Интро #150

Редакционният увод в мартенския „Биограф“ Държа ли се заповеднически? Абсолютно. Не обичам да губя и когато някой ми каже „не“, намирам начини да получа своето „да“. А проявленията на гняв имат по-дълбоки обяснения. При мен конкретно те са породени от несигурност, ниска самооценка и самота. Наоми Кембъл Лично аз винаги ще свързвам Наоми Кембъл с…

Интро #149

Редакционният увод във февруарския „Биограф“ Блусът има сериозна роля в рокендрола. Най-добрият рокендрол се е родил в блуса. Чули сме го за пръв път при Литъл Ричард и Чък Бери. Ангъс Йънг Докато пишех февруарската кавър стори за AC/DC, групата с вече половинвековна история, почти постоянно слушах нейните албуми. Някой би си помислил, че ми…

Интро #148

Редакционният увод в януарския „Биограф“ Започнах да осъзнавам, че хората не са родени да бъдат свободни. Свободата е нужда, изпитвана от малка група хора, чиято природа е дарена с по-благородни умове от множеството. Наполеон Бонапарт Наполеон I Бонапарт. Най-великите владетелски династии в историята. Фиорело Ла Гуардия, Хенри Кисинджър. Геополитическа астрология за 2024-а. Лев Толстой, пътеписи…

Интро #147

Редакционният увод в декемврийския „Биограф“ Несъвършенството е красота. Лудостта е гениалност. По-добре да си абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен. Мерилин Монро (1926-1962) Нарекли сме очерка си за Бритни Спиърс „Новата Мерилин“, защото аналогиите с легендата на Холивуд веднага нахлуват в съзнанието. Сензационната нова автобиография на певицата „Жената в мен“ е като кутия на Пандора, от…

„Звукът на свободата“ и мълчанието в Холивуд

Автентичната история за спасяването на деца, откраднати от трафиканти, за да бъдат продавани като сексроби, се превърна в една от киносензациите на годината. При това – без почти никаква реклама в „официалните медии“ в Щатите, които се отнесоха с подозрителна разсеяност към появата му. Ако зависеше от холивудския мейнстрийм, този филм можеше и изобщо да…

Интро #146

Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“ Театърът – това са серия от незаобиколими препятствия по пътя към наближаващо бедствие. Сър Том Стопард, британски драматург Броени дни преди 11-ата поредна Нощ на театрите у нас на 18 ноември, Biograph ви предлага свой „театрален брой“ с една от емблемите на българската сцена на корицата си. Как се е…

Интро #145

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“ Във всяка роля, която играеш, трябва да остава по някаква частица от самия теб. Иначе не би било игра, а лъжа. Джони Деп След сензацията от лятото „Опенхаймер“, този месец се задава нов „сериозен филм“ с потенциала да стане един от касовите хитове на годината. „Убийците на цветната луна“ на…

Интро #144

Редакционният увод в септемврийския „Биограф“ Когато нещо е достатъчно важно, човек просто го прави – дори и когато прогнозите за крайния изход не са в негова полза. Илон Мъск 52-годишният мъж от септемврийската си корица не само е най-богатият жив човек, но може би най-важната личност в световната индустрия за скорошните десетилетия. А също и…

Интро #143

Редакционният увод в августовския „Биограф“ Мисля, че съм напълно безстрашен човек. Е, не казвам, че никога не изпитвам страх. Непрекъснато се тревожа и обсебвам относно някакви неща. Но никога не се оставям страхът да застане на пътя ми, когато искам да постигна нещо. Том Форд Пред вас е още един от броевете на Biograph, в…

Интро #142

Редакционният увод в юлския „Биограф“ Въпросът не е кой ще ми разреши – въпросът е кой може да ме спре. Айн Ранд (1905-1982), американски философ и писател На снимката по-долу съм в очакване на концерта на Омара Портуондо – гранддамата на кубинската музика, която в НДК излезе може би за последен път пред българската публика….

Интро #141

Редакционният увод в юнския „Биограф“ Обичам това, което правя. И го правя с голяма гордост. Не мога да върша нещо половинчато, или на три четвърти, или на девет десети. Ако ще правя нещо, го правя изцяло и докрай. Том Круз Докато работехме по юнската Cover story за Том Круз, преговорих почти цялата му филмография. Не…

Цитат на деня: защо е важна монархията

Монархията, смятана от „постмодерните“ хора все повече за отживелица, е фундаментът на стария ред, който се базира върху вертикална, а не върху хоризонтална структура. Фигурата на краля, царя, султана или императора векове наред е смятана за свещена. Тя е обвита с мистерия и ритуалност и фиксира в себе си месианските надежди на хората. Чисто етимологично…