Музиката на общо 580 изпълнители (поне толкова) е минала през ушите ми през 2017-а, съобщава статистиката на сайта Last.fm, който отчита всичко, което слушаш през дигиталните си устройства. За сравнение – през 2015-а е отчела 245 групи и певци. През 2016-а – 299. Откъде идва сериозното увеличение? От факта, че вече основно слушам музика през Spotify и „скробълвам“ данните и оттам. А и тази стрийминг-услуга ти позволява непрекъснато да откриваш нови и нови изпълнители, за чието съществуване по една или друга причина не си и подозирал досега.

На първо място за пореден път са Steely Dan – групата, чиято музика е най-подходящият фон за вършене на работа. Тъжно е, че през 2017-а си отиде нейният китарист и съосновател Уолтър Бекър… Музиката, която той и Доналд Фейгън правят, никога не омръзва, и в различните месеци си в състояние да се влюбиш в различна тяхна песен или албум.

Загубихме и Джордж Майкъл, на фона на чиито песни писах и възпоменателния биографичен очерк за него от априлския брой на „Биограф“. „Чамбао“, Джони Мичъл, Даниъл Леноа… – тяхната музика също е чудесна за слушане докато пишеш и редактираш, но също и в колата по време на път. Сърбите от „Бело Дугме“ пък си ги пусках най-вече в седмиците около концерта им в София. „Заборави… ако можеш…“

Лили Иванова… За нейната музика съм писал неведнъж. Честно казано, много внимавам кога си пускам песните й. Не за друго, а защото са в състояние напълно да ме извадят от ежедневния ми работен ритъм. Емоционалното им въздействие е толкова голямо, че е трудно да се съсредоточиш върху други неща и дейности, докато ги слушаш. И остават в съзнанието ти часове и дни след като са отзвучали. Затова и си пускам Лили само когато имам достатъчно време и нужното настроение за потапяне в тази вселена от чувства. Такива песни не можеш да слушаш всеки ден и непрекъснато – в тях има нещо, което те кара да си ги пазиш за по-специални моменти.

The Temper Trap – те са ми сред любимците вече 8 години, и също никога не ми омръзват, въпреки че трите албума в дискографията им са крайно недостатъчни.

През 2017-а се отворих много и към модерната руска музика – не само рап, но основно този стил. След третото прослушване харесах и оцених и новия албум на U2. А Drama! – едно недооценено парче на „Ирейжър“ – пък оглави списъка на най-слушаните песни – допада ми заради начина, по който се разгръща, и заради невероятния ентусиазъм и прилив на енергия, който ми дава. В колата звучи особено завладяващо. Сега такива парчета се появяват много рядко, да не кажа никога.