Няма лошо да ходиш на Халкидики, да се фукаш с това и да псуваш българските курорти. Но ако очакваш туризмът и управлението му да са по-различни от населението, към което принадлежиш и самият ти, значи си глупак
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 26 юни

Снимките с 15-километровата автомобилна колона преди границата с Гърция миналата седмица станаха поредния повод за национално самобичуване. Нищо, че колите бяха предимно сръбски и румънски – имаше и достатъчно български такива. Нищо, че в тях преобладаваха не точно туристи, а по-скоро сезонни работници. Важното е, че колона имаше и че много хора й се радваха и я препубликуваха в социалните мрежи до припадък.
Самобичуване дори не е точната дума. Не е и вайкане, нито точно мазохизъм. Някакво странно и наистина необяснимо злорадство е да търсиш непрекъснато доказателства, че живееш на отвратително и непоносимо място, да си готов като удавник за сламка да се хванеш за всеки повод за самоцелен хейт. Окей, министър Ангелакова може и да не е най-харизматичният туристически шеф, който сме имали. Колкото и добронамерена да изглежда в действията си, някои нейни решения и най-вече обосновката им звучат нелепо и би било по-добре да сведе до минимум публичните си изяви. Толкова ли няма кой да й каже? Но да мразиш и плюеш „на ангро“ целия български туризъм, само защото обичаш да похапваш ципура или миди саганаки с узо по някой от ръкавите на Халкидики и можеш да си го позволиш – това е безумна поза и реторика, от която няма печеливши.
„Като сравнявам с държави от 4 континента , мога да заявя, че ние туристически продукт нямаме! Броим чартъри и хотели и скандалите около тях“. Ето едно типично изказване във фейсбук, около което моментално се формира цял рояк мазохистичен нихилизъм и хейт. Нищо, че аргументацията му е нулева, а основната и явно единствена цел очевидно е авторът да се изфука, че пътува много по света.
Един интересен въпрос – всички онези, които заклеймяват българските курорти, на базата на какви наблюдения го правят? Всяка година ли проверяват констатациите си или разчитат на спомени от едно време? А може би сравненията им се осланят на впечатления на техни познати, които остават да летуват у нас? Ако зад хейта срещу българския туристически продукт стояха реални наблюдения, хотелите ни трябваше да са пълни от юни до септември. Истината е, че цялото това злорадство е базирано изцяло върху тролски публикации в социалните мрежи – като например онова клипче от миналото лято, която манипулативно създаваше впечатление, че плажът на Слънчев бряг е празен на 1 юли. Аз бях точно там по това време и гарантирам, че не беше празен. Видеото показваше чадърите на заграден хотелски плаж, чиито обитатели по същото време имаха мероприятие край басейна си. По тази причина плажът край морето беше празен. Това е.
Тази седмица в Туитър пък се появи видео от дъждовния 21 юни в Златни пясъци, придружавано от възмущението на снимащия, че няма никакви хора по централната алея, както и към правителството, управляващите и международното положение. Е какви хора да има в този пороен дъжд, да не би в лелеяната Гърция туристите масово да се шматкат между локвите, когато вали и трещи? Но, разбира се, въпросите клипчета всяко лято окриляват Сулю и Пулю от вездесъщия български интернет да обобщават колко ужасно е по нашите курорти и как всички ги бойкотират.
Сами по себе си сравненията между нашия и гръцкия туризъм са абсурдни. Едната държава има 350 км брегова ивица и е 117-а в света по този показател. Другата е с 13 600 км и е 10-а в света. Едната е живяла 45 години в социализъм, където вместо честно частно предприемачество имаше държавно планиране и безхаберие. Другата е страна, от десетилетия залагаща на туризма като на основен източник за препитание, където над 20% от БВП се формира от парите, които курортисти от цял свят харчат по безкрайните плажове и живописни острови. Разбира се, че в Гърция калмарите и скаридите ще са съвсем пресни и божествено вкусни, защото са изкарани току-що от морето, а не са били замразени или охладени. У нас просто нямаме такива обитатели в морето си, но пък има хубава черноморска риба и миди.
Не е само това обаче. Манталитетът просто е различен. Сигурно и в Гърция някой би могъл да заснеме подозрително празни чадъри или алеи, сигурно и там все някъде има отходна тръба на недобросъвестен хотелиер или безхаберен кмет, тайничко вливаща се директно в морето. Но гърците не изпитват мазохистичния кеф да парадират с това и да злорадстват. Осъзнали са, че от това няма как да спечелят. И ако някой се опита да го каже публично, веднага скачат да бранят държавата си. Иначе сигурно и там не си харесват правителството и министрите, сигурно и те биха желали по-адекватно управление на държавния ресурс.
Основната разлика е, че гърците разчитат най-вече на себе си, а не на хората, които ги управляват. Наясно са, че един национален продукт, какъвто и да е той – туристически, индустриален, земеделски, културен – просто няма как да е различен от качеството на „изходния материал“, от манталитета на самото население.
Кой би отрекъл, че повечето български хотелиери са тарикати на дребно, търсещи бърза и лесна печалба? Кой би останал сляп за мързела, за почти тоталната липса на предприемчивост и гъвкавост в бизнеса, за наглата експлоатация на работна ръка срещу мизерни надници? Но на всичко това гръцките ваканции на Ганьо и фейсбук злорадството няма да сложат край. Едва когато пишман-хотелиерите останат съвсем без клиентела, фалират и освободят мястото си в бранша на по-кадърни и работливи такива, нещата ще тръгнат в правилната посока. Но, за съжаление, тези фалити са химера. Колкото и да се оплакват от слаб или нулев сезон, пак ще оцелеят и ще си я карат по старому.
Това лято традиционната разлика в цените на резервациите за българи и чужденци е по-абсурдна от всякога. Няма лошо да се дават преференциални оферти за руснаци, украинци и поляци, но не може ли поне в сезона, когато пристигането на чужденци е осуетено от форсмажорни обстоятелства, промоциите да засегнат и туземното население? Не може ли и многострадалните български пенсионери да нощуват за 20 лева край морето, а не само немските баби?
Но да се обобщава е глупаво или най-малкото безполезно. Имаме и достатъчно добри хотелиери, ресторантьори и туристически предприемачи. Някои вече адаптираха офертите си спрямо ситуацията и базата им отново започва да се пълни. С всяка година те стават все повече и достатъчно българи и чужденци оценяват продукта им. Да се правят патетични ПР-кампании в защита на Черноморието е кауза пердута – тя е обречена на вечен присмех от страна на онези в автоколоните към Кулата. Тези неща просто ще се регулират с течение на времето. С всеки следващ сезон работливите и предприемчивите ще забогатяват все повече, а наглите и алчните все по-трудно ще оцеляват с помощта на чуждестранни туроператори или някоя-друга далаверка. Алчността никога не е била печеливша карта в дългосрочен план.
Но преди да се възмущава колко зле е по Черноморието, Бай Ганьо Гъркът може би трябва да се запита на базата на какво у нас трябва да е по-хубаво от Гърция. Кой друг продукт ни е на по-високо ниво от гръцкия? Пътната инфраструктура ли е по-добра, надниците на персонала ли са по-високи, климатът ли е по-благодатен за морски туризъм? Или може би имаме десетилетни традиции в този отрасъл?
И най-вече – нима населението тук, към което, разбира се, спада и Бай Ганьо Гъркът, тръгнал с дисагите към Халкидики, е по-трудолюбиво и съвестно от гръцкото? Тези, които критикуват продукта, са част от същата тази изходна негова база. Ще се закълнат ли, че в своите сфери произвеждат продукт, адекватен на гръцкия? Съмнявам се.
Да пустосваш непрекъснато българската действителност и да венцеславиш уикендите или двуседмичните си ваканции в Гърция е безумна форма на вътрешна емиграция. Ясно е, че тя няма да изчезне скоро от публичното пространство. Но би било добре, ако тези хора започнат да осъзнават не само колко са смешни, но и колко непродуктивно и напълно излишно е злорадството им.
ЛИЧНО впечатление от Несебър, август 2019.
Симпатичен магазин за сувенири. Отишла съм там да взема приятелка и детето й, за да ги откарам в София. Решавам да купя някакви дреболии за съпруга си и за спомен. Магазинът е малък, ЗЛЕ почистен. Решавам да подмина това. Моето “ Добър ден“ увисва в нищото. Продавачката дори не ме поглежда. Стигам до касата с нещата, които съм избрала. Тя: “ Хайде малко по- сръчно, сроко идват рускините!“
!?!?!?!?????
Продължава: “ Какво ме зяпате!? Пречите ми! Мотаят се тука някакви, не купуват, ако не са руснаците ще умрем от глад!“
“ Мотая“ се!? “ ПРЕЧА“ Й!?!?????
Оставих всичко, което бях решила да купя и си излязох.
Да, това е ЕДИН магазин някъде си. ЕДИН продавач някъде си. Така е. Но за мен е ДОСТАТЪЧНО. Даже ми е твърде достатъчно. Дори не искам да споменавам табелите САМО на руски, говоренето на НЕЩО КАТО руски. Не помня официалният език в тази страна да се е сменял. Или Несебър да е част от Руската Федерация. НЯМА сила на света, която да ме накара да стъпя в български курорт. За НИЩО на света. Не, не заради пари, цени или нещо такова. Заради ОТНОШЕНИЕТО. Тия тарикати мутренски СЕГА ли се сетиха, че има и български туристи!? И в Гърция не ходя. По ред причини. Миналата есен ходих в Ейлат, хареса ми. Отношението на първо място.
Но статията е правдива и вярна в основни линии. Така че ще я споделя с приятелите си.
ХаресвамХаресвам
Аз пък на такова отношение в магазини съм се натъквал из цяла Франция – е, и? Да генерализирам ли за целия френски туризъм на базата на тези наблюдения? Дали просто да не се фокусирам върху хубавото вместо върху лошото?
ХаресвамХаресвам