245 изпълнители и близо хиляда песни – това е равносметката за 2015-а от личния ми профил в социалната мрежа Last.fm, която прави статистика на онова, което слушаш от телефона или компютъра си.

Начело на класацията отново са Steely Dan – групата, която най-често си пускам, когато работя. Следват канадката Джони Мичъл и Лайънъл Ричи, чиито песни също са чудесен фон за вършене на някакъв умствен труд. По-нататък са Адел, чийто нов албум изучих из основи, докато писах уводната част от очерка за нея в актуалния януарски „Биограф“, Бон Айвър и „Фу Файтърс“, които са най-високо класираната рок-група в списъка ми за 2015-а.

При песните продължава да води Bailando на Енрике Иглесиас – парче, което винаги ме зарежда с енергия и добро настроение. Пускам си го най-често от телефона със слушалки докато ходя някъде из квартала да пазарувам. След него са меланхоличната балада – Now You’re Gone – една от любимите ми песни въобще, от солоалбума на Джеф Лин Armchair Theatre, и енергичното In The Clear на „Фу Файтърс“.

Като цяло, ако не броим Адел, два хита на Енрике и последния албум от гореспоменатата група на някогашния барабанист на „Нирвана“ Дейв Грол , явно е много трудно за съвременни изпълнители да попаднат в челото на личните ми предпочитания. Придържам се към едни и същи изпълнители, които гарантирано ми създават подходяща атмосфера за работа или почивка. Едно от най-силните парчета, които си заслужаваха да бъдат споменати през 2015-а, е и инструменталът на „Пинк Флойд“ Anisina от албума The Endless River, излязъл в края на 2014-а. В превод от турски (не зная защо) заглавието означава „В памет на“ и вероятно е посвещение на вече покойния кийбордист на групата Рик Райт. На клавишните в него вместо Рик е Дейвид Гилмър, но над всички инструменти се извисяват красивите сола на кларинет, саксофон и, разбира се, китара.