Липсата на конкурент в излъчването на Мондиала не се отразява добре на държавната телевизия, въпреки ентусиазма на подмладения екип

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 19 юни

До 2014-а държавната ни телевизия държеше абсолютен монопол над мондиалите и европейските първенства. За последен път БНТ излъчи напълно самостоятелно Евро 2012, проведено в Полша и Украйна, както и Световното в Бразилия през 2014-а. Старият модел се диктуваше от традиционните договори на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и гарантираше свободно ефирно гледане на всички мачове.

Промяната настъпи по време на Европейското във Франция през 2016-а, когато БНТ за първи път раздели телевизионните права с Нова броудкастинг груп. Тогава срещите бяха разпределени поравно, като двете медии излъчваха паралелно единствено мача на откриването и финала. Този партньорски модел бе приложен и за световното в Русия през 2018-а, където Нова отново си партнираше с държавната медия. За Евро 2020 (проведено през 2021-а) и Световното в Катар през 2022-а БНТ отново си подели излъчването, но този път в партньорство с другата голяма частна медийна група – тази на bTV. После споделянето с Нова се завърна за Евро 2024 в Германия.

Сегашният Мондиал в САЩ, Мексико и Канада е завръщане към стария модел, след като БНТ успя да откупи целите права и излъчва самостоятелно всички 104 мача от програмата. От една страна – чудесно за драгия зрител: няма да си играе да сменя каналите, да се чуди всеки отделен мач по тоя телевизия да търси. Някои хора тези дни изобщо не мърдат приемниците си от БНТ 1 и държавният канал бележи рекорден зрителски рейтинг, който дори излъчването на Евровизия от Виена не можеше да конкурира.

От друга страна обаче, завръщането на монопола моментално повлия негативно върху качеството на цялостното отразяване. На „Сан Стефано“ сякаш с магическа пръчка изведнъж се завърна усещането за самодоволно безхаберие. „Няма нужда да се стараем прекалено, хората така или иначе нямат друг избор, нито имат с кого да ни сравняват“ – сякаш това е изписано върху челата на всички спортни водещи в държавната телевизия тези дни.

Да започнем със студиото, което, при липсата на конкуренция от Нова или bTV, отново е изпълнено в най-добрите традиции на „санстефанския кич“. След като в предишни години упорито ни се натрапваше зелен мокет или лъскава подова настилка в същата окраска като метафора за футболното игрище (ах, колко оригинално, никой не би се сетил!), сега гениалната дизайнерска мисъл е върнала този цвят под формата на леко изкуствено озеленяване в левия край  – елемент, който беше модерен в ресторантите от среден клас преди десетина години. Футболните фланелки и снимките, окачени на стената, действително внасят някаква запалянковска атмосфера и уют, но повече създават усещане за някакъв спортен подкаст в Интернет, отколкото за водещото коментарно предаване на национална телевизия. Ако и на този Мондиал БНТ имаше паралелен конкурент в лицето на някой от големите частни канали, това студио щеше да изглежда аматьорски на фона на другото. Щеше да ни се струва взето сякаш от складовете на предишни десетилетия.

За същото усещане допринася и безумната билярдна маса за „анализи“, която би се сторила евтина и ретроградна дори за начинаещи футболни влогъри. Геният, взел въпросното тактическо решение, вероятно смята, че е изобретил нещо страшно оригинално и дори се надява на увеличение на заплатата.

Но ако за интериорния кич в студиото все пак може да се чуе някакво оправдание – дежурното „не достигат пари“, въпреки че явно е имало достатъчно средства за скъпия лиценз, то за качеството на коментарите не може да се даде никаква извинителна причина. Селекцията от гости, анализиращи мачовете, е на прилично ниво и достатъчно разнообразна като имена – бивши футболисти, треньори и познати специалисти. Но водещите Илиян Енев и Радостин Любомиров изобщо не показват настойчивост и дори опити да изтръгнат от тях истински експертен и полезен коментар. Набляга се повече на подмятания, закачки и опити за хумор, поднесени със самодоволни усмивки, и на клишета от сорта „футбол се играе 90 минути“, „като не вкарваш, ще ти вкарат“, „на терена имаше само един отбор“, „Австралия не би Турция – Турция сама се би“. Плюс дълги паузи. Повечето „анализи“ стигат само дотам да направят нескопосан преразказ на събитията от терена, сякаш зрителят не е гледал нищо до момента. Истинска екпертна дисекция, която само един треньор или доказал се футболист може да направи, чуваме много рядко. Подобен стил е нещо като запазена марка на БНТ, но при липсата на директна съпоставка с паралелно коментарно студио се приема стоически от публиката или просто с безразличие. Това реално е сегмент, в който запалянковците почти не се съсредоточават.

За сравнение – през последните десетилетия спортната редакция на Нова телевизия успя да наложи коренно различен маниер във футболните анализи. По „Диемите“ се действа експедитивно и по същество, задават се много конкретни въпроси, които изключват отговори с клишета и общи приказки. Няма и една секунда ненужна пауза. В коментарното студио на БНТ този стил сега напълно липсва.

Колкото до репортерската част – там нещата са значително по-добре, макар че и там наличието на реална конкуренция само би помогнало. Бюлент Мюмюнов е може би най-добрият футболен репортер, и то не само в екипа на БНТ, а в българския ефир въобще. Той наистина има усет коя информация е интересна и полезна, успява да запълни всяка секунда с важно съдържание, при това поднесено с приятен апломб и динамика. Зрителите биха се радвали, ако той има значително по-голямо участие в отразяването на всяко подобно първенство.

 За последните няколко първенства държавната телевизия успя значително да подмлади и модернизира екипа си, което не бива да се подминава без добри думи. При отразяването на този мондиал обаче не се усеща усилие за още по-голямо подобрение. Не е направена никаква крачка напред.

Затова и можем само да стискаме палци за следващите първенства БНТ да не е монополист – това би се харесало повече на публиката, а и би подействало мобилизиращо на доброто старо „Сан Стефано“.