Комедийният сериал на bTV спокойно може да извърти още 9 сезона. На какво се дължат успехът и дълголетието му?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 4 декември

По какво най-лесно се познава, че един филм е хубав? Много просто – ако се заглеждаш в него всеки път, когато го повтарят по някоя телевизия – даже и да си го гледал неведнъж преди това, даже и да и го хванал от средата, даже и да си забравил половината му сюжет и имената на героите. Същото с пълна сила важи и за сериалите, включително и за българските. Пуснете си например някой стар епизод на „Под прикритие“, или пък „На всеки километър“. Ще се загледате и в който и да е сезон на „Стъклен дом“, а също така и в „Дървото на живота“. Това обаче не може да се каже за много други наши сериали, за които бяха потрошени куп пари – „Фамилията“ и „Връзки“ от програмата на bTV, „Четвърта власт“ и „Недадените“, финансирани от БНТ, „Отплата“ от ефира на Нова телевизия, „Секс, лъжи и TV“ и „Сутрешен блок“ на ТВ7…

За разлика от повечето риалити-формати, където елементът на сеир и подигравка винаги гарантира някакъв рейтинг, а в повечето случаи – и търговски успех, при сериалите рискът от провал е доста по-голям. Може да се каже, че е над 50 процента. Причините се крият най-вече в недостига на достатъчно добри сюжети и сценаристи, но често пъти неуспехът е просто вследствие на лоши мениджърски решения – неподходяща продуцентска компания, лоша програмация, неправилен маркетинг. Не е без значение и изборът на титулярни актьори. Имена като Стефан Данаилов, Асен Блатечки, Юлиан Вергов и Захари Бахаров са в състояние да компенсират някои недостатъци на сценария и на продукцията като цяло. Докато в „Отплата“ и „Недадените“ доминираха талантливи, но недостатъчно популярни актьори, които трудно можеха да носят целия филм на гърба си.
Затова и дълголетието на комедийния сериал „Столичани в повече“ по BTV е събитие, което заслужава специално внимание и анализ. Деветият сезон на поредицата вече е към края си, но както върви, тя спокойно може да извърти още толкова, без да омръзне на публиката. На практика това е първата истинска телевизионна сага у нас – от онези, чието начало никой не помни, чийто сюжет еволюира непрекъснато, а постоянни остават само някои от основните герои.
Първият сезон на „Столичаните“ стартира през март на 2011-а. Напролет сериалът ще навърши 5 години и по това време вече ще има зрители, които към момента на първите му епизоди са били малки и не са имали навика да гледат такива филми, но вече са пораснали и следят с любопитство перипетиите на семействата Чеканови и Лютови.
Къде е разковничето на този успех и защо той вече години наред не може да бъде дублиран от друга телевизия или продуцентска къща?
Преди всичко това са актьорите. „Столичани в повече“ има късмета да разполага с някои от най-доказаните и обичани български комици. Любо Нейков, Кръстю Лафазанов и Христо Гърбов са ходещо олицетворение на смеха. На актьори от този ранг не е нужен даже сценарий. Само физиономиите и мимиките им са достатъчни, за да предизвикат усмивки и задържат зрителското внимание. По стечение на обстоятелствата, те са част от хитово телевизионно шоу под шапката на същия продуцент – „Дрийм тийм“, което върви в праймтайма на bTV от началото на 2007-а година. Топлата връзка между „Столичаните“ и „Комиците“ осигурява допълнителен промоционен ефект върху поредицата, държи актьорския състав във форма и укрепва спойката между сериала и телевизията-майка. С подобна симбиоза не може да се похвали нито един друг сериал у нас.
Но не само централното актьорско трио има заслуга за успеха на поредицата. Още по-емблематични са женските персонажи в него – героинята на вечната Стоянка Мутафова – Марийка Чеканова, Албена Павлова като снаха й Гълъбина и най-вече Силвия Лулчева в ролята на Славка Лютова. И трите до такава степен са се слели с образите си, че в кварталната бакалия най-вероятно се обръщат към тях с имената им от сериала.
В поддържащите роли най-успешни са изявите на Ненчо Илчев като свещеник Григорий, Руслан Мъйнов като Спас Лютов, Ева Тепавичарова като Йовка Лютова и Васил Драганов като полуидиота Радко Чеканов. Останалите актьори не са така виртуозни в играта си, но ако не друго, поне не дразнят и движат образите си сравнително правдоподобно.
Когато гледа удачно написана и изиграна комедия, често пъти публиката не си дава сметка за плюсовете й. Специфична особеност на този жанр е, че с добрите му образци зрителят свиква бързо и понякога ги приема с равнодушие. Затова пък, ако хуморът в една комедия е несполучлив, или пък актьорската игра или режисурата куцат, раздразнението у аудиторията е огромно. „Столичани в повече“ е от сполучливите комедии. Даже и когато на екрана не се случва нищо смешно, в най-лошия случай сериалът се приема с мълчаливо одобрение и позитивно равнодушие. Дори и да не се забавляваш, нищо не те дразни и не те кара да смениш канала. Със сериали като „Секс, лъжи и TV“ и „Сутрешен блок“ по ТВ7 случаят изобщо не беше такъв. Даже и амбициозният комедиен проект „Връзки“ в ефира на bTV, заснет от създателите на „Под прикритие“, на моменти влудяваше зрителя с някои абсурдни ситуации или прекалено дразнещи клишета, заимствани от други филми.
При „Столичани в повече“ има идеална спойка между сценарий и герои. Повечето реплики са писани точно като по поръчка за всеки герой. Самодоволството на Любо Нейков, настървеността на Силвия Лулчева, кахърната меланхолия на Албена Павлова, иронията и сарказмът на Стоянка Мутафова, вечната учуденост и песимизъм на Къци Лафазанов… Нито една реплика не е пришита с бели конци към устите им.
Но най-голямата хитрост, стояща зад дълголетието на „Столичаните“, е в неговата непрекъсната еволюция. Макар и епизодите да не са самостоятелни, както е в повечето американски ситкоми, на практика в сюжета може да се включи абсолютно всяка тема, стига да е любопитна и злободневна. Политическите боричкания за власт, интригите и надлъгването между тв продуценти, смешният македонски национализъм, гафовете на репортерките по пресконференции, корупцията в затворите, комичните абсурди в българските болници… В този сериал има повече реална действителност и автентичност от всяко риалити-шоу. За сценаристите на „Столичаните“ сякаш е детска играчка да вкарат произволно избрана актуална тема във фабулата – при това без да пораждат досада у публиката.
Не на последно място – притокът на именити гостуващи звезди в този сериал е постоянен. И, което е по-важно – те са също така органично вплетени в сценария, без да изглежда самоцелно и изсмукано от пръстите. Да си спомним само незабравимото кратко включване на вече покойния Георги Калоянчев във втори сезон, в ролята на първата любов на Стоянка Мутафова. Орлин Горанов, фолк-дивите Преслава и Десислава, Азис, Фънки, Мария Илиева, Христо Стоичков, Благой Георгиев, рапърът 100 кила… Всеки от тях мина през сериала, оставяйки част от личната си харизма и показвайки най-типичните черти от характера си.
През последните 2-3 години националните ни телевизии са в деликатна ситуация – от една страна конкуренцията между тях става все по-ожесточена, от друга – принудени са да пестят бюджетите си, тъй като програмите им са набъбнали с какви ли не скъпоструващи проекти и продукции. Ето защо присъствието на майсторски направен (и наистина смешен) сериал като „Столичани в повече“ в петъчния праймтайм вече пета година е позитивен пример за всички в телевизионния бранш. Каквито и критики и претенции да имаме към програмата на bTV, дори само заради подкрепата към този проект и продължаващите инвестиции в български филми този канал успешно брани репутацията си на национален лидер.