Парадоксалните оскари

Раздадоха статуетките на принципа “за всекиго по нещо”, но филмите с политическа пропаганда останаха пренебрегнати

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 1 март

Бен Афлек не беше номиниран като режисьор на “Арго”, но продукцията стана филм на годината, побеждавайки “Линкълн” и “Животът на Пи”

85-ата церемония на академичните награди “Оскар” премина под знака на парадоксите. Както взе често да се случва напоследък, статуетките бяха разпределени на принципа “за всекиго по нещо”. За съжаление в случая това по-скоро е признак за неубедителни кандидатури, а не за силна конкуренция.

Във финансово отношение изминалата година беше една от най-успешните в цялата холивудска история. Както все повече киномани се убеждават обаче, касовите приходи са за сметка на силните и въздействащи филми. Неслучайно тази година бяха толкова много и номинираните заглавия, произведени извън Щатите. Холивуд все повече ще търси вдъхновение от Европа, Индия и Далечна Азия, тъй като в собствената му страна като източник на такова останаха само книжките с комикси.

Кои бяха най-големите парадокси на церемонията в неделната нощ? Преди всичко – триумфът на “Арго” като най-добър филм, при положение, че Бен Афлек дори не бе удостоен с номинация в категорията на режисьорите. Там пък триумфира тайванецът Анг Лий за “Животът на Пи” – нещо като компенсация, че един от малкото шедьоври на 2012-а не получи статуетката и за филм на годината.

Друг парадокс – в категорията за монтаж на звукови ефекти бяха наградени едновременно два филма – “Скайфол” и “Враг номер едно”. Това се оказа и единственият начин силно пропагандният филм на Катрин Бигълоу за търсенето на Осама Бен Ладен да получи някаква статуетка.

Всъщност, тази година политическата агитация имаше сериозно присъствие в номинациите. Спилбърг, натрупал слава и авторитет с развлекателни суперпродукции, никога не е бил чужд и на пропагандата, и не само “Спасяването на редник Райън” е пример за това. “Линкълн” е христоматиен пример за филм, направен повече с политическа мисия и мисъл за награди, отколкото за публиката. Затова и статуетките, които в крайна сметка получи – само за главна мъжка роля на Даниъл Дей Люис и за сценография, бяха проява на мъдрост от страна на киноакадемията.

Преди 3 години не беше съвсем така – тогава касовият рекордьор “Аватар”, който бе всичко друго, но не и кух и безмозъчен филм, бе пренебрегнат в най-важната категория. Това стана за сметка на патриотичната военна драма “Войната е опиат”, режисирана от бившата съпруга на Джеймс Камерън Катрин Бигълоу.

Тази година своеобразното му продължение – “Враг номер едно”, посветено на войната със световния тероризъм и Бен Ладен, също имаше доста номинации, но в крайна сметка си тръгна почти с празни ръце от церемонията. Титулярната му актриса Джесика Частейн заслужаваше статуетката не по-малко от чаровната Дженифър Лоурънс от силно надценения и прехвален “Наръчник на оптимиста”. Академиците обаче явно се опасяват, че едно продължаващо залитане в полза на политическата агитация ще лиши не само церемонията от по-млада публика, но и киноиндустрията от зрителски интерес като цяло.

Затова и лекото фаворизиране на Куентин Тарантино и неговия “Джанго” не изглеждаше изненадващо, нито триумфът на “Арго”, въпреки вината на киноакадемията пред Бен Афлек. А и така присъствието на първата дама Мишел Обама на церемонията все пак бе оправдано. Макар и повече трилър, отколкото политическа драма, “Арго” не е лишен от пропаганден елемент. Заслугата на ЦРУ и неговия агент в спасяването на шестимата дипломати от Техеран е завишена, за сметка на усилията на канадското посолство, в което те се укривали. Иранският режим след падането на шаха също е представен по-демонично, отколкото реализмът изисква. Но така е в Холивуд – съвсем без пропаганда не може. Така че Мишел Обама стоеше съвсем уместно на сцената, въпреки че сигурно щеше да е по-щастлива, ако бе наградила плакатния филм на Спилбърг.

По ирония на съдбата в един и същи ден линкълните бяха спрени в името на по-здрав разум – у нас за патриарх бе избран не варненският владика, притежаващ лимузина със същото име, а в Холивуд наградиха не най-тягостно пропагандната лента.

В България по вече оформила се неприятна традиция част от основните фаворити така и не излязоха на екран преди оскарите. Дистрибуторите все повече залагат на церемонията да подсили интереса към някои заглавия. В случая с “Линкълн” обаче това изчакване им изигра лоша шега. Може би преди оскарите имаше шанс повече българи да проявят интерес към него, отколкото сега.

Самата церемония тази година ще се запомни с опита на водещия Сет Макфарлън да вкара повече черен хумор и свежест. Няколко лафа му се получиха добре, както и песента, в която търсеше зависимост между разголването на актрисите и успехите им на оскарите. Но като цяло липсата на комедийни идеи продължава да е проблем за церемонията. Най-голямата грижа на Холивуд е именно в това – публиката все повече харесва филми за комиксови супергерои или вампири, академиците застаряват и се чудят какво да номинират и отличават, а зрителите намират наградите за скучна отживелица.

У нас усилията на bTV Cinema, която отново излъчи церемонията директно, заслужават похвала. Коментарът на киноексперта Владо Трифонов беше компетентен, изчерпателен и ненатрапчив. Преводът… да кажем че беше приличен. По принцип такова нещо като симултанен превод рядко може да задоволи всички зрители. Ако някой си мисли,че е много лесно, нека да пробва сам.

http://p.nowthisnews.com/entry/1558/