„Пловдив си е Пловдив“

на

Тазгодишният концерт на Лили в Античния театър беше нов връх в общуването с най-възторжената й публика, а песента „Севдана“ – специален подарък за нея

Plovdiv

„Пловдив си е Пловдив“ – запомнил съм тази реплика на Лили още от концерта й в Античния театър преди 3 години. Тогава още нямах толкова наблюдения от различни градове, в които тя пее, затова ми се стори повече като дипломатична куртоазия към поредната аудитория. Онзи концерт през 2016-а наистина се оказа кулминацията на турнето й. И не вярвах, че някога такова нещо може да се повтори. Този клип (заснет на 11.09.2016) пресъздава в рамките на 4 минути и половина атмосферата тогава:

Сега обаче, при поредния tour de force на Лили в амфитеатъра, дори и онова изригване беше задминато. Колко зрители се бяха събрали на това древно място на 17 септември? 3 000? 4 000? Повече? Не зная. Но възторгът, с който я гледаха и слушаха, е нещо, което не съм наблюдавал никъде другаде на нейни концерти – нито в зала 1 на НДК, нито във варненския Летен театър с невероятната му зелена сцена, нито в арената на Русе или където и да било другаде. Толкова грейнали от щастие и възхищение физиономии, на толкова различни по възраст, облекло и социален статус хора, никога не съм виждал събрани на едно място. В един момент се улових, че даже ми е по-интересно да гледам тях, а не Лили и музикантите на сцената.

Пловдив си е Пловдив. На какво се дължи това особено преклонение пред нея тук? Някакъв вроден аристократизъм, някакъв специфичен усет към музиката и поезията, някаква масова психоза? В този град Лили Иванова е вид религия. Би могла да пее всеки месец в този амфитеатър и той да е все така претъпкан с аплодиращи хора от няколко поколения. Закачат се с нея, подвикват, общуват. Приемат я като своя, като нещо, което им принадлежи.

На този концерт Лили им поднесе много изящен подарък – най-новата си песен „Севдана“, конструирана върху един от шедьоврите на българската класическа музика. „Композиция за пиано и цигулка“ от Георги Златев Черкин е написана през 1944 година и оттогава неизменно е в репертоара на всеки по-именит наш цигулар и пианист. По молба на Лили маестро Живко Петров създава от нея песен, а Стефан Вълдобрев пише текст. Резултатът е невероятно прочувствена балада, която Лили сервира в типичния си лаконичен стил, и която моментално завладя всички. Отначало не осъзнаваш какво точно слушаш, чуваш една красива мелодия, няколко красиви думи… На финала просто чувстваш как току-що покрай ушите ти се е изнизал един музикален шедьовър и ти се иска да го чуеш пак и пак… Към края на годината „Севдана“ ще бъде издадена на плоча и компакт диск, обяви Лили от сцената.

Ново на този концерт беше и прибавянето на „Панаири“ към „Детелините“ и „Щурчето“ на финала. Публиката, естествено, изпадна в делириум. Но в Пловдив, както никъде другаде, хората ценят новите песни на Лили повече от старите й шлагери като въпросните три. Знаят ги наизуст, пеят ги с нея, просълзяват се от думите и мелодиите им. „Обичай ме“, „Дали“, „Искам те“, „Невероятно“, „Ти дойде“, „Бурната река“… Съвременни песни, звучащи като класики.

На такъв концерт и на такова магическо място понякога не осъзнаваш на какво точно си свидетел. Това е един от онези моменти, в които изживяваш нещо наистина специално, настроен си на една и съща честота с хиляди други хора под откритото небе, душата ти е отворена и сякаш слята с нещо по-голямо, космическо. Животът ни е така устроен, че често пъти пропускаме да се насладим пълноценно на подобни мигове – непрекъснато очакваме нещо повече от това, още, и още и още. Готови сме да омаловажаваме и иронизираме моментите, в които издайнически сълзи са избили в очите ни.

След снощния концерт на Лили мога само да кажа, че са много малко нещата, които биха могли да ме развълнуват по-силно. Смятам за късмет това, че съм в състояние да го осъзная. Много хора сигурно ще го осъзнаят значително по-късно, а някои – може би никога.

Едно е сигурно – ако могат да попаднат пак на концерт на Лили в Античния театър, няма да се поколебаят нито за секунда. Краката им сами ще ги отведат натам…

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s