Концерт на Лили Иванова пред стълбите на „Св. Александър Невски“, в топлата септемврийска вечер и срещу море от хора с озарени от прожекторите лица – това е доста по-различно преживяване от останалите нейни спектакли. Гледал съм я и слушал и другаде на открито – в летните театри на Варна и Русе, в Античния театър в Пловдив (там атмосферата не може да се сравнява с никоя друга). Концертите в Зала 1 на НДК, Арената и в достолепния декор на Народния театър също имат своя специфичен чар и мащаб. Но сега, на този голям площад, беше друго, защото песните се разливаха сякаш из целия град.

Представих си какво е да живееш наблизо, около катедралата-символ на София, и да дочуваш от прозореца си тази вълшебна музика. Или да си случаен минувач в центъра, или пък турист, чужденец… В Античния театър в Пловдив се получава някакъв космически ефект, нещо като мост от миналото към вечността. Но сега беше нещо по-различно – имаше сливане между певицата, оркестъра и големия град. Звукът стига до сградите наоколо, те сякаш го прегръщат и отказват да го пуснат. А отгоре над сцената се извисява катедрален храм, който прави всяка дума и нота много по-значими и епохални…

Колко зрители наблюдаваха това свещенодействие отблизо? Над 8000. За съжаление, концертите на това място са опасани от високи метални огради и няма как някой без билет дори отдалеч да зърне сцената – може би само големите екрани, висящи от двете й страни. Но за звука, за музиката, и най-вече за емоцията – онова, което те накара да настръхваш, когато слушаш Лили Иванова, няма как да има преграда. Това реално е най-голямото пространство, на което тя е излизала да пее, и в този мащаб се съдържаше особен, исторически и неповторим символизъм.

Не ми се иска да преразказвам концерта подробно, песен по песен. В началото чухме някои непознати досега изпълнения, а останалите бяха със съвсем нови аранжименти. Различен беше и бисът – вместо „Присъда“, която хората вече са приели като емблематичен епилог на всеки концерт, сега прозвуча „Реквием“, по текст на Йордан Милев и музика на великия Александър Йосифов, при това в много интересен ритъм. Преди това чухме и специално подготвената изненада – нова версия на класиката с 56-годишна история „Боянският майстор“ (отново от Александър Йосифов, по текст на Богомил Гудев).

Сред публиката за втори път след концерта в Арената бе Симеон Сакскобургготски, този път с жена си Маргарита. Лили Иванова дори слезе от сцената, за да ги поздрави лично, преди да им посвети изпълнението на „Камино“. На първия ред бяха и президентът Илиана Йотова, експрезидентът Росен Плевнелиев, председателката на Народното събрание Михаела Доцова, кметът на София Васил Терзиев, министрите на отбраната и на туризма. Сред публиката видях още певиците Богдана Карадочева, Маргарита Хранова и Мария Илиева, шефката на БНТ Милена Милотинова, президента на „Левски“ Наско Сираков и жена му Илиана Раева…

Вероятно и те ще запомнят този концерт с това, с което и аз – сливането на песните с величествения храм и площада пред него, въобще с целия център на българската столица. Сякаш нямаше нищо по-естествено музиката на най-голямата ни певица да изпълва това пространство. Звезда под звездите.