Ще се влюби ли публиката в новото кулинарно риалити или то ще последва съдбата на Lord of the Chefs?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 13 март

Помните ли Lord of the Chefs? Първото кулинарно риалити на Би Ти Ви, което преди 4 години повлече крак за един от най-популярните телевизионни жанрове в света? Крайният резултат от него беше повече провал, отколкото успех и затова толкова време не видяхме подобно предаване по същата програма. Дали причината бе в избора на водеща – злополучната любителка на майонези, а иначе нелоша актриса Елен Колева, или в продуцентския и редакторски екип, който видимо не умееше да експлоатира потенциала на участниците в шоуто – все едно. Макар и с някои безспорни попадения, предаването не успя да се запомни с нищо, не създаде своя собствена аура и митология и някак си отшумя безславно във времето. Покрай неуспеха на онова риалити българската публика задълго отвърна поглед от този жанр и почти се беше примирила, че той е някаква западняшка екзотика, която няма почва у нас.

Но ето че дочакахме старта на Master Chef – още по-амбициозно състезание за готвачи, предшествано от безпрецедентна даже за мащабите на Би Ти Ви пропагандна кампания. То се появява само година и половина след опита на същата телевизия да завладее кулинарния жанр с „Щипка сол“ – лъскавото шоу на симпатичната Силвена Роу, което по неизяснени причини (неправилна програмация, слаб екип или нещо друго?) се провали преждевременно.

Сега нещата изглеждат далеч по-уверено. Новият формат е с доказан успех в много държави. Бюджетът е сериозен и позволява всичко да бъде представено като холивудски филм, а екипът няма нищо общо с дръзновените, но безпомощни сценаристи на Слави Трифонов.

По утвърдена за тези жанрове традиция, първите няколко предавания показват селектирането на финалистите. Човек веднага изтръпва при мисълта, че това може да се изроди в самоцелно фрийк-шоу от типа „При нас е весело“ – колко му е да намерим по един чешит от всяко градче и село и да се посмеем заедно с него на неумението му да прави онова, за което е дошъл? Но не. Очевидно заради сериозната предварителна кампания, Master Chef стартира с изненадващо добър контингент от кандидати. Някои – опитни и самоуверени хора от бранша, други – трогателни аматьори-мечтатели, чието основно оръжие е любовта към готвенето. Балансът между двата типа участници е намерен.

Видяхме и чухме и няколко наистина сърцераздирателни лични истории. Например тази на 18-годишния варненец, чийто индийски баща издъхнал на пода на ресторантчето им. Или на танцьорката на пилон Стефи, която прихванала страстта към кулинарията от прабаба си. Или пък за момчето от дома за сираци, което предпочете да участва в шоуто, без никакви гаранции, че ще има краен успех, вместо да стажува близо месец в ресторантите на тримата топ-готвачи от журито. Дали от тези хора ще излязат сериозни претенденти за титлата или просто ще се впишат в задължителната за подобни формати кастинг-екзотика? Каквото и да се случи, важното е, че шоуто не превърна подбора на финалисти в евтино фрийк-развлечение, на каквито сме се нагледали от повечето издания на „България търси талант“, „Х Фактор“, „Гласът на България“ и прочие.

Като стана дума за журито – в новото риалити тримата съдии вдъхват сериозен респект и същевременно притежават достатъчна индивидуална харизма. Е, не разполагат с артистичния и телевизионен гений на шеф Манчев от „Кошмари в кухнята“ по Нова. В сравнение с него тези тук декламират като ученици. Притесняват се, гледат понякога тъпо и на моменти направо малоумно. Личи си от километри, че често говорят предварително написани или заучени неща, че повече ги ръководят сценаристи и режисьори, отколкото собствената им импровизация. Попадения като Манчев се случват много рядко, особено в постната откъм ярки индивидуалности българска телевизионна среда. Шефовете Михалчев, Ангелов и Токев приличат преди всичко на готвачи (Михалчев всъщност – и на участник в шампионат за татуировчици) и засега не показват заложби на шоумени. Ако форматът успее да се задържи за повече от един сезон, нищо чудно да овладеят и телевизионния занаят. Засега в него са по-големи аматьори, отколкото кандидатите за готвачи – в кулинарната професия. Но пък си личи, че имат достатъчно опит в това, за което са ги извикали. А телевизионната им неопитност на моменти изглежда дори симпатична и сякаш допълнително подчертава професионализма им в готварския занаят.

А има ли перспектива Master Chef да се закрепи и да го гледаме и догодина? Рано е да се каже, но по-скоро да. Основните аргументи за това се крият не само в замаха, с който е реализирано всичко. При такава сериозна инвестиция и видимо добра организация би било странно, ако шоуто не продължи и в следващ сезон.

Но най-важното е, че предаването е избегнало най-големите грешки, допуснати от предшественика му Lord of the Chefs: липсва дразнителят на неподходящо избрана водеща, а продуцентско-режисьорският екип очевидно има достатъчно опит в правенето на риалити-формати. Сценарият е стегнат и добре миксира хумор с патетика. Уважението към зрителите и участниците е налице (за разлика от други риалити-формати, в които често се подиграват и на едните, и на другите) и като цяло всичко изглежда наистина „като на кино“.

Ако публиката не оцени този сериозен опит за пробив в готварския жанр, значи наистина България е някаква прокълната гастрономическа територия и не заслужаваме нищо по-различно от Азис в ролята на Лили Иванова плюс напоителни истински истории и съдби на кръстопътища.