Volver

on

Доволен съм. На този Алмодовар как така всичко му се получава чудесно? Абсолютно всеки кадър във филмите му е визуално съвършенство. Особено много обича да подрежда разни натюрморти – било то от хранителни продукти, било то от кръв, попита с релефна кухненска хартия, било то с неизмити чинии и прибори…
Всяка сцена и ситуация при него са толкова реалистични и истински, че дори ослепителната Пенелопе Крус изглежда все едно цял живот не е била нищо друго освен бедна жителка на крайните мадридски квартали, която откакто се помни пере, готви и забърсва с подочистачката.

Как пък веднъж този режисьор не се изкуши да се направи на по-интересен, отколкото трябва, да демонстрира повече форма, отколкото съдържание, или повече съдържание, отколкото форма. Как веднъж не залитна в някаква безвкусица или в самодоволна грандомания?
Колко още такива филми трябва да изгледат домораслите ни комплексарчета, завършили НАТФИЗ, за да се научат как се правят силни филми с малко пари и повечко акъл?

Не мога да кажа, че Алмодовар ми е чак сред любимите режисьори, но е факт, че се възхищавам и наслаждавам на всеки негов филм. Конкретно Volver ми напомни за Kaos на братя Тавиани, за „Тайни и лъжи“ на Майк Лий и донякъде за Lone Star на Джон Сейлс.
Не знам дали Пенелопе ще успее да се дореди до Оскара, но при всички случаи прави много, много голяма роля, която дълго ще се помни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s