С Поли Генова достигнахме максималното класиране, което все по-съмнителната и политизирана Евровизия би ни отредила. Затова да не се ядосваме, ами да се радваме, че поне се научихме как се правят някои неща. Или почти

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 май

Ако някой се е изненадал, че соченият за категоричен фаворит руснак Сергей Лазарев загуби от драматичната украинска песен, заклеймяваща Сталин и терора върху кримските татари през 40-те години, значи все още не е разбрал колко политизиран конкурс е Евровизия. Европа просто нямаше как да пропусне да зашлеви шамар на Путин и на руската империя и какъв по-подходящ победител за нея от Украйна? Също така беше логично далечна Австралия да не се увенчае с крайната победа, въпреки че чисто музикално нейното участие се извисяваше над европейските.

Не е изненада и фактът, че радостта от нашето чудесно класиране на четвърто място (№1 измежду всички държави-членки на Европейския съюз!) бързо се смеси с разочарование и дори гняв, че не сме поставени по-нагоре. През цялата кампания и в хода на целия конкурс не спряха и нихилистичните подмятания по адрес на Поли Генова. Появиха се и коментари от типа „Нека тя да участва всяка година, докато спечели, а ако не спечели, поне ще влезе в Гинес“.

Такива сме си. Дори не можем да се зарадваме като хората, че за пръв път от доста време насам (всъщност, същото постигна и Кубрат Пулев седмица по-рано) България беше в устата на цяла Европа, че хиляди хора безпристрастно оцениха нещо хубаво, което сме успели да сътворим. Толкова рядко ни се случва, че сега е по-добре да му се наслаждаваме, а чак когато свикнем с подобни постижения, да се правим на нихилисти и взискателни критикари.

Писал съм и друг път по тези страници – Поли Генова е от онези наши артисти, които са обречени да бъдат обект на завистливи подмятания и подценяване. Причините за това са няколко. Първо – тя се изявява още от дете, все още е достатъчно млада, а вече има немалко успехи и това се посреща с лошо око от старите кучета в гилдията. А те имат и силно, добре хранено лоби в повечето медии. Второ – за неин късмет или малшанс, кариерата й е свързана предимно с БНТ, която по традиция се възприема като „вечна хранилка за връзкари“ и тук не без основание се визират най-вече хора като клетият Ивайло Захариев от „Под прикритие“, Камен Воденичаров и адаша му Алипиев. И трето – самата Поли продължава да се държи скромно и непринудено, без самочувствието и готовността да влиза в скандали, присъщи на звезди като Васил Найденов, Георги Христов, „Ритон“ или Кичка Бодурова. Това инстинктивно кара много хора да я подценяват: щом е толкова скромна и винаги усмихната, значи е нещо гузна, не й е чист косъмът! Въобще – да не си на мястото на Поли тези дни. Не мога да си представя какво би станало, ако не се беше класирала толкова добре, а камо ли ако беше отпаднала още на полуфинала. Сигурно щяха да искат директно да бъде разпъната на кръст на стръмната уличка „Сан Стефано“.

Но все пак – можеше ли всъщност да постигнем повече? Направихме ли максималното? Чисто концептуално – може би. Основните забележки на безпристрастните наблюдатели бяха свързани със странното облекло на Поли. По принцип на Евровизия повечето изпълнители са облечени кичозно и винаги събират доста ирония. Но това не е оправдание за грозния тоалет, с който Поли бе облечена. Светлоотразяващите ивици по нея бързо бяха сравнени с магистрална маркировка, а телесният цвят на трикото й просто изглеждаше грозно и евтино. Дали това е повлияло на достатъчно брой зрители, за да не й дадат по-висока оценка? Нищо чудно. Но дори и да не е повлияло – можеше просто да не се излагаме с този стайлинг.

БНТ също така можеше да се постарае повече в мотивирането на тазгодишните си решения, да използва повече свои предавания за разясняване на цялата технология, за да настрои максимално голям брой зрители на страната на Поли. Факт е, че цялата процедура остави едно усещане, че се прави малко на инат и напук.

Иначе като цяло тази година БНТ си свърши работата добре. Каквито и критики да се появяват срещу избора на Поли и цялостната организация, те със сигурност са необективни и замърсени от завист или просто конкурентна злоба. Очевидно постепенно се научаваме как да се представяме достойно на състезания от подобно естество. Въпросът е дали и в следващи години БНТ е в състояние да повтори това упражнение.

Самата Евровизия тарикатски бе променила регламента, за да запази интригата до последните секунди. Акцентът върху гласуването на националните журита трябваше уж да разбие и мита за геополитическия и съседски вот и да акцентира върху чисто музикалните критерии. Но се видя, че журитата гласуват още по-безпринципно и необективно дори от тв зрителите, които досега бяха набеждавани за някои странни резултати в конкурса.

Въобще Евровизия все повече заприличва на ФИФА – организация-мастодонт, разполагаща с огромни средства и влияние, която взима все по-странни решения. Политически зависимости, корупция или просто някакви тънки сметки – все едно. Ние трябва да сме наясно, че по-нагоре от четвъртото място едва ли някога ще ни допуснат. Титлите в този конкурс ще продължат да се редуват и поделят между могъщите европейски държави и конюнктурни представителки на източния блок.

Затова сега нека се радваме, че оставихме зад себе си целия Европейски съюз. Показахме способност да извадим хубава песен и достатъчно талантлива изпълнителка. Въобще, още на финала на Детската Евровизия в София се видя, че когато решим, можем да правим нещата както трябва. Ако успеем поне малко да ограничим българския си нихилизъм, вероятно ще имаме подобни успехи и в бъдеще.