Докато чуждите национални телевизии открито критикуваха съдийството и манипулациите на ФИФА, БНТ отрази мондиала в приповдигнат официозен тон
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 юли
Световното първенство вече е пред края си и едно не може да му се отрече със сигурност – че успя да привлече пред телевизорите дори хора, които иначе не обичат да гледат футбол. Във фен зоните в София пред големите екрани се събираха хиляди хора и атмосферата беше празнична – нищо, че нашите национали за пореден път не участват в този форум. Лесно можеше да се види колко космополитен град е станала столицата ни – видяхме сплотени агитки от испанци, французи, холандци, белгийци, бразилци, мароканци, египтяни. Хора от различни поколения, гордо носещи националните си фланелки, се отдаваха на футболната емоция в спокойна и мирна среда, каквато вече е почти невъзможна в западноевропейските мегаполиси.
Но БНТ, върху чието монополно отразяване на мондиала вече се спряхме веднъж върху тези страници, направи всичко възможно да вгорчи позитивните усещания. Възвърна се един позабравен навик от близкото минало – човек да предпочита да гледа мачовете без звук, или най-малкото да пропуска студийните коментари.
Тук не става дума само за неизброимите лапсуси, допускани от хората зад микрофона по време на срещите. В тази дисциплина отново блестеше дългогодишният коментатор Ивайло Ангелов, известен сред феновете като Ивайло Мексикото. Сред куриозните му гафове на това първенство бяха объркването на актьора Уди Харълсън на трибуните с бразилския вратар Клаудио Тафарел и учудването за кого ли стиска палци рок легендата Мик Джагър на мача Англия – Норвегия. В друга ситуация, когато камерата продължително показваше Леонардо Ди Каприо, той просто го подмина, явно защото не го разпозна.
Няма да задълбаваме и в остроумията, които ръсеха поканените в студиото „пундити“. Те се надпреварваха да припомнят „незабравимото ни американско лято“ от 1994-а, хилеха се самодоволно, а между дълги паузи и сумтене рецитираха любимите си клишета. Сякаш ефирът на БНТ автоматически ги настройва на различна вълна. Подобно поведение в предаване на „Диема спорт“ би изглеждало неуместно и нелепо, но на „Сан Стефано“ е напълно в реда на нещата. Само там и никъде другаде „анализатор“ като Благой Георгиев може да изрече мъдрите думи „бразилските футболисти са си футболисти, но са лигави и циркаджии и се мислят за повече от другите, и затова не ги харесвам“. От устата на всеки друг това би прозвучало приемливо, но точно от злоупотребяващия със спрей за тен и разкрасителна хирургия Джизъс?
Далеч по-сериозното прегрешение на водещите и коментаторите на БНТ е другаде – в безхаберието, с което подминаха или омаловажиха чутовните скандали около ФИФА и съдийството на този мондиал. Е, не можем да очакваме от тях храброст като тази на парагвайския коментатор Хорхе Вера, който в директен ефир обвини световната централа и президента й, че убиват футбола и моментално се прости с акредитацията си. Нашите не са такива, а и как да скачат в защита на чужда чест? Евентуално ако играехме на това световно, можеше да бъдат и по-смели, но не и сега.
В английския ефир например (поделен между държавната Би Би Си и частната Ай Ти Ви) Алън Шиърър, Рой Кийн, Иън Райт и Джейми Карагър открито поставиха под съмнение последователността на ВАР-решенията в хода на целия турнир. Бившият селекционер Сам Алардайс дори отиде по-далеч с думите, че първенството „рискува да изглежда нагласено“. Доста натежа в същия ефир и бележката от бившия съдия на ФИФА Марк Клатенбърг срещу различния аршин в прилагането на футболните правила.
Отмененият червен картон на американеца Фоларин Балогун (след телефонно обаждане от Доналд Тръмп) и скандалното съдийство на мача Аржентина-Египет също останаха встрани от коментаторските акценти на БНТ – нищо, че иначе хвърлиха клеймо върху цялостното възприемане на това първенство по света. Последователното фаворизиране на аржентинския отбор, започнало още с един спестен червен картон за Лионел Меси в първото му полувреме на терена, беше като тема табу за нашите коментатори. В цивилизованите страни недоволството срещу ФИФА и корумпирания Инфантино присъстваше постоянно в телевизионните студиа, докато у нас от екрана се лееха изтъркани шегички, откровени глупости и бодряшки позитивизъм.
Заради всичко това тазгодишният Мондиал отбелязва нещо като повратна точка в медийното отразяване на големи футболни първенства. За да получи обективен коментар на събитията, публиката вече директно търси подкасти в Ютуб, където анализатори като Боби Борисов, Петър Виденов и Вили Вуцов не премълчават нито един важен аспект, нито един скандал или противоречие. Държавното излъчване на първенството се следи със смесица от досада, отегчение и омерзение, а по-будните зрители си записват гафовете и неуморно ги качват в Интернет. БНТ се върна в образ, с който уж се беше сбогувала – на досадния натрапник, узурпирал нещо свято за публиката, и успял да го окепази по всички възможни начини. Дано след две години на британското Евро 2028 не ни чака още от същото…
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Така си и знаех, господин Неделчев. 🙂 Вие сте последният възможен човек, който би подминал както скандалното пробутване и подпиране на Аржентина по всички възможни начини, така и фактът, че в БНТ очевидно не са и чували за това. Нищо, че е така безумно очебодно дори за прост любител на великата игра като мен. Обожавам футбола. Порасла съм с разкази за Гунди, за бате Сашо Костов. Имах си едно другарче в квартала, една супер готина Гергана- с която сме си близки до ден днешен! Но на около пет една събота в градинката до вкъщи, при Седмочислениците, жестоко я оскубах и доста лошо я ударих. Сещате се, “великият спор” между двете петгодишни беше за Левски и ЦСКА. Вкъщи с много спокоен и равен глас дядо ми каза: ” На секундата отиваш да се извиниш на Гергана. И на родителите й. Аз така ли съм те учил?! Левскарите сме прилични хора! Възпитани! Не ругаем. Не бием. Не обиждаме никой отбор и още по- малко привържениците му! Срам за Гунди и синята фланелка!” НЯМА такъв срам, господин Неделчев, наистина. Повярвайте ми. Дядо не ме пипна с пръст, но беше толкова разочарован и възмутен от мен, че се чувствах най- лошата на света. Не ме докосна, но плачех с глас. И дълго помних срама, който изпитах от себе си тогава. На Гергана се извиних, разбира се. И никога повече, ама никога не си позволих да се озъбя на привърженик на чужд отбор. Дори когато съм смятала, че е направо задължително. “Левскарите сме прилични хора”. Не исках дядо да се срамува от мен и на ония свят. Пак дядо ми разказваше и за великите играчи на другите отбори. Въобще, това е човекът, който ми втълпи, че футболът събира хората. Не ги разделя. Дори докато мачът не е свършил, ние сме просто хора, обединени от страстта си към тази игра. Че да псуваш, да вандалстваш, да проявяваш неуважение е неуважително и грозно първо към собствения ти отбор и самият теб. Е такива работи. Дядо ми втълпи, че футболът е страст, красота, преживяване и радост. Сигурно затова след смъртта му рядко стъпих на стадион- и основно в чужбина. И до ден днешен не мога да проумея удоволствието, което движи хората, вандалстващи по терени по света и у нас. 18 май 1994, Атина. Финал на ШЛ. Която тогава май другояче се казваше още, не помня вече. Онази Барселона, митичната. На Йохан Кройф. Най- вълнуващият лично за мен мач, който съм имала шанса да гледам на живо. Субисарета, Бакеро, Стоичков, Куман, Гуардиола, Надал. Срещу любимият на сърцето ми Милан, който тогава точно беше абсолютно легендарен. Не само заради треньора Фабио Капело. Малдини, Паоло Малдини. 🙂 Донадони, Албертини, Тасоти, Звонимир Бобан. Абсолютно велик мач. Спечелен безапелационно от моите любимци от Милан с 4:0. Сърцето ми се късаше за онази изумителна Барселона. Все пак, това винаги ще бъде специален отбор за всеки българин. Смятам се за късметлийка, че съм могла да видя това на живо. Знаете ли какво се е запечатало много ясно в съзнанието ми, господин Неделчев? То сигурно е запечатано и в милион фотографии и телевизионни кадри. След последния сигнал. Стоичков е седнал някъде на тревата. С ръце на коленете. И плаче. И въобще не му пука, че го вижда целият свят. И тогава в кадъра първо се видя една червено- черна фланелка в гръб. В следващата секунда Малдини му подаде ръка, той след кратък размисъл я хвана и се изправи. И се прегърнаха. Това беше. Толкова. Ето това е футболът. Страст. Споделяне. Красота. Пък сега…Сега децата се чудят и маят как така Тоти и Малдини са играли по двайсет и кусур години в един отбор. Нямало ли кой да ги купи. В едно интервю веднъж Малдини каза: ” Няма смисъл да се коментират оферти. За мен отборът е само един. Завинаги”. А на въпрос няма ли да смени отбора все пак, Тоти отговори в зенита на кариерата си: “Парите идват и си отиват. Честта остава”. Представяте ли си тия думи от устата на примадоната Роналдо? Или дори от скъпия на сърцето ми Меси? Защото аз не. За жалост. Прочее, в музея на Милан има кът, посветен на Гунди. Първият път като го видях, си поплаках. Признавам си. 🙂 Иначе тия дни някъде прочетох, че FIFA вече било означавало Fix It For Argentina. Хич не е смешно обаче. Въобще. Тайно се надявам, че поне на финала няма да помеят да пробутват тия очевадни циркаджилъци в полза на синьо- белите. А коментаторите, АХ, коментаторите!!! Българските. Които могат да те откажат от футбола веднъж и завинаги. Без коментар. Нито звук. 🙂 Едно време си мислех, че Петър Василев ще ми докара инфаркт. После се оказа, че Кедъра ми качва кръвното за норматив. И когато на един от мачовете на Испания показваха дълго време централен кадър с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем, коментаторът каза: “Интересно, кой ли е мъжът с бейзболната шапка?”, просто не издържах. Не издържах. А и аз говоря испански, така че, за щастие, мога да се насладя на онези луди коментатори от така близката до сърцето ми Латинска Америка. 🙂 “Мъжът с шапката”?! Не. Не се е шегувал. Просто не го разпозна. Хавиер Бардем. А Джизъса е много готин, какво. Полезно е да се вижда в ефир как НЕ трябва да се държи и да изглежда един мъж, не мислите ли? 🙂 Чисто любопитство- Вие сипматизирате ли на някой от отборите, достигнали края? Ники се ядосва за франсетата и много хареса Кабо Верде. 🙂
ХаресвамХаресвам
Имам дългогодишен сантимент към Англия, който все повече избледнява. Но нямаше как да не се възхищавам на Франция на това световно, а Мбапе ми е любимец по подобен начин, по който е и Роналдо, по много причини. Португалците обаче играха напук на своя най-велик играч, докато французите бяха много сплотени. Предполагам всичко опира най-вече до треньора.
ХаресвамХаресвам
Винаги опира до треньора. Винаги. Преди много, много време в Испания попитаха Кройф как е направил такъв страхотен отбор с толкова много звезди, его и тъй натам. Той каза: „С дисциплина. С глоби. С труд. Понякога с добро, понякога с по- твърда ръка. Не става лесно. Но докато не проумеят, че звездата е само една и това е футолът, нищо не се променя“.
Прочее, Кройф отнесе и много критики. Заради Стоичков. Построил бил отбора около един човек. Всичко било подчинено на идеята той да получи перфектния пас, за да реализира. Един вид- десет играят за един. Да де, ама това сработваше в 90% от мачовете на каталунците. Ако приемем, че е имало такава постройка на отбора- сработвала е.
Роналдо е изключителен, и само обикновен глупак би отрекъл това. Но не харесвам примадонщината му. Не мога да разбера защо един истински велик футболист с толкова много постижения се държи като ощипана леля. Просто не разбирам. И не харесвам това.
Англия. Да. Те си имат сериозна база поклонници, но аз не съм от тях. Аз харесвам по- скоро отбори като Уругвай да речем. Въобще южноамериканският футбол ми е на сърце.
Обаче за Франция съм съгласна. Човек трябва да е справедлив. Тази Франция заслужаваше повече. Не само заради толкова талантливия Мбапе.
Интересно първенство, не мислите ли, господин Неделчев. Изведнъж се оказва, че за последен път виждаме на терена поне на такъв форум Меси, Роналдо, Модрич. Как лети времето. 🙂
В петък в Панорама Вашият колега Бойко Василев направи следната „прогноза“ за финала: „Новият световен шампион ще говори испански“. Как не се бяхме сетили, а. 🙂
Хубава неделя от мен и както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам