Клишето е следното – взима се някакъв отделен случай – смешно облечена абитуриентка, кичозна тетрадка, пусната от изгладнял за някой лев търговец, или пък двойкаджия, написал глупост на тест или изпит, и от това се вадят грандиозни обобщения. Разни доценти започват да се упражняват по вестниците, които уж никой не четял. Народът затъпявал не за друго, а защото това бил умишлено направляван процес, чиято крайна цел е електоратът да се подчинява безропотно на управляващите. Терминал 1 и Терминал 2 били единствените два полезни изхода от ситуацията – това е другото любимо клише на въоръжените с клавиатури хейтъри днес.

Не, разбира се. Ще дам само няколко примера, а пък ако някой продължава да вярва в мита за националната неграмотност – явно е заинтересован да бъде така и трудно някой ще го разубеди. Тук изобщо няма да задълбавам в образователната реформа – която, за разлика от здравната, е все по-очевиден факт. Системата с делегираните бюджети е прекратила уравниловката между училища и учители. Преподавателите, които работят усилено и качествено, отдавна не получават толкова малко, колкото онези, които просто “отбиват номера”. Да, все още имаме повече университети, отколкото може би ни се полагат, но това, ако не друго, поне е аргумент, че сме всичко друго, но не и неграмотна нация.

През последните 2-3 години стагнацията затвори доста фирми и магазини – за строителство, търговия с дрехи, битова техника и прочие. Единствените обекти, които вместо да намаляват, се увеличават, са книжарниците. Само през тази година в центъра на София отвориха няколко такива и всеки минувач може да види, че винаги са пълни с хора. Ако изобщо в страната има закъсали книжарници, това се дължи главно на факта, че се намират на неподходящо място – например в полупразни квартални молове, построени недалновидно, но искащи безбожни наеми от търговците си.

Вероятно България е страната и с най-много издателства на глава от населението. Допреди няколко години тук всеки се чувстваше длъжен да построи хотел, да си купи радиостанция или телевизионен канал или пък да отвори магазин за дрехи. Днес вече е модерно да си издател. Разбира се, не всички имат успех – но никъде не е казано, че грамотността е лекарство срещу глупост и самонадеяност, нали?

Вярно е, че българските автори все още са в дълг към аудиторията. Имаме десетки и стотици издателства, но писателите, способни да сътворят бестселър, се броят на пръсти. За пробив на международната сцена пък да не говорим. Но и в това отношение се забелязва раздвижване, има светлина в дъното на тунела.

Да, четенето е модерно. Сайтове като Goodreads са пълни с българи. Електронните четци са все по-предпочитан подарък и на все по-достъпна цена. Следващото лято ще виждаме читатели с таблети на всеки втори шезлонг. Предстои да се докаже и у нас, че модерните технологии, доскоро смятани за убиец на литературата, всъщност са само допълнителен тласък за развитието й. Писатели като Паулу Коелю вече издигнаха глас в подкрепа на тази теза – колкото повече ни пиратстват по Интернет, толкова повече томове продаваме и в книжарниците.

За американския книжен пазар 2012-а е първата година, в която авторите са спечелили повече от продажби на електронни издания, отколкото от хартиени носители. За България тези времена са далеч, но не чак толкова далеч, колкото някои си мислят. В следващите месеци и години ще става все по-лесно да намериш четивото, което те интересува. Литературата ще става все по-достъпно развлечение, а връзката между автори и читатели – все по-тясна.

Примитивният бит, в който много български младежи продължават да живеят, е функция на съвсем други явления и зависимости. Да, трудно е да си възвишен, когато си беден. Невъзможно е да си просветен, ако не си поне мъничко богат.