В първия сезон без Алекси Сокачев най-гледаният футболен турнир престана да изтезава зрителите, но все още е далеч от световните стандарти

Отново сме в онзи период от годината, в който футболните мачове чупят рекордите по зрителски рейтинг, а излъчванията на bTV Action успяват да попаднат в класацията Топ 50 на най-гледаните месечни предавания. Полуфиналите от Шампионската лига за пореден път предложиха качествен футбол, макар че този сезон интригата в тях почти изчезна след първите мачове от тях.

За българския запалянко тазгодишното издание на турнира ще бъде запомнено най-вече с това, че е може би първото, което той изгледа с истинско удоволствие и без да му се налага да изключва звука на телевизора. Причината се крие в отсъствието от ефира на Алекси Сокачев, който бе освободен от bTV миналото лято. С хубавото, както знаем, бързо се свиква и, по-малко от година по-късно, писъците на коментатора, който ни се струваше несменяем дразнител в Шампионската лига, вече са само блед спомен и като някакъв лош сън, от който сме се събудили. Сега негативните асоциации, които съпътстваха подвизите на Роналдо, Меси и Левандовски на терена, са отстъпили на едно далеч по-нормално и спокойно консумиране на най-гледания футболен турнир в света.

Основният заместник на Сокачев зад микрофона на bTV Action е Борис Касабов – един от доайените на телевизионната спортна журналистика, който коментира Шампионската лига в качеството си на хоноруван външен сътрудник на медията. Макар и да не принадлежи към по-младото, смятано за по-модерно и сведущо поколение коментатори, той е може би най-харесваният измежду ветераните – главно заради спокойния си тон, ненатрапчива компетентност и умерено дозирано чувство за хумор. Сред другите анализатори на мачовете от Шампионската лига са Никола Кацаров и привлеченият от БНТ Валери Генов – представители на по-новата генерация, които печелят симпатии с харизматичното си присъствие в кадър и най-вече с това, че не държат да впечатляват с някаква особена оригиналност – за разлика например от колегата си от БНТ Ивайло Ангелов, който винаги балансира на ръба между майтапите и гафовете.

Основният студиен водещ – Йордан Георгиев – се утвърди като едно от емблематичните футболни лица на bTV Action. Неговият може би единствен и непреодолим проблем се състои в “диджейската” му дикция и интонация, очевидно наследени от неговия прочут баща и съименник – дългогодишният радиоводещ, наричан от всички Данчо Стълбицата. Екранното присъствие на Георгиев-младши е някак си твърде официално, тържествено, противоположно на непринудено, а опитите му да го разведрява с чувство за хумор са по-скоро неловки. Но за зрителите най-важното е, че по време на мачовете липсва чутовен дразнител, какъвто беше Сокачев.

Колкото до анализите преди и след срещите – тук също като че ли се забелязва раздвижване и някакъв напредък в сравнение с предишни години. Самото студио на Шампионската лига вече e напълно в унисон със световните образци – изглежда модерно, със стилен футуристичен дизайн и достатъчно пространство, а доскоро статичните гледни точки на камерата вече са доста по-раздвижени с плаващи такива, както и с повече далечни планове. Явно режисьорите най-сетне проумяха, че при подобен тип разговори основният герой трябва да бъде футболът, а не личността на анализатора, и прекаляването с едри планове създава напълно ненужна взискателност към нея. Затова и при спортни предавания от подобен ранг широкото студийно пространство и интериорният дизайн са от определящо значение – нещо, което в конкурентните канали “Диема спорт” все още не осъзнават напълно добре и продължават да са длъжници на иначе качествения си екип от коментатори.

Разговорите преди и след мачовете в Шампионската лига като че ли станаха една идея по-смислени, конкретни и експертни. Приспивната атмосфера и тоналност, която години наред в същото студио налагаше някогашният спортен шеф на Би Ти Ви Красимир Минев, е все по-блед спомен. За разлика от преди, рекламите в паузата на полувремето като че ли са една идея по-кратки и остава време за макар и бегъл анализ на случилото се до почивката. Като цяло обаче усещането за “разговор по същество” все още е недостатъчно и се размива в опитите на водещите и гостите да “пускат лафчета” и да се занимават с извънфутболни аспекти от шоуто. В това отношение конкуренцията на драматично изоставащите в техническо и ресурсно отношение “Диеми”, които отразяват българското, английското и френското първенство, изглежда недостижима – там запалянковците просто не могат да имат никакви претенции откъм количество и качество на получаваната информация.

Като стана въпрос за рекламите – все още не се използват достатъчно пълноценно модерните форми за продуктово позициониране, а вместо това продължава да се разчита на добрите стари клипове преди, по средата и след края на мачовете. Ако погледнете една американска телевизия, например, ще забележите много по-плътното усвояване на екранното пространство от различни малки рекламни форми в хода на всяко събитие. Парадоксалното е, че медийната група на bTV има добър опит във въвеждането на всякакви нови технологии, но продължава да бъде консервативна и дори ретроградна по отношение на Шампионската лига. По “Диема” например започнаха да се появяват няколкосекундни стикери с реклами в хода на мачовете от българското първенство – когато се излъчва повторение или камерите показват нещо извън футболната интрига. Ако за Шампионската лига има някакви рестрикции, те едва ли важат и за полувремето и моментите преди мачовете. Въвеждането на по-модерните “симултанни” рекламни форми значително би разтоварило предаванията от тежките и досадни блокове с клипове, които буквално влудяват публиката, особено в паузите между двете части на играта, и би оставило повече ценни минути за анализи и статистическа информация.

Казано обобщено – след ерата “Сокачев” най-гледаното футболно шоу постепенно започва да влиза в час и на българска територия. Промените към по-добро са осезаеми, но все още недостатъчни и далеч от стандартите на еталони като Би Би Си и “Скай спортс”. Една от причините за бавната еволюция е в монополното естество на този тип програми у нас. Просто нямаш избор кой канал да си пуснеш. Ако един ден се стигне дотам Шампионската лига да е поделена между различни телевизии – така, както са разделени мачовете от “Лига Европа”, например, тогава наличието на конкуренция неминуемо ще доведе до много по-бързо усъвършенстване на този все още странно консервативен сегмент от националния праймтайм.