Ежедневниците – предизвестена или преувеличена смърт?

на

Също като повечето от вас, и аз все по-рядко си купувам ежедневници. „Стандарт“ например не го бях виждал на хартия сигурно от години. Наскоро зърнах да го четат в един самолет и се ужасих от грозния му, направо отблъскващ дизайн. А някога в началото на 90-те този вестник стартира като най-красивия – и като графика, и като шрифтове, и като хартия (помните ли онзи светлосин цвят?). Учудващо е как в момента не само „Стандарт“, но и доста други издания са оставени в ръцете на хора, които нямат и грам естетически и дизайнерски усет. Шрифтовете, цветовете на каретата и хармонията на страниците за нищо ги нямат.
Това в същата степен важи и за „24 часа“ и „Труд“. Не им знам актуалните тиражи към днешна дата, но със сигурност са много под санитарния минимум и генерират десетки, а може би и стотици хиляди левове загуби на месец. При „Труд“ поне сайтът има някакъв що-годе модерен и естетически вид. Но дали това е достатъчно, за да компенсира липсата на добра журналистика?

Подобно, но не съвсем, е положението и при субсидирания от Сашо Дончев и „Овъргаз“ „Сега“. Там и хартиеното издание, и сайтът изглеждат ужасно. Редакционната линия плътно следва интересите на собственика. Вестникът обаче си струва да се следи най-малкото заради колумнисти като Димитри Иванов и Миряна Башева, както и заради гениалните карикатури на Христо Комарницки. Сайтът пък успя през годините да си създаде една форумска общност, чиито коментари понякога са по-интересни и ценни от статиите, към които са написани.

С претенции да бъде нещо като по-дясна версия на „Сега“ е „Новинар“ – още един от ежедневниците, които се крепят буквално на магия. Там няма да откриете нито бърза и адекватна репортерска реакция, нито кой знае каква публицистика, нито модерен и функционален сайт. Очевидно обаче има достатъчно причини подобни вестници да продължават да излизат.
Прогнозата за близка и неизбежна смърт на ежедневниците е далеч от сбъдване, особено в България. Независимо от все по-намаляващите приходи от реклама и от срутващите се тиражи, явно достатъчно хора имат интерес печатниците да се въртят и тази дейност да се субсидира – издатели, бизнесмени, политици. Дали е заради влияние, дали е заради пране на пари – все едно. Ако загубите бяха толкова големи и нямаше никаква друга полза, едва ли щеше да има толкова много балами на пазара. Сергиите в малка държава като България са буквално претъпкани от издания, в това число и ежедневници.

Техният таргет са най-вече безделниците в държавните учреждения и институции – хора, които имат достатъчно време за губене и за които не е проблем да отделят левче от ежедневния си бюджет. Преглеждаш го в автобуса или метрото, после в офиса решаваш кръстословицата и судокуто, а накрая го носиш и вкъщи, където все ще свърши някаква работа. Ежедневниците (все още) са източник на информация и за електронните медии, които уж са в по-добро финансово състояние и в крак с времето от пресата. Много тв предавания, радиоканали и уебсайтове си пълнят съдържанието именно от вестниците, които, от своя страна, им връщат жеста със заемки в обратната посока. Така се получава един вечен кръговрат на информацията и измишльотините, а българската медийна индустрия по някакъв странен начин се самоиздържа и оправдава съществуването си. Ако сумираме накуп кибиците от политическите институции и държавните компании, портиерите в някои частни фирми, медийното братство и по-богатите пенсионери, ще получим достатъчно голяма аудитория за уж умиращите всекидневници.

Но има ли въобще такива сред тях, които наистина си струват парите? Може би „Капитал Daily“? Шегувам се. „Репортер“? Тук даже и моят някогашен ръководител и гуру Петьо Блъсков би намигнал самоиронично и примирено. „Всеки ден“ и „България днес“? Те са повече забавно-хумористични издания, доказващи безграничното въображение на шепа журналисти, отколкото информационни източници. Но какво всъщност му трябва на масовия българин – няколко смешни заглавия, 3-4 папарашки снимки, голяма кръстословица, четлив хороскоп и тв програма, при това на достъпна цена. То и за тези неща се иска талант, какъвто малцина притежават.

„Телеграф“, каквито и резерви да имат мнозина към него и най-вече към редакционната му политика, продължава да държи някакво ниво. Големият му тираж въобще не е изненада. Това е вестникът, който най-често виждаш в ръцете на минувачите. Първата му страница си остава образец за ясни, точни и остроумни заглавия, както и за умело подбран микс от теми, които интересуват широките маси. Екипът му е млад, симпатичен и напук на всичко видимо все така ентусиазиран. По-скоро интересното е толкова ли е непостижимо и другите ежедневници да работят на това ниво. Защо например екипът на „Репортер“, съставен от членове на някогашното ядро на „Телеграф“, не успява да композира същата „музика“ със заглавията и статиите си?

Стигаме до „Преса“ – може би единственият пример, че всекидневният печат не само не умира, ами има и някакво бъдеще. Това е и вестникът, който най-често си купувам, особено в събота. 64 страници плюс книжка с тв програмата за 90 стотинки – ето го обяснението защо това издание свършва най-бързо по павилионите. Дизайнът му е отличен, без никаква конкуренция сред другите вестници, а редакционната политика – поне привидно най-обективна и умерена. Тук, благодарение на журналистки като Валерия Велева и Мариела Балева, можеш да прочетеш някои от най-добрите интервюта. Страниците за хай-тек продукти и автомобили са компетентни и винаги в час. Най-слабото място е секцията за култура – не толкова заради подбора на теми и личности, колкото заради стила и журналистическата форма и жанрове. Стигайки до тези страници, все едно четеш съвсем друг вестник – някак си ретрограден, мързелив и без въображение. В събота има и някаква странна страница на редакторката Магдалена Гигова, която би стояла чудесно в „Нощен труд“, но няма никакво място във вестник като „Преса“. Затова пък прави приятно впечатление, че вестникът отделя средства не само за силните карикатури на Чавдар Николов, но и за цяла страница съботен комикс, създаван от Анри Кулев и Димитър Шумналиев.
Въобще, „Преса“ като цяло е издание на европейско ниво и е донякъде тъжно, че няма по-голям тираж и обществено влияние у нас. Журналистите му сравнително рядко гостуват и в коментарни тв студиа, където иначе гъмжи от празнодумци и многознайковци от други издания или сайтове.

Колкото и евтини да са станали таблетите и смартфоните, удоволствието да разгърнеш красив и добре композиран вестник си остава. Миризмата на хартия и мастило не може да се замени с хладния дисплей на айпада. Удобството да прочетеш добре подреден спортен вестник като „Меридиан мач“ или „7 дни спорт“ е несравнимо в сравнение с хаотични сайтове като Sportal, Gol.bg, Sportni.bg или Winner. За съжаление, примерите за качествена журналистика, създавана със старание и самочувствие, стават все по-малко в ежедневната преса. Но смъртта на делничния печат е твърде преувеличена.

3 коментара Добавяне

  1. milena tzankova каза:

    Ами с подобни заглавия за зрелища и черна хроника – не знам кой садомазохист би си купувал редовно тази преса. И аз вече съм на принципа ИЗБИРАТЕЛНО четене на приятни за мен материали.

    Харесвам

  2. Анонимен каза:

    „В събота има и някаква странна страница на редакторката Магдалена Гигова, която би стояла чудесно в „Нощен труд“, но няма никакво място във вестник като „Преса“ Цитирам Ви, защото съм абсолютно съгласен с Вас, редакторката Магдалена Гигова се е сраснала просто със стила на „Нощен труд“, но затова пък стана „главна в Културата“ и стана шеф на Ива Йолова. Ами нали живеем в страната на абсурдите, така е! Това шавливо момиче що не си гледа пътешествията и да остави журналистиката на професионалистите?

    Харесвам

Оставяне на отзив за Анонимен Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s