Новото съботно шоу изглежда като прекалено голяма лъжица и за авторите, и за зрителите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 март

Хубаво, интригуващо и запомнящо се име. Хубаво лого и визуална опаковка. 270 квадратни метра студио с 4 декора в най-новия софийски мол. 3 часа програмно време на живо в съботния следобед (само не питайте какво струва всичко това). Две хубави водещи, млади майки, с опит в директния ефир

„Комбина“ – премиерното магазинно предаване на Нова телевизия с водещи Лора Крумова и Галя Щърбева стартира миналия уикенд без прекалено много предварителен шум. В сравнение с кампанията за конкурентното „Мармалад“ по bTV даже може да се каже, че се появи почти внезапно, изненадващо за по-разсеяния зрител. Затова пък със замах и амбиция, които направо стряскат и, което е по-важното – задължават авторите му да оправдаят високите очаквания, създадени от всичко изброено по-горе.

Отделните сегменти на тричасовото шоу са микс от добре познати жанрове и нови такива, някои от които – безспорно интригуващи. Разговорите с гости в студиото са „дежа вю“, което свежда нещата до подбиране на подходящите събеседници за всяка поредна събота, както и до уменията на водещите да изтръгват от тях интересни отговори и откровения.

Тук стигаме до първия сериозен проблем на „Комбина“, който за съжаление лъсна още в началото и породи съмнения у публиката. Ако Лора Крумова все пак има добър опит в разпитването на гости покрай „Тази събота“ и „Тази неделя“ по bTV, същото не може да се каже за не по-малко симпатичната Щърбева, която иначе е една от емблематичните новинарки и лица на Нова тв. Не само начинът, по който тя задава въпросите, но и самият език на тялото й някак си не предразполагат към непринуден разговор, а камо ли към изповед. Излъчването и интонацията й са официални, тържествени, служебни. С тази своя нагласа Галя даже заразява и Лора, която също се държа изненадващо сковано в дебютното предаване.

За липсата на задушевна атмосфера допринася и прехваленото студио. Четвърт декар със стъклени витрини в многолюден мол е чудесно място за модно, женско или просто клюкарско предаване, но не и за такова, където се търси по-задълбочен разговор. Ако гостите седят насред шумен търговски център и зад гърбовете им щъкат минувачи, някои от които се зазяпват в тях – каква интимност, откровения и дълбочина могат да се очакват? Колкото и хубав да е интериорът на студиото, то просто априори се разминава с концепцията на „Комбина“. Очевидно разконцентрирани от тълпата наоколо, двете водещи нямат друг избор, освен да стоят нащрек, да задават въпросите си на висок глас (има доста шум, който трябва да надвикат) и непрекъснато да шарят с очи в пространството зад гостите си. В отговор на това самите събеседници (в случая – двама от най-популярните ни актьори Блатечки и Врачански) също нямат избор, освен да маркират някакви отговори, озъртайки се и опитвайки да вземат насериозно това, което се случва около тях.

Но даже и да допуснем че това са проблеми, които постепенно ще се изчистят в следващите предавания – самата идея за задълбочени разговори с много видеоматериал (в случая – сцени от постановки) е неуместна и дори абсурдна за съботно следобедно ток-шоу с две водещи вместо една.

Единственият видимо доволен от първите минути на дебютната „Комбина“ е самият софийски мол, за който това беше чудесна нескрита реклама – включително и на пистата за картинг, която се намира там. По-нататък ни предстоеше да видим и как евродепутатът Слави Бинев мята пици в пещта на ресторант, който – каква изненада – отново е във въпросния търговски център. Няма лошо, това наистина е едно приятно място, но е твърде голям лукс да се рекламира часове наред в национален ефир, а и със сигурност амбициите на предаването са по-големи от това да бъде маркетингов инструмент.

Следващите рубрики в „Комбина“ са далеч по-оригинални като замисъл, но е отново под въпрос дали тяхната сериозност пасва на мястото и часовия пояс. „Без упойка“, водена от бившия здравен министър, анестезиолога Мирослав Ненков, е пример за смела и отговорна телевизия, въпреки че и в нея елементите на реклама и ПР не липсваха. Факт е обаче, че не само лекарското съсловие, но и всеки пациент би следил с интерес репортажите на доктора от хирургичните зали и болнични коридори.

Далеч не толкова интересно, даже болезнено за гледане е режисираното риалити с вече споменатата пица и евродепутата. Искрено бих се учудил, ако никой, който не е близък роднина на Слави Бинев или Лора Крумова, не е сменил канала с дистанционното в търсене на друго забавление.

„Хвани ме ако можеш“ на новинарката Надя Узунова е не по-малко интригуваща рубрика от „Упойката“ на д-р Ненков. Впрочем, и тук си личи, че водещата не е в стихията си, когато води разговор – интонацията й е официално-тържествена и в никакъв случай не провокира към самопризнания. Своеобразният детектор на лъжата се провежда с помощта на психолог, който анализира единствено мимиките и жестовете, а не съдържанието в отговорите на госта. В случая с ромския депутат бат Сали се получи повече от любопитен профил, но дали всички събеседници по-нататък ще са толкова благодатни муцуни като него? Впрочем, и тази рубрика би пасвала много повече на един късен часови пояс и в никакъв случай не се връзва със съботната шопинг-гмеж в полите на Витоша.

Същото в пълна степен важи и за сегментите „Анализирай това“ и „Къси разкази“ на журналистите Красимир Боев и Мария Йотова. Първите теми на репортажите им бяха интересни и няма причини да се съмняваме, че ще са интересни и за в бъдеще.Социално отговорна журналистика, злободневно-заядлива политическа сатира, плюс сериозен допълнителен анализ – нещо като „Би Ти Ви репортерите“ в ремикс „Нова стайл“, само че групирани в общ блок с лъскава опаковка и по никое време. „Бисерите на депутатите“ бяха находка, която заслужаваше място ако не в хитово шоу като „Господари на ефира“ в същата програма, то поне в сутрешен блок или някъде по-близо до вечерния делничен праймтайм, но в никакъв случай в лежерния съботен следобед, когато едва ли някой го е изгледал достатъчно съсредоточено и чул коментарите на авторитетните гости по темата.

Към финала, точно преди поредната история от „вечната Амбър“ на телевизията Любен Дилов, отново гледахме интервю със сериозен гост в студиото – в случая Иван Костов. Присъствието му край барплота сред лъскавия декор бе странно усещане – най-вече за самия него. Опитът му да „помогне на предаването“, разкривайки подробности от личния си живот (как обирджии влизали у тях 8 пъти, в коя банка си получава заплатата и прочие), изглеждаше като някаква трогателна, но и пресилена благосклонност.

Началните и финалните минути на „Комбина“ си приличат огледално – някакво странно семейно-роднинско шоу, в което гостите са поставени в необичайна обстановка и отговарят „по задължение“ на въпроси, сякаш е въпрос на живот и смърт. Самите водещи се държат с някакво особено самочувствие – като че ли това е единствената изповедалня в ефира. По подобен начин се държаха телевизионерите от Канал 1 и Ефир 2 навремето – гостите се чувстваха като на изпит пред тях.

По средата на предаването интересните рубрики не са една и две, но са събрани механично и ситуирани на погрешно място в програмната схема. Въпросът сега е – ще продължи ли „Комбина“ с тази странна свръхамбиция, ще се заинати ли да се доказва като някакъв ексцентричен телевизионен хермафродит или ще претърпи метаморфоза в някаква посока – друг часови пояс, друго съдържание, друг тип студио, разделяне на водещите поотделно за различните интервюта…