и конфликтите не се търсят умишлено, а се правят опити за реална дисекция на взаимоотношенията между мъжете и жените. Отошението към кандидатките е уважително и без стремеж към дискредитиране на всяка една от тях. Това може и да донесе по-малък зрителски рейтинг на bTV, но със сигурност и по-малко причини тя да се срамува от съдържанието на праймтайма си.
Една от малкото чисто нови премиери е тв куизът „Подът“ в съботната вечер. Проектът е амбициозен и с голям бюджет (100-те участника са командировани чак в Нидерландия заради скъпото студио). От чисто съдържателна гледна точка зрителят трудно ще научи нещо, докато гледа – състезанието е повече за самообладание и бърза реакция, отколкото за знания. Повечето загадки изглеждат обидно елементарни, но това сякаш е в унисон с все по-закърняващата обща култура на населението – не само у нас, а и в световен мащаб.
Водещият Юлиан Костов, шумно рекламиран като холивудска звезда (реално участието му в сериала „Белият лотос 3“ е такова, че по-добре да не го споменава в биографията си), е постоянно и нетипично по български усмихнат. Това по принцип не е лошо и внася свежест в ефира, но самодоволното му изражение тип „Васил Божков на жълтопаветен протест“ придава излишна несериозност на предаването. А „синхроните“ на отделните участници, които непрекъснато обясняват емоциите и тактиката си в допълнително заснети сегменти, идват в повече. За реална конкуренция на „Стани богат“ не може да става и дума.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Не харесах “Подът”. Именно заради Костов. Има нещо странно в излъчването на този човек, нещо неистинско, дразнещо. Няма как да коментирам актьорските му качества, нямам капацитет. Но категорично ме отказа от “Подът”. Кухнята е нещо, което и срещу пари не бих гледала. То крясъци, то идиотщини, то селяния на килограм. И някъде по пътя кулинарията отива…при далечна братовчедка в Чили. Днес едната ми дъщеря твърдеше, че имало участник, питал ИИ КАК СЕ РЕЖЕ МАРУЛЯ? Моля? Че ти ако не знаеш как се реже маруля- какво, прочее, правиш в готварско шоу? За “Ергенът” дали ще успея да Ви изненадам този път, господин Неделчев? Хареса ми този, как беше, Стоян. Приятен. 🙂 Добре че не ми се налага да се омъжвам тепърва. 🙂 Колкото до любимите и на мен “Като две капки вода”- ура! Толкова се радвам, че участва Иво Димчев! Аз съм за него, искам да спечели. Не че и останалите са лоши, напротив. Алекс Раева е сладурана, Весела Бабинова е страхотна, а Ники е щастлив заради любимата му Емилия. 🙂 Само това “джен зи” ми идва вповече. Не пее добре, затова. Виктор разчувства и мен. Нищо, че Принс не е в постоянната ми плейлиста. И Азис в журито. За което Вие нищо не казвате. 🙂 Малко ми е странно Азис да оценява Иво Димчев да речем, но това е демокрацията. Предполагам. Между другото, беше толкова мило как обясняваше, че не могъл да си избере песен и родителите му избрали. Том Джоунс. Страхотно беше. Но Азис ми е вповече. Нищо де. Ще го преживея. Тъкмо да си тренирам границите на хоризонта. 🙂
ХаресвамХаресвам
Е какво му е на Азис в журито, с нищо не е по-зле от Хилда, Веско или Фънки. Леко взе да омръзва този хейт срещу него, с неясна мотивация и произход. Какво конкретно да имаме против Азис – произхода му, липса на интелект и артистичност, или на талант? Киркоров в Русия може, а Азис у нас не може? Във всеки случай от Меди Гогов е доста по-интересен за гледане и слушане…
ХаресвамХаресвам
Нищо му няма на Азис, разбира се. Знаете, казвала съм Ви е друг път. Пак ще Ви го кажа- да твърдиш, че си НЕ достатъчно оценен, НЕ разбиран и НЕ приеман в държава, в която си божество- е меко и любезно казано несериозно. Това ме дразни у него. Лицемерието. Което, прочее, ме вади от обувките и у хора, които истински ценя и уважавам заради работата и таланта им. Например прекрасната Т. Духовникова, която в един подкаст за кино преди време въздишаше горчиво, как, видиш ли ти, се прибрала една вечер след представление и видяла малката си- тогава- дъщеря да прегръща списание с нея на корицата. Доплакало й се. Тежало й, че я разпознават хората и прочее. Чакай бе, мила и прекрасна. Ти си актриса. Избрала си да бъдеш актриса. Като си искала да не те разпознават и да си купуваш ябълки анонимно- да беше станала лекар. Учителка. Но ти си станала актриса. Хайде вече леко да го обираме това маниерничене на тема “ах, едно кафе не мога да изпия без да ме познаят!”, че аман вече. Аман. Това ме дразни в Азис. Това и нищо друго. Произходът му не ме интересува. Аз съм порасла в абсолютно централна столична улица, до паметника на Царя Освободител заедно с три турчета, две арменчета и две еврейчета. Това ми беше детската тайфа. Най- близките ми и любими същества и до днес. Летата ходех при братовчеди на дядо в Бургас,където за ужас на мадам баба си играех с една тайфа чисти циганета и много си ми харесваше биля. Майките им и бабите им на тия циганета си ме имаха като тяхно дете. Проговорих цигански даже. С което бях безумно горда. През септември се върнах в Алианса и много гордо заговорих на цигански. Всички отвориха усти, баба пи валидол една седмица и не ми говори три месеца. Аз съм последният човек в галактиката, за когото произходът има значение. Освен ако не става дума за извършено престъпление. Ама и тогава това е едно към кесиме. Прабаба казваше: “Или си човек, или не си. Все тая дали си Иван, Хасан, Айше или Мехмед”. Ми права е. Интелектът му на Азис не мога да коментирам- не съм наясно по темата. В различни свои интервюта казва, че е спрял да ходи на училище и винаги добавя, че това е било огромна грешка. Това знам. Ама това нищо не значи. Познавам човек, който беше абсолютно и напълно неграмотен, докато не отиде в комунистическата едно време казарма. Този неграмотен младеж по СЛУХ, само с едно чуване от минута и нещо разбираше какво не е наред с някой двигател. На каквото се сетите- от лада до комбайн. Не пипаше. Не докосваше. Казваше: “Това звучи така, значи има това.” И хората, които поправяха машините, казваха, че е прав в сто процента от случаите. Неграмотен. Напълно. И циганче за добавка.В казармата попадна на някакъв лудо амбициозен майор, който го подгонил да завърши. И се оказало, че наш Асанчо има неописуем математически талант. Дипломира се като авиационен инженер в Политехниката в Мюнхен. И до сега си е в Германия и това работи. Авиационен инженер. През годините майка ми разправяше, че позлатил майора, който го накарал да учи. И на края го гледал, човекът страдал от някакво заболяване. Като роден баща се грижел за него до края му. Интелектът е важен, но е относителен, господин Неделчев. Сещам се за доста интелигентни по общия критерий създания, които въобще не са хора. И въобще не вършат умни неща. Артистичност и талант у Азис не мога да коментирам-не съм компетентна за това. Но както винаги съм Ви казвала- аз последна бих твърдяла, че той не е талантлив. Но че не е достатъчно отговорен към таланта си, твърдя. Това- да. Талантът е отговорност. Грижа. И много работа. Питайте Юлиан Константинов. Който бавно, мъчително и по-скоро неуспешно опитва да поправи това, което съсипа с лека ръка. Защото му писнало да пее в едни и същи театри, доскучало му!? Хубаво бе. Не пей в Ла Скала. Пей във Велико Търново. Трябваше ли да си съсипеш гласа по тоя повод? Пък сега- каква грешка направих! Ма ползвайте ги тия мозъци. Навреме и по предназначени. Моля. За Киркоров ще кажа само едно нещо. Той може и да е звезда. Но няма дори половината от чисто певческия талант на Азис. Подписвам се под това си твърдение. С уговорката, че нямам нищо против Киркоров. Даже съм била на два негови концерта. Хиляда пъти съм Ви казала, пак ще Ви го кажа, господин Неделчев. Азис има капацитета да овладее с ЛЕКОТА бароков репертоар, който ще го изстреля в космоса. Той ще хареса това, убедена съм. Просто някой трябва да му покаже тази музика по правилния начин. В момента в световен мащаб има не повече от пет наистина качествени контратенори. Нито един от тях няма вокалните възможности на Азис. Знам какво говоря, следя и петимата. Слушам ги редовно. Да, те са несравнимо по- образовани от него. Така е. Имат камари обща култура и музикална такава. Но когато светлините в салона угаснат, ЕДИНСТВЕНОТО, което има значение е дали докосваш публиката си. Дали стигаш до нея. Като си изляза от зала България, не мисля за това, че да речем, Иво Погорелич е печелил и трите най- важни пиано конкурска в рамките на една календарна година. Което е подвиг.Мисля- и преживявам- това, което неговата музика ми е дала. Нося в себе си емоцията, която талантът и умението му са оставили у мен. А това не е въпрос на образование- колкото и важно да е то. За Бога, Павароти не чете ноти до 35- та си година! И? Какво от това? Когато светлините угаснат- не образованието ти печели публиката ти. Може да помогне евентуално. Ама не е задължително. В прекрасната монография на Розалия Бикс за него Николай Гяуров казва: “Когато чуя как някой в залата се опитва да не плаче, знам точно какво е станало. Справил съм се. Докоснал съм публиката. Имал съм спектакли с отлични, триумфални критики- но никой не е плакал в салона. Имал съм и спектакли с унищожителни критики. А аплаузите са били повече от четвърт час. И се е налагало диригентът да позволи бис. Важно е да четеш. Да имаш инструментариум за работа. Но не това докосва хората. А дарбата, без която е все тая колко си образован”. Нямам какво да добавя по въпроса. А Хилда май и Вие като Ники не я харесвате твърде. 🙂 Като ми каже: “Ох, с тая нейна усмивка ми става лошо просто”. Е хайде сега. По- добре, отколкото да се цупим, нали. 🙂 Честита Баба Марта, господин Неделчев. Бъдете здрав и усмихнат. А новият БИОГРАФ може би ще дойде чак след трети март…Ами ще почакам. 🙂
ХаресвамХаресвам