За The Hateful Eight и грандоманията на Тарантино

hateful_eight_ver12_xlg-1024x513
Алюзиите с Reservoir Dogs са загатнати още от постера на филма.

Това е любимият ми режисьор и няма как да не съм харесал и новия му филм „Омразната осморка“, който вече е в кината. Каквото и да заснеме Тарантино, хора като мене винаги ще намерят причина да го харесат – понякога лесно, друг път – по-трудно. Този път, признавам си, не ми беше лесно – през поне половината от трите часа екранно време. Опитах се да си обясня защо е толкова разтеглено и провлачено действието и защо е загубен цял излишен час за неща, които спокойно могат да се вместят в 20-ина минути. Само за да се покаже виртуозната работа на оператора Роби Ричардсън на открито ли? Само за да се убедим колко различно е, когато филмът е заснет на 70-милиметрова, а не на 35-милиметрова кинолента (нещо, което не е правено от десетилетия)? Само за да се наслаждаваме по-дълго на мимиките и жестовете на актьори като Кърт Ръсел, Самюел Джаксън и Дженифър Джейсън Лий (последната – задължително подлежаща на номиниране за „Оскар“)?

hateful-eight-tv-spot
Парадоксално, но факт – от тези тримата най-слаб е Самюъл Джаксън, който от своя страна за пръв път е основен и най-скъпоплатен актьор във филм на Тарантино.

Колкото и резонни да са тези причии, похабяването на толкова екранно време и лента (от компанията Panavision се принудили да произведат специални касети за кинокамерата, тъй като иначе нямало къде да се събира лентата от прекалено дългите кадри, заповядани от Тарантино) ми се стори излишно. През първия час от филма изпитвах леко тягостно усещане. Ако целта е била да ме накарат да тръпна в очакване и да дебна всяка секунда дали ще се случи нещо съществено, както и да внимавам във всяка дума и сричка от диалога – постигната е, но не мисля, че си заслужаваше усилията. По-скоро ми се струва, че става дума за някаква вече почти патологична грандомания на любимия ми режисьор – вижте ме, кой друг може да похарчи милиони, за да снима на такава лента и да поръча десетки киносалони в Щатите да си монтират отново старите аналогови прожекционни апарати? Кой ако не аз може да накара първокласни холивудски актьори да газят дълбок сняг и да бръщолевят какво ли не в продължение на цял час? Кой може да си позволи едновременно да наеме Енио Мориконе за композитор и Роби Ричардсън за оператор, както и да употреби думата nigga в сценария си поне стотина пъти?

Тарантино изпитва някакво почти садистично удоволствие да се упражнява по стил, разтегляйки една иначе нелоша badass-история в двойно по-продължително време. Да, вярно е, че така постига по-голям психологически ефект, думите на всеки от героите отекват по-дълго в зрителското съзнание – особено монолозите на Самюел Джаксън и Тим Рот. Но въпреки всичко можеше спокойно да събере цялата работа не в 3, а в два часа или най-много в два часа и половина. Или поне да сложи малко повече действие и фабула в първите 60-ина минути.

Иначе – шапки долу за актьорското присъствие. Съгласен съм с критиките към Самюел Джаксън, че към края на филма леко започва да издиша, някак си изпуска парата. Също така е вярно и че Майкъл Медсън е малко по-блед като присъствие от обичайното – просто героят му не му дава повече възможности за изява. Но затова пък Тим Рот като „Палача“, Брус Дърн като стария генерал, Демиан Бичир като Боб, Чанинг Тейтъм като Джоуди Домергю и най-вече Уолтън Гогинс като шерифа, Кърт Ръсел и Дженифър Джейсън Лий правят страхотни, бих казал незабравими роли. Едва ли има друг режисьор, който може да изтръгне такава игра от тези актьори. Със сигурност имат да го черпят много и със сигурност ще искат да се снимат пак при него. Операторският стил и музиката също са жестоки, но и никой не е очаквал нещо по-различно.

И въпреки това – у публиката остава едно леко раздразнение, едно усещане, че Тарантино й се подиграва. Мога да правя каквото си поискам с вас, мога да ви накарам да седите три часа в киното и да тръпнете в очакване и чак към края, когато се чудите дали да не излезете от салона, ще ви покажа, че мога да ви забавлявам до смърт. И все така няма да имате търпение да излезе следващият ми филм. Грандоман с грандоман.

quentin-t-425864

Както ще се убедите и от това видео, Тарантино не крие амбициите си да върне старата слава на холивудското кино от времената на „Отнесени от вихъра“ и „Бен Хур“. Проблемът е, че е заснел зрелищен тричасов филм с уникални актьори, но с фабула като за 90-минутен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s