Кой ще прибере оскарите

“Бърдмен“, „Ловецът на лисици“, „Гранд хотел Будапеща“… Холивуд отдавна не е изглеждал толкова алтернативно

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 януари

Майкъл Кийтън в „Бърдмен“ - почти сигурен „Оскар“ за главна мъжка роля.
Майкъл Кийтън в „Бърдмен“ – почти сигурен „Оскар“ за главна мъжка роля.

Защо всички номинирани за „Оскари“ актьори и актриси са бледолики? Толкова ли нямаше нито един достоен тъмнокож кандидат за статуетка? Това е големият въпрос, който вълнува холивудската общност тези дни. Американското общество до такава степен е свикнало да живее „политически коректно“, че чисто художествените критерии вече не са от първостепенно значение, когато става дума за най-престижните награди в киното.

Стигна се до абсурдната ситуация президентката на киноакадемията да прави официално изявление, с което да успокоява защитниците на правата на тъмнокожите в Америка. Най-ироничното в цялата работа е, че самата тя – Шерил Буун Айзъкс – е от същата раса. „Да, бих се радвала да има по-голяма диверсификация в номинациите, но все пак да не забравяме, че филмът за Мартин Лутър Кинг „Селма“ е сред кандидатите за продукция на годината“, миротворчески заяви цветнокожата шефка на академиците.

Но, както се казва, това да са проблемите на Холивуд всяка година. Отминалата 2014-а ще се запомни като първата от много време насам, в която постъпленията от боксофиса не отбелязаха очаквания ръст. Лятото изобилстваше от безумни продължения на комиксови екранизации, кое от кое по-тъпи и безсмислени. Трансформъри, спайдърмени и годзили се надпреварваха в харченето на стотици милиони. Дори абонираният за благодатни роли Джони Деп се снима в дразнещо посредствени продукции, с които разочарова много свои фенове и фенки.

На фона на всичко това номинациите за „Оскар“ са тържество на алтернативното и арт-киното и за това можем само да ръкопляскаме на академиците в Холивуд. Който и от номинираните филми, актьори и режисьори да получи статуетките на 22 февруари, това ще бъде триумф на некомерсиалното творчество. Кино, което се прави със сърце и душа, а не с мисъл за печалба на всяка цена.

Първият главен фаворит – „Бърдмен“, е дългоочакваното завръщане в голямата игра на един от най-талантливите и недооценявани актьори в Холивуд през последните десетилетия – Майкъл Кийтън. Даже и да не вземе статуетки в повечето от 9-те категории, за които е номиниран, тази за титулярна мъжка роля му е почти в кърпа вързана.

„Гранд хотел Будапеща“ е другият лидер с 9 номинации и също е представител на по-интелектуалното кино. В поредната си приказно-шантава история сценаристът-режисьор Уес Андерсън е събрал изцяло звезден актьорски състав, но нито един от тях не е кандидат в категорията за главна роля.

“Юношество“ на режисьора Ричард Линклейтър е с 6 номинации, но пък е смятан за основен фаворит в най-важния раздел за филм на годината. Особеното при него е, че е сниман в продължение на 12 години с един и същ актьорски състав – какво по-красиво обяснение в любов към киното от това?

Друг голям фаворит за най-важните статуетки е шедьовърът „Игра на кодове“ с общо 8 номинации. Даже и да не получи „Оскар“ за главната си роля в него, актьорът Бенедикт Къмбърбач си знае, че рано или късно ще отнесе тази статуетка в дома си, защото е сред най-големите и универсални таланти в съвременното кино.

Специален акцент заслужава и „Ловецът на лисици“ – биографична драма, в която има и „българска следа“. Филмът от режисьора на „Капоти“ и „Кешбол“ Бенет Милър разказва истинската история на лудия милиардер Джон Дюпон и братята борци Марк и Дейв Шулц, състезатели от частния му спортен тим, вторият от които е застрелян от него през 1997-а. Впоследствие магнатът е осъден на до 40 години затвор без право на помилване преди 13-ата и намира смъртта си зад решетките през 2010-а. Сред борците в частния клуб на милиардера е и нашият шампион Валентин Йорданов. След смъртта на Дюпон именно той се оказва посочен от него наследник на 80% от богатството му. Родствениците на покойника оспорват завещанието, позовавайки се на неговата психическа нестабилност. Във филма персонажът на нашия борец присъства полуанонимно и се появява в 1-2 епизодични сцени. Но не това е важното в случая. Трагичната история на братята Шулц и лудия милиардер е представена с убедителна режисура и съдържа три уникални актьорски превъплъщения – на Стив Карел като Джон Дюпон, на Марк Ръфало като Дейв Шулц и на Чанинг Тейтъм като Марк Шулц. „Ловецът на лисици“ в никакъв случай не е филм, който флиртува с боксофиса и с масовата публика. Да не говорим, че могъщата индустриална фамилия Дюпон в никакъв случай не е била щастлива от появата му. От тази гледна точка 5-те му номинации за „Оскар“, включително за режисура, главна и поддържаща мъжка роля, са още един акт на смелост, за който киноакадемията заслужава аплодисменти.

Обобщено казано – тази година Холивуд забрави не само за тъмнокожите актьори, но и за комерсиализма и номинира сериозни филми за най-престижните си статуетки. Дали от това няма да пострада телевизионният рейтинг на самата цереминия – това ще разберем в нощта на 22 срещу 23 февруари. Но със сигурност академиците нямат причина да се срамуват от избора, който са направили, изпращайки една от най-странните години за американската киноиндустрия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s