Повечето наши водещи създават напрежение. Тези, които ти оправят настроението, се броят на пръсти

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 16 януари

Голямата тайна мечта на всяка телевизия е да действа като психотерапевт на публиката си. Да я хипнотизира, както навремето го правеше Кашпировски, да не й оставя шанс даже да се замисли да смени канала с някой друг. Водещите, които притежават аура и излъчват положителни флуиди, са най-ценното богатство за всяка програма. Те спестяват многомилионни бюджети за пищни програми и сериали, които се мъчат да прибавят някоя-друга рейтингова точица в битката за рекламодатели. Понякога на зрителя е достатъчно само да слуша гласа на водещия, независимо какво говори той, за да се чувства добре.

Но имаме ли такива телевизионни лица? У нас тази индустрия все още не е в напреднал стадий и те, доколкото изобщо съществуват, по-скоро са изключения или случайни попадения, отколкото продукт, който се търси и създава целенасочено. Повечето тв звезди са стари муцуни от близкото минало, когато просто трябваше да се върши черна работа. Години наред най-важните качества в индустрията бяха трудолюбие, амбиция, инат, широка обща култура и журналистически опит. Обаянието беше на заден план. Така се родиха емблематични водещи като Слави Трифонов, Ники Кънчев, Милен Цветков, Венета Райкова, Гала, Иван и Андрей… Днес професионалната рутина е най-силното им оръжие, но никой от тях не може да се похвали, че е възприеман изцяло положително от публиката. Половината зрители гледат предаванията им с явна или скрита неприязън. Следят ги заради гостите и тематиката, поради липса на нещо по-добро или просто от скука. Макар да са най-популярните муцуни в телевизора, те предизвикват колкото одобрение, толкова и досада, а понякога направо и омраза.

Напоследък към този списък за кратко време успя да се приобщи и Николета Лозанова. Нейният висок рейтинг се разделя почти поравно между почитатели, които я боготворят, и такива, които й завиждат и търсят само за какво да се хванат, за да омаловажат успехите й. Или просто искат да видят с каква прическа ще се появи и каква е последната мода в облеклото и аксесоарите.
И все пак – има ли телевизионни лица, за които трудно ще намериш зрител да промърмори нещо лошо? Такива, които никога с нищо не те дразнят, зареждат те с положителна енергия и си склонен да останеш на този канал само за да слушаш гласа им?

И друг път е ставало дума в телевизионните анализи на „Уикенд“, че Ани Салич е една от тях. През каквито и перипетии да минават кариерата и талията й, факт е, че новинарката е една от най-харизматичните личности в българския ефир. И гласът, и физиономията й имат терапевтично въздействие върху всеки зрител, независимо от възрастта, пола и професията му. Авторското й предаване по Нова „Извън новините“ извъртя два сезона с общо 20-ина издания и започна да се изчерпва, преди да набере популярността, която заслужаваше. Дали причината е в неудачното програмиране, лош подбор на гостите или просто Салич е по-добра като новинар, отколкото като душеприказчик – в случая това не е обект на нашия анализ. Факт е, че като личност тя излъчва рядко срещана комбинация от спокойствие, интелект, доверие и класа.
Друг водещ с терапевтично влияние върху публиката е синоптикът Емил Чолаков. В bTV най-накрая се усетиха, че той е сериозен капитал за медията им и започнаха да експлоатират това. Конкурсът „Лафът на Емо“ на сайта “Дали вали“ е чудесна идея, въпреки че не трябваше да изтъпанят точно Чолаков да го рекламира. Неговият стил е остроумие плюс непретенциозност, той е като съседа или портиера с доброто чувство за хумор. Напоследък го употребиха и в една реклама на бира, но дори и това не хвърли петно върху трогателното му очарование.

Какво да кажем за Зуека и Рачков? Ето един телевизионен тандем, срещу който никой не би хвърлил камък. Е, ако не броим потърпевшите от разследванията на „Господарите“. Двамата актьори вече години наред експлоатират успешно хумористичните жанрове, без да предизвикват раздразнение, досада или умора у публиката.

Друг тандем, който набра сериозна скорост в кулинарните програми, е този на Лора и Стоян от „Бон апети“. Младоците прескачаха ту в ефира на Би Ти Ви, ту в Нова, но през цялото време успяха да запазят непринудения си стил. Начинът, по който се допълват в представянето на рецептите, е без аналог в тукашните телевизии. Съветват ненатрапчиво, не се взимат насериозно и най-вече – излъчват доброта и позитивизъм.
Не толкова добродушен като имидж, но не по-малко симпатичен е и Захари Бахаров в „Националната лотария“ на Нова. Актьорът, който се сдоби с култов статус покрай ролята си в „Под прикритие“, пасна като дялан камък на жанра „Шоу Невада“. Показателно за качествата му е обстоятелството, че популисткият характер на предаването по никакъв начин не затъмни артистичната му кариера.

И накрая нека спомена още един актьор, който е в състояние да те задържи върху всеки телевизионен канал, където е попаднал. Зевзекът Китодар Тодоров си спечели много фенове покрай скечовете си в „Пълна лудница“ и в предаванията на Иван и Андрей. По-малко са зрителите, които го помнят още от поредицата „Пътеводител на историческия стопаджия“ по БНТ или от ролята му в сериала на Би Ти Ви „Революция Z”. Участва и в безброй реклами (ОББ, „Хенди“, Нескафе и др.) като всички без изключение са успешни. Талантът на Китодар е да изобразява типажи от народа. Много хора даже не му знаят името, но неизменно приковават очи към екрана, когато той се появи там.

Проблемът е, че списъкът на харизматични лица като изброените дотук е твърде кратък. Като цяло в телевизионния ефир преобладава безсмисленото кудкудякане. Има едно особено напрежение във въздуха. Пълно е с водещи, които са се взели прекалено насериозно и натоварват зрителя с излишно самочувствие. Стресът от екрана, уви, приижда на талази и е много повече от терапията.