Въпреки очевадното навеждане пред Преслава, четвъртият сезон на имитаторското шоу изглежда най-оспорван от всички досега. Кои са фаворитите?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/в. „Уикенд“, 8 април

След като в предишния сезон Ненчо Балабанов, Филип Аврамов и Криско вдигнаха респектиращо високо летвата на изкуството да имитираш и правиш шоу за кефа на широките народни маси, четвъртото издание на „Като две капки вода“ стартира с усещането за предизвестен успех. Вече никой не подценява потенциала на уж непретенциозното, народняшко и примитивно като забавление състезание, чийто рейтинг остава стабилен за четвърта година поред.

Ще бъде грешка обаче, ако обявим този успех за априори гарантиран от самия формат и постигнат без особено старание. „Като две капки вода“ би могло да се провали по хиляди начини, ако беше поверено на някои други продуценти (нужно ли е да ги изброяваме), на други водещи или със зле подбрани участници. Върху тънката граница между забавление и кич, между имитация и пародия, между всеотдайност и шутовски ексхибиционизъм, мнозина биха се сгромолясали чутовно и не бихме дочакали втори и трети, а камо ли четвърти сезон. Компанията на Магърдич Халваджиян е една от малкото, ако не и единствената в бранша, която има почти напълно затворен цикъл в осигуряването на печеливша формула за всеки по-амбициозен формат – сравнително кадърни и по-важното работливи сценаристи, опитен стилист в лицето на жена му Кремена, добър технически персонал и най-вече – Зуека и Рачков. На тези двамата каквото и шоу да повериш, забавата за зрителите е гарантирана. Изградили са си стройна и добре работеща матрица от трикове за запълване на всякакви паузи, имат бърза реакция, безотказно чувство за хумор и сарказъм и най-важното – чисто физически инструментариум да покриват широк диапазон ситуации и емоции.

Преди да преминем към анализ на новото издание нека повторя и изрично подчертая – „Като две капки вода“ е само привидно елементарно и измамно лесно за развиване шоу. Онези, които го подценяват и омаловажават, най-често го правят или от професионална завист, от липса на поле за изява на снобизма си или от някакви други субективни съображения.

Това обаче не може да е причина да сме безкритични и да подминаваме неща, които талантливият Магърдич някак си неусетно, по арменски, се опитва да ни пробутва между капките, покрай невероятните постижения на участниците и екипа всеки понеделник.

Тазгодишният кастинг изглежда по-балансиран отвсякога – най-малкото защото липсват недоразумения-дразнители като Джуджи от 2015-а или вътрешноведомствени кандидатки като Милена Маркова-Маца или Невена Бозукова-Неве, последната от които даже бе добутана до крайната победа през 2014-а. Сега отново има участници, които по един или друг начин са близки до продукцията. Артистичният треньор от предишните сезони Жоро Низамов обаче хитро е комбиниран в дует с налудничаво-симпатичния Светльо Христов („Аз пея в Куку-бенд“, „5 stars”, ”X Factor”), а Герасим Георгиев-Геро е достатъчно известен и успял и без да го приемаме непременно като част от екипа водещи на „Господари на ефира“.

Гордостта на тазгодишния кастинг очевидно би трябвало да е Преслава, прясно излъскала риалити-славата си покрай последния сезон на „ВИП Брадър“ миналата есен. Именно нейното участие в оспорваната надпревара обаче създава и най-големите проблеми на „Капките“. Внася дисбаланс в атмосферата на сцената и подкопава доверието в обективността на журито. Подобен беше случаят и миналата година с Азис, който през цялото време се разкъсваше между амбицията да се докаже като артист-имитатор и желанието да изпее всеки от падналите му се хитове по неговия си, „васковски“ начин. Звезди от такъв ранг обикновено са оперирани от адекватна самооценка и чувство за реализъм и приемат всяка критика или ниска оценка от публиката като лична обида или тенденциозност.

Ситуацията с Преслава тази година е още по-сложна, защото тя все пак е дама и явно не може да носи толкова на майтап и критика, колкото хитрия и значително по-умен Васко Боянов. Подмамена от възможността отново да блести в националния праймтайм месеци наред, а явно и от висок хонорар, тя е подценила рисковете, което крие подобно шоу. В „Като две капки вода“ артистизмът и умението да влизаш в чужда кожа се котират по-високо или най-малкото наравно с пеенето, освен това се излъчва на живо и е много трудно продуцентите да ти крепят имиджа и прикриват всеки гаф, както го правеха във „ВИП Брадър“. С напомпано от зле режисираните й тамошни изяви самочувствие, на Преслава й се наложи да падне доста отвисоко след провала с имитациите на Фреди Меркюри и Риана. После явно е имало някакви сцени и сръдня, та се стигна дотам най-безцеремонният член на журито – Фънки – да вади голямата баданарка и четките и да ръси измислени комплименти по неин адрес, съчетани със съмнително завишени оценки. От това и неговия авторитет, и репутацията на цялото предаване губят доста.

Но кой изобщо печели и каква точно е ползата от целия този цирк? Ако целта е да се крепи интересът на фенската маса на Преслава към предаването, това би било твърде жалко и твърде ниска топка за отиграване. Интересно още към какви риалити-титли ще посегне тази иначе симпатична, но загубила всякаква почва под краката си фолк-дива? Утре току-виж я поканили в „Сървайвър“, „Фермата“ или „Звездни стажанти“ и ще трябва да я бутат до финала само за да не я разсърдят и да оправдаят големия хонорар, който са се бръкнали да й платят…

Нека тук не задълбаваме и в продължаващо съмнителния въпрос доколко жребият за изпълнители и песни е напълно случаен и дали не е дирижиран в полза на някои участници. Ако независима социологическа агенция направи проучване сред аудиторията на Нова телевизия, едва ли и половината зрители ще отговорят, че единствено „Божията ръка“ има пръст в избора всеки понеделник. По-дразнещото в случая е, че в шоуто непрекъснато го избиват на чест и се опитват с вече втръснали лафове и закачки да иронизират съмненията по свой адрес. За тяхно щастие, публиката не взима толкова насериозно всичко това – все пак залогът (един автомобил за награда) не е кой знае колко голям на фона на платените хонорари за участие. Казано накратко – даже и някои неща в „Капките“ да са нагласени, това не го прави по-малко интересно и забавно, а постоянните сценарно-продуцентски насмешки спрямо зрителското недоверие напомнят за поговорката „гузен негонен бяга“.

Но да преминем към най-важния въпрос – кои са фаворитите за крайната победа тази година? На този етап талантът и уменията на Калин Врачански изглеждат най-универсални – по същия начин, по който в предишни години много силни участници бяха актьорите Ненчо Балабанов, Филип Аврамов, Къци Вапцаров, Албена Михова, Нети… Вече се видя, че с голям диапазон са и възможностите на Орлин Павлов, а Геро върши буквално чудеса от храброст и всеотдайност въпреки чисто физическата си лимитираност. Изявите на дуета Низамов-Христов пък са незаслужено подценявани от журито досега – дали от страх да не ги обвиняват, че бутат напред свой човек, както в предишните години го правеха с Неве, Маца и Джуджи?

Но най-впечатляващо, поне през първите 5 седмици, е представянето на Поли Генова. Когато у талантливи изпълнители като нея се съчетават поравно артистизъм, старание и липса на грандомания, това обикновено води до подценяването им от страна на доста хора. Ако една певица има самочувствие и претенции като Лили, Йорданка, „Ритон“ или Георги Христов, мнозинството инстинктивно изпитва респект и страхопочитание към тях. А артисти като Поли, които си вършат работата с лекота и усърдие, но без особен апломб, пораждат смесица от завист, злоба и снизхождение. Но така е не само в България, а навсякъде по света. Едно е сигурно – ако Рафи Бохосян е бил в състояние да спечели първия сезон на това шоу, няма никаква причина Поли Генова да не триумфира в четвъртия.

На финала на този анализ нека кажем две думи и за журито. Дано Фънки преодолее вируса „Преславие“ и отново намери себе си, защото поведението му от последните седмици е направо обезпокоително. Хилда… си е Хилда – спокойно може да бъде заменена с някаква холограма или анимационен герой, без никой да забележи разликата. А на Дони – един иначе истински професионалист и талант в музикалния бизнес – за съжаление ролята на съдия не му се получава. Опитва се да бъде оригинален и да се самоиронизира, но в повечето случаи или не успява да се изкаже добре, или остава неразбран от публиката. Но и това ще мине между капките. Залаганията коя фолк-певица ще участва в шоуто догодина могат да започнат отсега.