Новото предаване на bTV “Auto Motor Show“ е поредният опит – смел и симпатичен, но далеч от целта

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 октомври

В такива случаи е редно да се каже още в началото – все пак е по-добре от хич. Похвално е, че bTV обогати програмата си с още едно българско предаване, и то в дефицитния и даже направо липсващ жанр „автомобилен магазин“. „Авто Мотор Шоу“ върви всяка неделя от 16 до 17 часа и е вътрешна продукция на телевизията.

Преди години по същия канал вървеше сходното „Шоурум“, но не успя да остави кой знае какви спомени у публиката. Аналогиите с легендарното „Топ Гиър“ бяха неизбежни и изобщо не бяха в негова полза.

По-запомнящо се беше „Мотоавангард“ по ранната ТВ7, където водещият Аспарух Минчев донякъде се доближаваше до култовия англичанин Джеръми Кларксън с хумора и самочувствието си, освен това не цепеше басма, когато някоя кола не му харесва. По едно време обаче той мистериозно изчезна от ефира и го замениха с негова колежка, а предаването не просъществува дълго след това.

А най-ранните автомобилни спомени на публиката с български произход са от държавната телевизия, където пионер в този жанр беше Цанислав Стойков. Помните ли как караше девойки в къси поли да сричат ТТ-данните на нови модели автомобили, докато камерата бавно се плъзгаше по бедрата им? Още навремето той беше напипал правилната тоналност за подобно типично мъжко предаване – иронията и забавлението са по-важни от поднасянето на суха информация, каквато, особено в днешно време, човек може да открие за броени секунди в Интернет.

Така че, отвсякъде погледнато, си беше истински парадокс липсата на автомобилно шоу в националния ефир напоследък, ако не броим опитите на BG ON AIR да резюмира най-важните новости в „Колела“ два пъти месечно. Същевременно търговията с автомобили продължава да бележи възходящи трендове и почти няма реномирана марка, която да не инвестира солидни суми за реклама и маркетинг на наша територия.

И ето го „Авто мотор шоу“ – амбициозно предаване с хубава заставка, опити за раздвижен сценарий с няколко сюжетни линии, разнообразни рубрики и очевидно немалък снимачен бюджет.

Сравненията със световни образци като „Топ Гиър“ и подобното на него „Пета предавка“ са неизбежни и няма как да е другояче. В лесно конвертируема тематика като тази за един автомобилен запалянко няма и не може да има компромиси. Докато киноманите например биха били по-снизходителни, когато гледат нов български филм и едва ли биха очаквали от него холивудски критерии, за ентусиастите на тема коли не може да има отстъпление от световното равнище. Щом карат същите автомобили, те очакват и предаванията за тях да са точно толкова безкомпромисни към най-високите стандарти.

Актрисата Яна Кузова е попадение като една от водещите на новото шоу – симпатична, с добро присъствие в кадър и очевидно с отношение към автомобилната страст. Колегата й Влади Кулев беше представен като „професионален инструктор в БМВ“ – излишно уточнение на марката, която поставя под съмнение обективността му при тестове на баварските коли. Нима някога ще си позволи да бъде критичен към тях? А ако е по-взискателен към конкурентни марки, дали ще му вярваме достатъчно?

Още в първите две предавания направи неприятно впечатление, че на няколко пъти той произнесе „Ламборджини“ вместо правилното „Ламборгини“. А от едно специализирано предаване като това се очаква да бъде изрядно в подобни случаи и дори да образова публиката в коректното изговаряне на популярни марки.

Включването на актьора Филип Аврамов като вечно изцапания автомонтьор-зевзек Трендафил е чудесна идея, но в чисто сценарно отношение присъствието му не е добре обезпечено. Фицата импровизира колкото може, но само с чар и кратки лафчета в подобно предаване някак си не става. Все пак не сме в „Аламинут“.

От чисто информационна и практична гледна точка „Авто Мотор Шоу“ е повече от полезно. Отделните рубрики предлагат доста статистика и важни детайли, касаещи пътувания из близки до нас страни. Има и любопитни репортажи, като например този от завода в Трудовец за калъфи и седалки. Въобще рубриката Made in BG, представяща малко известни факти от присъствието на страната ни в световната автоиндустрия, е отлична. С достатъчна смелост и добра мотивация предаването критикува и безумията в действащия Закона за движение по пътищата у нас.

Но все пак, най-важното за подобно шоу си остава друго – страстта към колите и тяхното представяне по най-близък до ентусиастите начин. Това, с което „Топ Гиър“ от години е обект на култово обожание от тях. В този компонент „Авто Мотор Шоу“ среща най-големи трудности. За колите се говори само и единствено със суперлативи или пък се поднася информация, до която всеки може да се добере и без да седи пред телевизора си. Реална съпоставка имаше само между суперколите „Ламборгини“ и „Макларън“, които така или иначе не се продават на нашия пазар. Масовите автомобили, тествани в шоуто, бяха представени в скучен и изцяло рекламен стил, без капчица ирония, съмнения в тях или пък съпоставка на качествата им с конкуренти от същия клас.

Но такъв е и контингентът от маркетингови специалисти, с които шоуто е принудено да работи. По правило това са хора, които не приемат нищо друго освен дразнещо плакатна директна реклама и суперлативи, въпреки че така често пъти постигат по-скоро обратен ефект. Сигурно трябва да минат години, преди у нас да се появи ново поколение PR-специалисти, които да оценяват правдоподобните и по-реалистични презентации. Чак тогава вероятно ще се появят и истински атрактивни българки аналози на „Топ Гиър“, в който няма да се налага Фицата да прави хумористични скечове с водещите, понеже иронията към представяните премиерни модели е строго забранена.