В периода на новогодишните равносметки ето и поредната ми статистика от сайта за Last.fm, който прави мониторинг на всичко, което слушаш на дигитални устройства. През 2016-а установих, че все повече прибягвам до услугите на Spotify, но все още не съм напълно готов да се откажа от собствени файлове и плейлисти на телефона и компютъра си. Една от причините е, че даже и платената версия на стрийминг-услугата не предлага абсолютно всички албуми и изпълнители, които ми се приисква да слушам.

Както се вижда, смъртта на Принс (а и корицата, която Biograph му посвети в началото на юни) е оказала влияние и върху музикалния ми свят през годината. Неговите изпълнения, главно от последните му няколко албума, се оказаха и достатъчно комфортна среда, на чийто фон мога да работя. Така Принс, вечна му памет, изпревари моите доказани любимци за „работен бекграунд“ от Steely Dan и Доналд Фейгън. Австралийците от The Temper Trap, които през 2016-а извадиха третия си албум, също са сред постоянните ми фаворити от последните 5-6 години. Дори и в момента слушам именно тях, докато пиша това и пия чаша индийски чай с мляко.

А кои конкретни песни съм слушал най-много през 2016-а? Няколко парчета на Zaz – Je Veux, Port Coton, On Ira, едно на Ерик Клептън и Ед Шийрън – I Will Be There, страхотният кавър по The Sound Of Silence на Disturbed и шедьовъра на Принс Revelation.