Кое дразни повече – натрапчивата реклама на различни фирми или до болка втръсналите участници?„Звездни стажанти“ пак рециклира номенклатура от познати тв муцуни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 15 април

Малко преди началото на този сезон босът на Нова тв Дидие Щосел не без гордост обяви седемте амбициозни проекта, с които медията му трябваше да затвърди лидерските си позиции – сериала „Откраднат живот“, състезанието „Семейни войни“ и пет риалити-предавания, две от които – премиерни за българския ефир. Онова, което пропусна да добави, е че с двата бизнес формата – „Шеф под прикритие“ и „Звездни стажанти“ – телевизията му е намерила нов начин да реализира рекламни приходи и ще изведе продуктовото позициониране до небивали досега и нетърпими за зрителя висини.

У „Шеф под прикритие“ поне чисто концептуално е заложено ПР-ефектът за участващите фирми да е неизбежен. Публиката бързо свикна с този факт и след първоначалното раздразнение постепенно започна да гледа това шоу с ирония и дори с лека подигравка към дегизираните босове, които накрая „щедро“ раздаваха екскурзии, специализации и увеличения на заплати. Но кой да предположи, че и в „Звездни стажанти“, премиерната българска версия на популярното шоу на Доналд Тръмп, основната зрителска емоция ще идва не от сблъсъка на предприемчивите и старателните, а от преекспонирането на дюнерджийници, застрахователни агенции, бонбонки против стрес и хапчета за отслабване.

Обикновено когато телевизиите искат да ни пробутат нещо, с което уж ни забавляват, а всъщност е източник на допълнителни приходи за тях, предпочитат да го облекат в благотворителна форма. „Звездни стажанти“ не прави изключение. За да търпим цял час продуктово позициониране в праймтайм (за Бога, това го няма даже и в „Под прикритие“!), периодически ни се припомня, че цялата тази галимация има социална и спомоществователна функция. Всяко предаване раздава на различни каузи суми от порядъка на 10-15 000 лева. А колко си е платила дадената компания, за да ни натрапват марката й в новото риалити – това остава в тайна, но със сигурност е много повече.

Отделно от това, благотворителният характер на надпреварата чувствително намалява интригата в нея. За участниците в шоуто е било по-важно да се класират за него и да си получат съответния хонорар. Оттук нататък дали ще се увенчаят с крайната победа или не – това доста слабо ги вълнува. По-умните обикновено гледат само да не се изложат прекалено много и да напуснат шоуто с достатъчно позитиви, които да компенсират негативите. По-сериозна интрига би могло да има само ако хонорарът за подобни риалити-състезания е обвързан с продължителността на участието в тях. Така конкуренцията би била поне малко по-ожесточена и смислена, а не самоцелна и комплексарска, както, уви, е в повечето случаи.

Но де това да беше единственият проблем на „Звездни стажанти“. При един подходящ кастинг това въпреки всичко би било едно интригуващо и свежо попълнение в пренаселения риалити-ефир. За съжаление, участниците в първия сезон са нещо като „постоянното присъствие на БЗНС“ – отбор от преекспонирани (предимно от предаванията на Нова и ТВ7) муцуни, които просто нямат какво повече да дадат на телевизията, а камо ли и на нейната публика. Могат само да вземат от тях. Пари, слава, рестарт на позакъсала кариера или четкане на едната суета – няма значение.

В това отношение продуцентите на „Звездни стажанти“ вършат не просто престъпление срещу някои от най-важните правила на жанра – те са направо рецидивисти.

Остана ли предаване на Нова телевизия, в което Денди да не се е появявал пиян и да не е показал ексцентричните си прически, тоалети и кученцето си? На иначе симпатичния готвач Теньо Шишков въобще остава ли му време да практикува кулинарната си професия? Има ли риалити-шоу (след „Музикална академия“, „Биг Брадър“ и „Черешката на тортата“), в което участници и публика да не са се подигравали на клетата Петя Буюклиева? Догодина трябва да я чакаме в „Като две капки вода“ (тя и там е излизала, но само като гост-изпълнител), а при повече изобретателност могат да я включат и в „София – ден и нощ“, „Съдби на кръстопът“, „Фермер търси жена“ или „Женени от пръв поглед“. В колко още предавания Рут Колева ще продължи да руши имиджа си на талантлива певица, представяйки се като непоправима скандалджийка и его-маниачка?

Свръхемоционалността на Тити Папазов, безцелният сарказъм на Албена Вулева, самолюбието и невъздържаността на Юлиан Константинов, дръзновението и комсомолския апломб на Алекс Сърчаджиева, трудният/силен характер на Камелия Воче… Да бяха оставили поне за една година тези неща да започнат да ни липсват, ей така поне за малко да си починем от тях, за да закопнеем отново да си ги припомни. Но не, те пак са тук – всъщност никога не са си тръгвали и никой не ни пита искаме ли да ги гледаме два пъти седмично или не.

Дали става дума просто за продуцентско кастинг-безсилие, за редакторска безпомощност, за правене на телевизия по инерция? Или повече намирисва на един затворен приятелски кръг, който неуморимо усвоява бюджет след бюджет, събирайки се пред камерите за поредното риалити-шоу? Усещането за déjà vu, за изтъркани стари муцуни, характери и конфликти, е влудяващо. Представям си как е бил направен кастингът за „Звездни стажанти“ – не е било нужно да се търси номерът на когото и да било. Всички тези хора са фигурирали в паметта на всеки телефон, притежаван от екипа. Как пък не сложиха поне една нова и свежа личност, ей така, за цвят? Толкова ли няма непознати за публиката знаменитости, готови да получат 4-5 цифрен хонорар? Сигурно има, но трябва да ги търсиш, агитираш и мотивираш. Така, с приятелския кръг е по-лесно – ела тук да ти дадем едни пари и отново да направиш малко шоу…

Някой ще ме репликира, че въпреки всичко предаването се гледа. Ами сигурно е така – най-малкото защото форматът е интригуващ и човек би могъл да научи доста неща от него. Стефан Шарлопов се справя изненадващо добре в ролята на „българския Тръмп“ – излъчва самочувствие, има авторитет и още по-важно – достатъчно красноречие и артистизъм. Асистентите му също си вършат работата съвсем прилично. На моменти усещането за автентичност и реализъм е по-голямо дори и от онова при все по-режисирания и нагласен „Биг Брадър“.

Чисто концептуално обаче посоката и тоналността за пореден път е сбъркана. Зрителите следят шоуто главно заради сеира, главно за да се подиграват на един или друг участник, главно за да изживеят за пореден път гузното удоволствие да гледат в ефира на Нова пияни, изнервени, каращи се помежду си или говорещи зад чужд гръб „звезди“. Вместо вкусна, красива и питателна храна, за пореден път ни сервират набързо завит дюнер със съмнителна хигиена, който нагъваш накрак и се радваш, че поне е евтин и са го приготвили под носа ти.

И всичко това е съпътствано с втръсналия на всички ни коментар „това ли са ни виповете, това ли са ни знаменитостите, това ли е цветът на нацията“. Ами не, не е това, но вече е крайно време вместо кастинг за участници в поредното предвидимо риалити, телевизиите да направят кастинг за нови продуценти. Ако рециклирането на „постоянното присъствие“ продължава и в следващи сезони, Нова телевизия ще трябва да става все по-изобретателна в привличането на клиенти за продуктово позициониране.