_{фотография: Димитър Алексов/ Radio Z Rock}

Крис Айзък очарова и омагьоса София при първото си гостуване в България. Звучи някак си клиширано, чували сме подобно резюме на концерт хиляди пъти, нали? Тази вечер, в началото на най-кратката нощ от годината, се докоснахме до възможно най-американската музика – нещо, което ни се случва много рядко, реално почти никога. Това беше най-близкото до Елвис преживяване, което българите биха могли да изпитат на живо. А и колко други истински американски звезди, легенди на музиката, идват насам? Боб Дилън и Брус Спрингстийн надали ще ги видим някога. За ZZ Top или The Eagles да не говорим. Добре е все пак, че сме видели и слушали „Гънс Ен Роузес“, „Аеросмит“, „Бон Джоуви“ и „Металика“…

Но 69-годишният Крис Айзък, все така красив, елегантен и обаятелен, удиви, смая и трогна всички, които имаха късмета да се озоват на Vidas Art Arena в Борисовата градина. Чак не е за вярване на какво вокално ниво изпълни всичките си песни, много от които меломаните знаят наизуст. Бандата му Silverstone също се оказа много стабилна – забиха здраво, извадиха мощен и плътен звук, като всеки от музикантите – китарист, басист, пианист и барабанист – сам по себе си би могъл да е рок звезда.

Изненада ме и публиката – отдавна не бях виждал толкова красиви млади жени на едно място, въобще хора от всички поколения, но като цяло – с превес на по-новите генерации. Я виж ти, харесва се този Айзък!

Самият той извади страхотно чувство за хумор, общуваше с публиката с лекота, слизаше да пее долу между хората, остави всички желаещи да се снимат с него, докато крачи с микрофона между тях. Направи го, докато още беше светло, за да се изкефят хората максимално. После извика на сцената една двойка да танцува, докато пееше шедьовъра на Елвис Can’t Help Falling In Love With You… През цялото време си личеше, че му е много приятно, и повтори неведнъж, че е наистина учудващо как за над 41-годишната си световна кариера идва у нас за пръв път.

Хареса ми и че не беше оставил вселенския си хит Wicked Game (има над 1.18 милиарда слушания само в Spotify) за накрая – изпълни го може би на трето или четвърто място в сетлиста си, нито пък Blue Hotel. За мен това е уважение и към нивото на публиката, и към собствената му музика. А тя е наистина прекрасна, чистокръвна американска емоция от най-позитивния вид.

Да, това е живата реинкарнация на Елвис днес. Мъж, на когото Господ е дал красота, чар и талант, но, по-важното – който остарява красиво, и е успял да запази гласа и енергията си на смайващо високо равнище. Беше наистина магическа вечер и страхотно начало на летния концертен сезон.