Риалити отчаяние

on

Тазгодишният „ВИП Брадър“ е по-скучен, режисиран и безсмислен отвсякога, а от „Фермата“ напразно заложиха на „знаменитости“

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 28 октомври

vip_emanuela
Емануела на другарски съд, задето пее поп-фолк – ако това ще е основната тема в тазгодишния „ВИП Брадър“, язък за похарчените милиони.
vip_desi_coneva
Изсмуканата от пръстите „интрига“ с евентуалната бременност на Деси Цонева в понеделник беше пореден пример за сюжетна безпомощност.

Каквото и да казват прес-службите на двете телевизии, каквито и рейтингови данни за гледаемост да вадят от джоба си, всеки безпристрастен зрител ще ви каже – тази есен риалити-жанровете са скучни. И то до такава степен, че е трудно да бъдат следени дори от ревностен зрител като моя милост, за когото това е не просто рутина, а професионално задължение.

Помните ли какво беше миналата година по това време? Артистично-налудничавите изпълнения на Луна, апогеят на които беше брачното й предложение към министър-председателя, диалозите й с шматарока Джорджано, пуническата война между Кичка Бодурова и дует „Ритон“, любовните трепети на Гъмов и Преслава… Покрай всички тези пикантерии, които се развиваха почти в реално време, предаването успяваше да прокара и някои наистина сериозни теми за размисъл и дискутиране – дали животът в Америка е по-приятен за българите, отколкото този у нас, има ли конфликт между поколенията и жанровете в българската популярна музика, в какви ценности трябва да възпитаваме децата си… Във всеки от предишните сезони също имаше поне по две-три сюжетни нишки, които по-голямата част от аудиторията следеше отблизо и които провокираха нещо повече от евтин сеирджийски интерес.

Тази година, в силно доминирания от телевизионни служители осми пореден „ВИП Брадър“, не се откроява нито един сюжет – ако не броим вече до болка позното отваряне на сплотен фронт на „интелектуалци срещу чалгата“ и вкарването на Емануела в ролята на адвокат на цялото поп-фолк съсловие. Седмица след седмица риалити-шоуто, което в предишни сезони буквално властваше не само в ефира, но и в медийното пространство като цяло, ни занимава с нелицеприятните кавги между бивши колежки или конкурентки от тв индустията, сякаш нарочно събрани под един покрив, за да им гледаме сеира. Усещането за нечистоплътност остана дълго след напускането на Георги Софкин, чието вкарване в този формат така и не бе защитено по достоен начин от продуцентите. Ако целта им е била да покажат на широката публика как живеят „малките хора“ и да се постигне съпричастие към проблемите им, едва ли точно Софкин беше най-подходящата фигура да се постигне това.

Както неведнъж сме стигали до този извод по тези страници, в риалити-жанра добрият кастинг е най-важното условие за постигане на успешен сезон. Тази година селекцията във „ВИП Брадър“ повече отвсякога намирисва на шуробаджанащина и благотворително раздаване на хонорари на крайно нуждаещи се – близки и не толкова близки до екипа. Ако продукцията се е надявала, че това някак си ще мине незабелязано и въпреки всичко ще се завъртят достатъчно интересни за публиката сюжети – очакванията са били твърде надценени.

Но само на лошият подбор на участници ли намалява мотивацията тази есен „ВИП Брадър“ да бъде следен така ревностно, както в предишни сезони? Според мен не. Много по-неприятен за почитателите на формата е фактът, че все повече се променя самата негова същност, фундаменталната му концепция. Събитията отдавна не се случват на живо. Вече я няма възможността да следиш в реално време какво се случва в къщата. Учудващо ли е тогава, че никой от зрителите не вярва в абсолютната неподправеност и автентичност на онова, което се излъчва в така наречените „лайфове“?

Ролята на участниците като спонтанни генератори на съдържание отдавна им е отнета – вместо това те са в позицията на „жертвени агнета“, готови стоически да понесат „заколението“ на всякакви абсурдни мисии, само и само да си изработят лелеяния хонорар. Това усещане за предварителна обреченост на външната режисура хвърля трайна сянка върху цялото поведение и представяне на съквартирантите. Отчаянието им като гладиатори в поредните „игри на глада“ не буди друго, освен съжаление, а вече и досада. Лидери, бунтари и шоумени-импровизатори, каквито в предишни сезони бяха Фънки, Къци Вапцаров, Киро Скалата, Тодор Славков… вече е абсурдно да си представим, че могат да виреят там.

Казано обобщено, „ВИП Брадър“ тази есен нито е ВИП (с този преобладаващо вътрешноведомствен каст), нито е истинско риалити, а надписът „live”, който понякога слагат до логото на Нова телевизия, е отчаян опит да се създаде у публиката очакване, че ще стане свидетел на нещо спонтанно и нережисирано.

За съжаление, тази есен и „Фермата“ не успява да предизвика интереса и коментарите, на които се радваше миналия сезон. Вероятно респектирани от рейтинговите подвизи на Луна, Кичка и „Ритон“ във „ВИП Брадър“ през 2015-а, тази есен и тук бяха поканени да участват „знаменитости“ наравно с обикновените участници. Това обаче не донесе на шоуто почти никакви дивиденти, ако не броим окончателното изясняване на отношенията между писателя Калин Терзийски и актрисата Елен Колева. В чистата си функция на състезатели знаменитостите меко казано разочароваха. На арената и Крум Савов, и Елен Колева, и иначе симпатичната и интелигентна манекенка Гери Дончева не бяха нищо повече от фигуранти, маркиращи участие колкото да не им търсят неустойка заради получения висок хонорар.

Същевременно присъствието на „звезди“ в селскостопанската ферма напълно ненужно вкара сюжета на шоуто в поредното и вече крайно досадно противопоставяне „неизнестни срещу известни“. То буквално торпилира всякаква възможност за зараждането на някакви други, по-смислени конфликти и сюжети между участниците. Така в желанието си да бъде „по-светски“ конкурент на „ВИП Брадър“, „Фермата“ се обезличи и напълно ненужно влезе в коловоза на надпревара, която не е нейна, а чужда.

Със сигурност и двете национални телевизии ще искат да забравят този риалити сезон колкото се може по-бързо и доста ще съжаляват за потрошените за 5- и 6-цифрени хонорари грешни пари. Колкото до публиката – при нея забравянето ще е още по-бързо и безболезнено.

fermata_elen
Участието на Елен Колева във „Фермата“ ще се запомни единствено с изясняването на отношенията й с писателя Калин Терзийски.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s