Отново сме в периода на апокалиптичните оплаквания от хотелиери и ресторантьори. Но надеждите някой некадърен „предприемач“ да фалира и отстъпи мястото си на по-работлив остават все така напразни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 12 юни

Пак сме в онзи специфичен период от годината, в който хотелиери и предприемачи се надпреварват да дават интервюта пред загрижени репортерки колко слаб сезон предстои и как държавата не прави нищо, за да помогне на този клет отрасъл. Всеки момент в социалните мрежи ще се появят и добре познатите снимки на празни шезлонги и пустеещи чадъри на Слънчев бряг с добре познатото внушение от „загрижен потребител“, че никой не ходи на българското море и всеки с капчица мозък в главата предпочита гръцкото или турското.

Междувременно във фейсбук групата „Съни бийч“ (членовете й са около 120 000, предимно британци) потребител се кефи, че може да си вземе две студени бири „Старопрамен“ за малко над 3 евро, докато в родината си за тези пари може да си вземе максимум една. Повечето потребители отбелязват, че цените у нас това лято са по-високи, но всички уточняват, че това важи и за другите европейски курорти и най-вече за самата Великобритания. Трудно ще намериш публикация, в която някой се зарича повече да не стъпи тук.

Но така е по нашите ширини, а може би и не само по нашите – никога няма да чуеш изявление на щастлив предприемач, особено в началото на сезона. Ще се оплакват до дупка и ще настояват я за данъчни облекчения, я за доплатени от държавата самолетни места или друго. Единствените, към които нямат претенции, са самите те – тяхната работа си е перфектна, те дават всичко от себе си и се стараят максимално, за да зарадват всеки турист…

Това се повтаря като в кошмарен сън всяко лято, но така и не дочакваме фалит на никой от оплакващите се. Случаите, в които пишман хотелиер или ресторантьор отстъпва мястото си на друг, по-оправен и работлив, са единици. Това може да означава само едно от следните неща – или бизнесът не е толкова губещ, колкото внушават, или се използва за пране на пари, и държавата е крайно време да се намеси в счетоводството там.

В масовия случай българският туризъм си остава една затворена система от бизнеси, където всеки се стреми за 2 месеца да „избие цялата година“. Типичният нашенски предприемач в този отрасъл мечтае да си намира персонал само за този период, а през останалото време да не се грижи за него. Инвестициите в ремонти и подобрения на обектите се правят само в краен случай, а стремежът клиентът да остане доволен, за да доведе след себе си и други, остава все така непознато явление. Ясно е, че у нас морският сезон е кратък и трудно може да надхвърли 3 месеца. Колкото и топъл да стана септември напоследък (но не всяка поредна година, уви), той няма как да компенсира мразовития април, хладния май и дъждовния юни. И това не е нещо, което хотелиери и ресторантьори по Черноморието научават чак сега – знаели са го винаги, още преди да си построят, закупят или арендоват обектите.

Неслучайно Турция например почти не развива черноморски туризъм – всичките държавни и предприемачески усилия са насочени към курортите в Егейско море. При руснаците е друго – те просто нямат друг избор, а и по природа не са такива мрънкалници, каквито сме ние – радват се на това, което притежават, и се опитват да го експлоатират както могат. Румънците пък са още по-зле откъм географски възможности – не че въобще нямат курорти, но нищо не може да ги спре всяка година (над 2 милиона пътувания) да пристигат и отсядат у нас. Затова и мърморенето от страна на (или срещу) българския туризъм е плод единствено на неадекватни очаквания, алчност и прекаляване с пожелателното мислене.

Сравненията с Гърция, които всяка година тровят публичното ни пространство, от година на година започват да затихват. Първо – комшиите и те вдигнаха сериозно цените, и второ –  неща като мобилна връзка, безжичен интернет, достъп до аптеки, медицинско обслужване и таксита, а на места и най-елементарна инфраструктура, са или много по-зле от нашите, или несравнимо по-скъпи. Единствените неща, с които винаги ще имат преимущество пред нас, са цветът на морето и преснотата на рибата и морските дарове в ресторантите. Ако някой ходи на море само заради тези две неща, нека просто спре да говори за българските курорти.

Едно е сигурно – при нас в морето от безхаберници, свикнали да я карат от години по един и същ начин, все по-често ще се появяват предприемачи, способни да превърнат обектите си в нещо, заради което човек да се вдигне от другия край на България или на Европа. Общините също рано или късно ще осъзнаят, че инвестициите в културен, исторически, религиозен, селски и винен туризъм са единственото, което може да удължи сезона и дори да го направи целогодишен, и че всяко инвестирано в тези неща евро води до десетократни приходи. Богатият турист иска пълноценна програма, незабравимо преживяване – а не просто да се пльосне на плажа и да се натъпче в хотелския „ол инклузив“.

От балканските черноморски държави само Румъния харчи за реклама на туризма си по-малко от нас (около 5 пъти по-малко). При гърците бюджетът е двоен (без дори да се нуждаят от кой знае реклама при наличието на такава история и традиции), а при турците – 15 пъти по-голям. В резултат на това Гърция привлича 4 пъти повече курортисти от нас, а Турция – 7 пъти.

Тазгодишното ни домакинство на стартовите три етапа от италианската колоездачна обиколка ни е коствало солидна сума – около 15 милиона евро, но в замяна получихме реклама, която по традиционните канали и методи би ни струвала десетократно повече. Основният проблем на българския туризъм не е липсата на държавна подкрепа или агитация – в него просто има твърде много инерция, хора, които „и така са си добре“. „Агонизират“ в първите два месеца от сезона, правят големи пачки през третия, а после цяла година бездействат.

Затова и всяка година през юни, когато започне хорът на оплакванията, заживяваме с надеждата той да бъде последван и от фалити, от смяна на собственост, от структурни промени. Но така и не ги дочакваме – агонията е твърде сладка и, каквото и да ви разправят, всички са доволни. Ето защо просто не ги слушайте, и си харчете парите само там, където си заслужава. Не е като да няма къде.