Изводи от Евровизия 2017

Руснаците ни помогнаха, но услугата беше и мечешка. Ех, ако имахме повече певци като Кристиан Костов – израснали далеч от България и с високо вдигната летва…

1_Kristian
Кристиан Костов спечели доста точки за България с “московската си връзка”, но това не правеше песента и изпълнението му по-малко достойни за триумф.

Еуфорията от второто ни място на Евровизия вече взе да отминава, ако не броим поредния изблик на патриотарство покрай анти-португалските настроения, обхванали отделни личности и колективи. Кристиан Костов се представи по-добре, отколкото сме можели дори да мечтаем само допреди броени седмици.

След миналогодишното четвърто място на Поли Генова си бях позволил да напиша, че по-нагоре едва ли някога ще ни пуснат. За щастие, само година по-късно се случи да бъда опроверган. Е, имахме и известна доза късмет – отсъствие на руски представител (което накара много братушки из различни територии да припознаят московчанчето Крис като своя човек в конкурса), възможно най-изгоден жребий за излизане на полуфинала и финала. Но би било изключително глупав нихилизъм да се омаловажават заслугите и на талантливия тийнейджър, и на авторите на песента му, и на целия екип, продуцирал българското участие. Когато нещо е направено добре, трябва да му се радваме и да се гордеем с него месеци наред, вместо по стар български обичай да се правим на интересни и да търсим под вола теле. Но кои са най-важните изводи, които можем да направим след най-доброто си представяне в сравнително кратката ни история с участия на този популярен конкурс?

1. Май започнахме да се научаваме как се правят нещата.

През годините организаторите от БНТ експериментираха с какви ли не начини за определяне на българския участник на Евровизия. В началото, ако си спомняте, имаше конкурси от типа “Мелодия на годината”. Оказа се, че те не могат да бъдат никакъв обективен критерий. Всичко се свеждаше до наддаване за сим-карти и есемеси, нещата опираха и до задкулисни машинации и какви ли не интриги. А и кой е казал, че ако един изпълнител и песен имат достатъчно фенове в България, това автоматически ги прави добри наши представители в Европа? Да си припомним например годината, в която Миро беше предварително определен за наш кандидат, след като преди това беше извадил най-успешния поп-албум на тукашния пазар. Написаха му няколко песни, измежду които публиката трябваше да избира, но той, естествено, изпя най-вдъхновено онази, която сам беше сътворил за този конкурс. В крайна сметка обаче участието му в Евровизия беше провал и той дори не успя да стигне до финалната надпревара.

През последните две години БНТ сякаш успя да “напипа ваксата” и намери правилния модел за излъчване на кандидатурата ни. Изпълнителят се определя в последния възможен момент, без да се дава голям шанс на дежурните хейтъри и нихилисти да отровят атмосферата с критики и съмнения защо е направен този, а не друг избор. Създаването на песента се поверява на опитен международен екип с българско участие. Последните седмици преди финала се използват за агресивно промотиране на нашия представител в чужбина, и то във внимателно подбрани дестинации. И това е – изглежда фасулски просто, но трябваше да минат десетина години, преди да го отработим.

2. Руснаците ни помогнаха, но също и попречиха.

Отсъствието им от конкурса се превърна в дюшеш за нас и доказа колко далновидно е било решението да се спрем на Кристиан Костов. Руската диаспора в страни като Беларус, Естония, Азербайджан и Великобритания масово гласува за нашия човек – при това, бъдете сигурни, с повече от един есемес на човек. За братушките да подкрепят роденото в Москва дете на баща българин и майка от Казахстан беше въпрос на патриотизъм, чест и “натриване на носа” на проевропейски настроените украинци. Същевременно обаче, тази  сплотена руска подкрепа, която беше публичен факт дълго преди финалната нощ, настрои негативно голяма част от публиката, която искаше да даде нов урок на Русия, по подобие на миналата година, макар и този път само косвено. От украинското жури получихме 0 точки, а от тамошния телевот – само две. Скандален, но красноречив резултат, че е имало “анти-руски бойкот”. Сравнително слаба подкрепа получихме от Армения (общо 7 от 24 възможни точки от жури и телевот), Португалия (общо 8 точки), Черна гора (8), Франция (9), Италия и Исландия (общо 10 точки). Но като цяло, няма какво да се лъжем – “руската нишка” беше по-скоро полезен и добре изигран от нашия щаб жокер, какъвто едва ли скоро ще ни се падне отново.

3. Линията между триумфа и провала е много тънка.

Така че да не абсолютизираме това, което се случи в Киев миналата събота. Така, както станахме втори и накарахме цяла Европа да говори за нашата песен, така като нищо, при определено стечение на обстоятелствата, можехме да се окажем и извън финала или извън челната му десетка. Латвия, Албания и Швейцария например имаха не по-малко силни и запомнящи се песни и изпълнители, но заради слабости в един или друг компонент, недостатъчен геополитически бекграунд или просто липса на късмет отпаднаха още на полуфиналите. На финала пък изключително въздействащи изпълнения като тези на Армения, Полша, Азербайджан, Великобритания и Франция по една или друга причина останаха “извън тренда” и незаслужено далеч от челните позиции. Как ли щяхме да се чувстваме, ако бяхме на мястото на някоя от тези осем изброени страни? Сигурно щеше тук да има масова истерия и самоубийства от яд.

4. Букмейкърите не са вездесъщи.

Така че догодина да не се вторачваме толкова в техните прогнози. Смятаният за почти сигурен фаворит италианец, чиято песен беше счупила всички Евровизия-рекорди в Интернет, в крайна сметка остана чак шести, като освен от Кристиан и от португалеца беше изпреварен и от изпълнителите на Молдова, Белгия и Швеция. До последно не бива да се подценява настроението на публиката, импулсът да се гласува “напук” или просто под въздействието на някаква емоция, провокирана от сцената. Ето защо трябва всяка година да се стремим нашият участник да бъде способен да излъчва достатъчно силни вибрации, да притежава харизма, която значително да надгражда качествата на самата песен.

5. Колко други певци като Кристиан имаме?

Това е въпросът, който все по-често ще си задаваме, обмисляйки кой би могъл да ни представя на Евровизия в следващите години. Основното достойнство на това момче, ако не броим безспорните му изпълнителски качества, е това, че е израснал далеч от изтъканата ни от комплекси за малоценност и негативизъм “земя като една човешка длан”. Кристиан Костов има високо вдигната летва на критериите, типично руски хъс за победа и безстрашие. Обърнете внимание как във всичките си изявления след конкурса това голобрадо момче ловко балансираше между позитивизъм и оптимизъм, но и войнственост към конкуренцията и съжаление, че не сме се класирали и по-високо. Намираше и сили да каже “извинявайте, ако нещо не съм направил както трябва, за да спечелим”. Колко от домораслите ни звезди и кандидати за такива притежават или са способни да култивират у себе си подобни качества? Този въпрос трябва да бъде отправян не само към организаторите от БНТ, но и към всички продуценти и ментори като Саня Армутлиева,  Графа, Миро, Криско, Слави Трифонов, Магърдич Халваджиян и прочие. Могат ли с ръка на сърцето да се закълнат, че, работейки за скъпоплатени телевизионни риалити-конкурси винаги са давали път на най-кадърните и най-достойните кандидати? Как пък се случва все така, че от победителите в “Х Фактор” и “Гласът на България” все нищо не става, а национални и международни любимци стават техни подгласници или още по-пренебрегнати полуфиналисти?

6. Фрийк-шоуто постепенно отстъпва на музиката

Тази година нямаше триумфиращи Кончити Вурст и Дани Интернешънъл, но прословутият слоган “Да празнуваме различието” беше до голяма степен една куха и лицемерна фразеология. Домакините изкараха трима водещи мъже (нещо, което не се бе случвало от десетилетия), а единственият тъмнокож изпълнител във финалната вечер съставяше една четвърт от танцовата трупа в изпълнението на Швеция. Затова пък в музикално и естетическо отношение конкурсът беше изненадващо приемлив и приятен и дано това не се окаже само някакво случайно изключение.

7. И най-важното – стига “хейт”.

Дано покрай този безспорен успех постепенно да се научим да сме по-позитивни – и към конкурентите, които са по-добри от нашите представители, и към самите тях. Хайде да видим дали когато догодина бъде обявен българският представител за Евровизия, който и да е той, първите реакции няма отново да бъдат “ама как така, ама защо точно той, толкова ли няма други достойни, че опряхме до него”. Докато в балканските ни душички продължава да надделява този дребнав, злобен и безплоден нихилизъм, всяко второ място, на какъвто и да било форум, ще ни се струва нещо невероятно, исторически успех, който никога не бихме повярвали, че ще се повтори или ще бъде надминат.

ЗА КОГО ГЛАСУВАХА БЪЛГАРИТЕ

12 – Франция
10 – Молдова
8 – Румъния
7 – Португалия
6 – Унгария
5 – Гърция
4 – Белгия
3 – Кипър
2 – Швеция
1 – Хърватска

КОИ ЗРИТЕЛИ НИ ПОДКРЕПИХА НАЙ-СИЛНО

12 точки получихме от:
Македония
Беларус
Сан Марино
Азербайджан
Великобритания
Чехия
Унгария

10 точки получихме от:

Кипър
Гърция
Сърбия
Малта
Испания
Дания
Албания
Израел

8 точки получихме от:

Португалия
Румъния
Холандия
Белгия
Хърнатска
Норвегия
Полша
Молдова
Италия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s