Победата на Райно в селското риалити е рядък пример за триумф на смисъла и труда над спортната злоба и интригите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ / в. „Уикенд“, 24 декември

Започват записванията за участие във втори сезон на „Фермата“ – новината, съобщена от шефа на bTV Павел Станчев в края на неделния финал беше повече от очаквана. Непознатият досега у нас риалити-формат дебютира и приключи на ниво, което също не бе изненада за никого. Оставено в ръцете на опитни продуценти, работили преди това по проекти като „Биг Брадър“, „Къртицата“ и „Музикална академия“, селскостопанското състезание на фермери и характери се движеше във възходяща градация. Основните му достойнства са интересният замисъл и сюжет, подходящи за преобладаващ за страна като нашата, където „всеки си има село“ и отличният кастинг, събрал под един покрив богата палитра от типажи и образи, в които всеки зрител би открил част и от себе си. Единственият по-сериозен минус бе разликата от няколко седмици между момента на заснемането на събитията и излъчването им. На финала обаче този проблем беше елиминиран и развръзката се разигра не само пред очите на публиката, но и с нейно активно участие.

През целия сезон „Фермата“ устоя на изкушенията да се превърне в евтин сеир, да търси конфликти и интриги чрез алкохолни скандали и да вади кирлива риза след кирлива риза. Успоредно с интригата кой ще надделее в борбата за влияние и в трудните дуели, шоуто успя да постави пред обществото и някои важни въпроси, почти недокосвани от други риалити-формати. Има ли пропаст между различните поколения у нас, истинска и голяма ли е неприязънта между християни и мюсюлмани, кой обществен строй създава по-силни и всестранно развити личности – социализмът или последвалата го демокрация?  „Фермата“ подложи на дисекция тези теми, без да изпада в излишна дидактика и нравоучение. Програмацията от неделя до четвъртък, с тричасови студиа в неделната вечер и увеличени от 60 на 90 минути дейли-епизоди, избегна директния сблъсък с „ВИП Брадър“, който тази година имаше неочаквано силен сезон. През последните седмици стана все по-отчетлива тенденцията „Фермата“ да привлича по-голям зрителски интерес от панаира за знаменитости в ефира на Нова телевизия.

Но какви са основните поуки за най-запомнящите се участници в селскостопанското риалити? До какви заключения достигнаха и зрителите?

За победителя Райно развръзката в шоуто е не само осмисляне и венец на един човешки живот, но и истинско възмездие за едно цяло „изгубено поколение“, каквото е това на днешните 50-ина годишни. Само по себе си дори участието му в подобно предаване е телевизионно събитие, за което продуцентите заслужават адмирации. Но още по-рядко се случва зрителският вот в едно риалити, при това с такъв убедителен процент (84 към 12 към 4 на сто) да съвпада и с класацията на реалните умения, постигната в честно състезание в директен ефир.

Чрез победата на старозагорския строител за пръв път от доста време се стигна до триумф на смисъла над сеира, на труда над интригите и обикновената спортна злоба. Дали Райно е наистина достоен пример за всеобщо подражание, човек от народа с патриархални ценности, който никога не е изневерявал на жена си, или е мекушав и безхарактерен приспособенец от андрешковски тип – спорове за това неизбежно ще продължи да има, но те звучат някак си бедпредметно на фона на усърдието и постоянството, които този човек демонстрира седмица след седмица там някъде в правешкия Балкан.

За финалистите Симеон и Нора остана удовлетворението, че са стигнали по-далеч, отколкото повечето хора очакваха с оглед на първоначалното им представяне във фермата. И двамата се оказаха типични риалити-бойци, какъвто беше и Ваня Джаферович в „Сървайвър“ миналата година – млади хора с достатъчно качества и най-вече с умение да ги експлоатират в най-подходящото време и място. И Симеон, и Нора показаха не само изненадващи за градската младеж умения, но и достатъчно добро възпитание и маниери, каквито все по-рядко виждаме в риалити-програмите.

Полицаят Митко, чиято бащинска драма трогна всички, сигурно вече си е направил равносметка и е наясно, че не биваше толкова да преиграва. Преекспонирането на благородната му мисия, която спечели масова симпатия и състрадание, му изигра лоша шега – завиши очакванията към представянето му и към набора от негови лични качества, който се оказа недостатъчно комплексен. Самочувствието му бе по-голямо от покритието, а стратегиите и тактиките, с които си служеше, не предизвикаха одобрение нито вътре, нито извън фермата.

Мюсюлманинът от благоевградското село Рибново Мустафа, който получи заслужена награда като най-добър фермер извън финалистите, няма причина да се срамува от представянето си. Във време, когато хората от неговата вяра са обект на обществен остракизъм не само на Запад, но и у нас, той показа хуманното, трудолюбиво и морално лице на своята религия и спечели много симпатизанти.

За 54-годишния майор от запаса Веско Василев остана поуката, че не е срамно да си научиш урока от учебника даже и на стари години. Бившият военен впечатли всички с представянето си в дуелите, но още по-сериозен бе приносът му към ежедневието във фермата. Лоша шега обаче му изигра не толкова възрастовата дистанция между него и повечето участници, а различният език, на който общуваше с тях. Макар и да се оказа притежател на чудесни личностни качества – чувство за хумор, самоирония и умение да прощава, той спечели симпатиите на по-младата генерация едва след излизането си от състезанието. Но още по-жалко бе, че отпадането му стана не поради физическа непригодност, а заради неспособността му да отговори на ключови теоретични въпроси, свързани със селскостопанския бит. А можеше да се подготви по тях, вместо да търси оправдание впоследствие. Във „Фермата“ Веселин се представи като типичен българин – човек, нелишен от много добродетели, но по една или друга причина неспособен да ги изведе на преден план и да ги използва в своя изгода. С речника си от клишета и заемки от военния устав майорът е като жив паметник на една отминала епоха, която в днешно време ни изглежда карикатурно.

Немалко добри думи могат да се кажат и за всеки от останалите участници, ако не броим мутрата-скандалджия Варсамов. Самият той е типичен представител на цяла прослойка съвременни българи и присъствието му в шоуто бе част от добре балансирания кастинг. Факт е, че в рамките на три месеца „Фермата“ успя да създаде правдива картина не само на живота отпреди сто години, но и на днешното ни общество с основните му типажи и конфликти.

Дали вторият сезон ще бъде толкова добър? Най-вероятно – дори още повече, защото сега напливът от кандидати ще бъде неимоверно по-голям. Дано догодина да видим на екрана повече Райновци и по-малко Варсамовци.