Ами да, това е бъргарският народ. Ако можеше да гледа „Българи на три морета“, Алеко щеше да e доволен, че неговият „Бай Ганю“ се дописва непрекъснато

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 8 януари

През пролетта на 2014-а  колоритни ромски съпрузи от Златица възмутиха мнозина, обикаляйки Европа пред камерите на ТВ7 под продуцентското ръководство на Иван и Андрей. Сериалът „Валя и Моро превземат света“, обявен като „шукар-риалити“, пренаписа историята за Алековия Бай Ганю с приключенията на двамата чешити из европейските столици. Дотогава те не бяха пътували в чужбина, не бяха и сънували какво е това Пратер, френска кухня и берлински секс-шоп. Премеждията на Валя и Моро бяха посрещнати с възмущение от по-тесногръдите зрители.  Каква е тази простотия, бива ли така да ни излагат тия двамата, това ли решихме да покажем на европейците – циганията си? Въй, въй, въй… Това, разбира се, не попречи на ТВ7 оттогава да извърти още две повторения на народопсихологическото риалити. Излагация или не, то се оказа един от най-конвертируемите и вечно актуални проекти от епохата на цветанвасилевския й разцвет.

Днес славните години на този канал са в историята, Иван и Андрей вече работят за друга телевизия, а на Валя и Моро хитро бяха намерени наследници от чисто български етнически произход. Така се стигна до новото риалити „Българи на три морета“, чийто пилотен епизод се завъртя на 2 януари по bTV.

Заглавието звучи ефектно, моментално буди интерес и загатва, че националната ирония и самоирония ще бъдат основни елементи от съдържанието. Формулата е абсолютно идентична с онази от сериала с Валя и Моро. Аналогична, бъдете сигурни, ще бъде и реакцията на онази добре позната извадка от интелектуалци, националисти и обикновени естети. Отново ще има изблици на срам и възмущение във Facebook, Twitter и YouTube, отново ще се надигнат гласове „това ли е българският народ“, „защо поощряват простотията“, „докога ще гледаме невежи в национален ефир“ и прочие.

Ами да, това е българският народ. Подборът на двамата главни герои е изключително удачен. И монтанският бодигард Емил Каменов, и софийската кифла Габриела Радославова, обявяваща се за спортна журналистка и известна като „Мис Джуки“, са чешити, които публиката добре познава. Той нашумя най-напред покрай атрактивното си участие в екшън-риалитито „Къртицата“ по ТВ7, а после разсмя с диалекта и житейските си разбирания и аудиторията на „Биг Брадър Ол Старс“ по Нова телевизия. Перхидролката също стартира кариерата си от ТВ7, където бе асистентка в ток-шоуто „Комисията Павлов“, а после цъфна в риалити-проекта на Нова „Мис Пепеляшка“.

И двамата не блестят с интелект и маниери, но са артистични и не се взимат насериозно, което ги прави по някакъв начин симпатични. Рядко се случва телевизията да уцели образи като Каменов и Мис Джуки, които са нестандартни като поведение, но и носители на типични за много българи черти – проактивно невежество, ексхибиционизъм до безсрамие, байганювска съобразителност и амбиция на всяка цена да останат „вътре в играта“. Емил е като изваден от филм на Гай Ричи български аналог на Вини Джоунс – груб, недодялан и почти отблъскващо примитивен, но с чувство за хумор и пулсиращо някъде дълбоко под просташката повърхност добро сърце. Възпитанието му е провинциално и патриархално, разбиранията му за живота – дълбоко консервативни и закостенели. Габриела пък е типичната изрусена златотърсачка от големия град, която е наясно, че не притежава качества, с които може да се гордее, но това не й пречи да има дълъг списък от претенции към живота и света. При нея на повърхността също е налице смайваща простотия и липса на реална самооценка, но някъде по-навътре има и доброта, и самоиронично намигване.

Каменов и Мис Джуки са олицетворение на национални черти, от които трябва да се срамуваме, но в никакъв случай не са най-отблъскващото им и възмутително проявление. Татуираният мачо от Монтана няма нищо общо с агресивната простащина на мутрата Варсамов от „Фермата“, например, нито пък с нелепото нахалство, логорея и самочувствие без покритие на Богданов от последния „Биг Брадър“. Блондинката Габриела пък е всичко друго, но не и безочливо нахална като Черната Златка и никога не би се бутала някъде, където усеща, че не й е мястото, нито пък би се правила на по-интелигентна и възвишена, отколкото е. Не е и мнителна като Катрин Вачева от „Биг Брадър“, нито с абсурдно крещящо самочувствие като Мис Крокодил Антония Петрова, а камо ли с аристократични претенции, прикриващи второкласно съдържание като Соня Колтуклиева. С две думи – героите на „Българи на три морета“ са типични българи на границата между ексцентричното и гротескното. Карикатури, които все пак гледаш с удоволствие, а не с досада.

В това отношение продуцентският екип заслужава поздравления. Иван и Андрей често са били критикувани, че се държат гаменски и че зад самоиронията в предаванията им нерядко прозира лош вкус и чалга. Истината е, че те винаги са имали чувство за мярка и усет къде е границата, която не бива да се прекрачва. Те, в комбинация с продуцентския им партньор от последните 2-3 години Николай Николов, никога не са лансирали безсмислена простотия и безвкусица, ако от това не биха произлезли някакви поуки за публиката. В тяхно шоу никога не би било възможно Черната Златка да бъде обявена за „общонационален любимец“, а хванат от първата градска тоалетна изрусен ром да се изцепи с измислицата, че е имал авантюра с известен български футболист и баща на две деца, та после да се налага телевизията им да поднася официални извинения. Подобни абсурди са патент на други продуцентски екипи.

Фактът, че „Българи на три морета“ обяви национален кастинг за следващи участници в това шоу, е нож с две остриета. От една страна е положително, че по този начин предаването се отваря към широките маси и в аванс опровергава съмнението за нагласеност и пробутване на „свои хора“. От друга страна така се открехва вратичка именно към онази далеч по-войнствена и дразнеща простотия, която нахално ще поиска да си пробие път до националния ефир. Както добре знаем от фрийк-кастингите на „България търси талант“ или „Х Фактор“, нашенският идиот е невъзмутим и неуморим, колчем му се отвори шанс да се показва по телевизията. Дано и това шоу волю-неволю не стане проводник на нова вълна просташки ексхибиционизъм. За да се докопат до спонсорирано от Би Ти Ви пътешествие из Европа, много хора са способни да се преструват дори на по-прости, отколкото са всъщност, и поощряването им в национален праймтайм би било престъпление срещу добрия вкус, с който тази телевизия по принцип (и с право) се гордее.

Хубавото е, че освен народопсихологическа дисекция в стилистиката на Алеко Константинов, „Българи на три морета“ упражнява и познавателен ефект. Наистина нищо не пречи, докато се смее с изцепките на Каменов и Мис Джуки, зрителят да научи, че в Будапеща е прокопано второто европейско метро след лондонското още в началото на миналия век, че сградата на унгарския парламент е с цели 10 двора и че градът може да се разгледа с атракционен автобус-амфибия – каквито спокойно би могло да има и в Русе, например, стига да притежавахме поне един процент от маджарската предприемчивост. Дикторският текст зад кадър е микс между полезна информация и иронични коментари и чудесно допълва шоуто на двамата чешити по европейските улици.

Казано обобщено – „Българи на три морета“ се очертава като освежаваща придобивка в доскоро консервативния до скука ефир на bTV. С присъствието на продуценти като Иван и Андрей тази телевизия все повече се отваря към по-младата, активна и градска аудитория и все по-успешно отхапва парчета от риалити-баницата на Нова телевизия. С приключенията на Каменов и Габриела bTV ще си навлече доста възмущения от пуританите, но и ще си спечели немалко нови зрители, които досега не намираха нищо интересно нито в турските сериали, нито в скечовете на Иво Сиромахов на диванчето срещу Слави.

А ако Алеко можеше да гледа „Българи на три морета“, щеше да е доволен, че сатирата му е жива и здрава, щом винаги се наамират нови кандидати да идат на гости у Иречека.