Преди да се възмутите от това заглавие, помислете пак: притеснителният младеж от Стара Загора е може би първата национална звезда, която не притежава най-често срещаното ВИП-качество у нас – нахалството

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 октомври

„Бях тук само заради Джорджано. Изслушах частта с неговото участие поне 10 пъти един след друг“. Това е само един от коментарите в YouTube под песента на поп-фолк старлетката Кристиана „Тази нощ“, записана с гост-участието на фалшиво пеещия младеж от Стара Загора. Присъствието на женствения Мирослав Стоянов със стеснителната усмивка, нарекъл себе си Джорджано, е точно 29 секунди. Само в този сайт парчето досега е било гледано около 4 милиона пъти. За сравнение – новият скъпоструващ клип на звезда като Алисия, подпомагана от нашумели рапъри, е гледан около 2 милиона и половина пъти. Песента на Азис и Ирина Флорин пък има около сто пъти по-малко прослушвания…

Да, Джорджано очевидно е някакво явление, колкото и да не преставаме да се учудваме. Тук ще се опитам да обясня защо е така и защо това не е толкова лоша новина, колкото изглежда.

Разбира се, по стара българска традиция, преобладаващите коментари под клипа „Тази нощ“ са в друга тоналност. Стотици българи и българки не са пропуснали своя шанс за няколко секунди слава и напомпване на собственото самочувствие – я упражнявайки се в ирония и сарказъм по адрес на Джорджано, я анатемосвайки за пореден път чалгата като цяло, я просто като подчертават, че, въпреки собствения си принос към успеха на това явление, те категорично го заклеймяват и всъщност са дошли тук само за да заявят това. Коментарите са общо 3000!

Но можем ли да съдим тези хора и на свой ред да ги иронизираме? Нима в българския шоубизнес не е пълно с явления, заслужаващи всеобщ присмех и порицание? Нима имаме друго оръжие срещу наглото самочувствие на случайни или не толкова случайни хубавици, на агресивни мачовци или обикновени гейове, решили, че притежават качества на звезди и тръгнали да ни ги натрапват на всяка цена?

Впрочем, съквартирантката на Джорджано във „ВИП Брадър“ Моника Валериева също дебютира като певица наскоро, украсявайки с присъствието (и гласа си) клипа „Всичко с теб“ на един от утвърдените певци на „Ара мюзик“. Той обаче има едва милион гледания в YouTube и по-малко от 200 коментара. Преди време и самата Николета Лозанова, една от най-популярните тв водещи у нас в момента, се бе пробвала да припява на Ванко 1 в римейк на популярна рап-балада. И тогава бунтът срещу подобни опити се изразяваше главно в коментари в социалните мрежи. Същевременно, явления като „Мис Крокодил“ Антония Петрова, Черната Златка, Иван Ласкин и Иво Сиромахов продължават да извират от всякъде и да бълват глупост след глупост, а се намират даже и хора, които да им ръкопляскат. Добре поне, че пуснаха в принудителен отпуск нахалната Джуджи от „На кафе“, та белким тя ни е спестена тази есен.

Да, обществото няма друг изход, освен да негодува срещу всичко това чрез клавиатурите на лаптопите и екраните на таблетите си. Но фалшиво пеещият образ

Джорджано е нещо съвсем друго, а възходът на популярността му е индикатор, че полека-лека се превръщаме в нормална държава. Може да ви се струва възмутително твърдение, но помислете пак. Джорджано стана популярен без да се натрапва никому и никъде – просто започна да си прави едни смешни песнички и клипчета и да си ги качва в Интернет. Нито се е явявал на кастинг на „България търси талант“, нито е ходил да цвили в „Х Фактор“, за да радва продуцента Магърдич и провокира артистичните реакции на Саня Армутлиева, нито се е пъхал в „Биг Брадър“, където можеше да обяви, че е спал с Бербатов или Григор Димитров и за награда да получи централна роля за цяла седмица. Човекът просто намерил начин да преодолее комплексите си и да превърне дефекта си в ефект, създавайки една интернет-карикатура не само на самия себе си, но и на поп-сцената като цяло. Това, че са се намерили хора, които да се забавляват с това, може би е случайност. Но може и да не е.

Такива образи всъщност има във всяка развита западна държава и хората там им се радват най-искрено, защото улавят тяхната собствена откровеност и чистота. Такъв не можеш да станеш насила, зорлем и по поръчка. Или излъчваш тази искреност, или не.

У нас досега сме се кефили само на явления като „Кен ли либу либу даут ю“ и „Шест кокошки съм заклала“ – тоест на нахално проявената некадърност, в която няма и капчица самоирония. Джорджано – тъкмо напротив – е антипод на това нахалство. Той е всичко това, което attention whores (жадни за внимание на всяка цена – бел. ред.) като Черната Златка и Антония Петрова никога не биха могли да бъдат. Джорджано е и антипод на реални, наскоро доказали се или вече позабравени звезди като Николета Лозанова или Виолета Сечкова, при които тоалетите струват десетки хиляди, а всяка дума и всеки жест изглеждат старателно обмислени и съмнително автентични.

Чешитът от Стара Загора е антитеза и на Жана Бергендорф. Да, тя може да пее и то доста добре, за разлика от него, който не може да пее въобще. Но на нея й трябваха не само подбутване от журито на „Х Фактор“, а и един грозен битов скандал с дъх на опиати, за да влезе в ушите и полезрението на масовата публика. Без тази помощ, колкото и добра певица да е, тя никога нямаше да стане истинска знаменитост.

Всъщност, подобна пледоария в защита на клетия Джорджано е направо излишна за държава, в която „искрени хора“ като Николай Бареков и Росен Петров години наред бяха тв водещи от националния праймтайм. И най-фалшивият припев „Отиваме на копон“ звучи като ангелско песнопение в сравнение например с фарса, който тези двамата разиграха в студиото на Би Ти Ви веднъж, подмятайки един офицерски кортик.

Крадените от къде ли не вицове на самодоволно ухиления Сиромахов, още по-нахалните плиткоумия с дъх на ракия на другия бивш актьор – Ласкин, ококореният поглед и високият тон на обилно гримираната Мис Крокодил, брътвежите на превъзбудената Мария Календерска, която праща всички опоненти „да се застрелят“… Да изброявам ли още примери за фалш, далеч по-отвратителен от Джорджанския?

Никой не ни е карал да слушаме и харесваме „Отиваме на копон“, но от натрапването на гореспоменатите няма никакво спасение. Включването на Джорджано във „ВИП Брадър“ впрочем е сред редките случаи, в който телевизията трупа точки от вече създало се (по-точно самосъздало се) явление, вместо тя да се опитва да формира такова – в повечето случаи неуспешно. На който не му харесва, че са го чучнали там, нека се възхищава на косите и пластичните операции на Моника и Светлана или да се смее на фрийковете в „Х Фактор“…

Казано накратко в заключение – ако не сме в състояние покрай Джорджано да оценим ненатрапчивата доброта и самоирония, каквито, слава Богу, все пак виреят около нас, поне нека не ги мразим. Има достатъчно нагла посредственост, която си струва да мразим вместо тях. Твърде лесно, обидно лесно е да си го изкарваме на особняка с кривите зъби и смешния глас.