Сайтът „Площад Славейков“ организира амбициозна анкета с интелектуалци, творци и журналисти – за развитието на българската култура в епохата на демокрацията. Поканиха ме да се включа и аз и ето моите отговори, както и линк към оригиналната публикация:

Кое е най-значимото постижение на българската култура?
Може би това, че не само е жива и мърда, а се опитва и да се развива в крак с времето, да се адаптира към новите реалности. Отговорът звучи формално, но на такъв въпрос е невъзможно да се каже нещо по-конкретно.

А кой е големият й провал?
Това, че все още изпитва затруднения да стане интегрирана част от световната такава. Това, че обича да търси вината за проблемите си навсякъде другаде, но не и в себе си.

Кои са най-добрите произведения/събития/явления в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизията, социалните мрежи и други медии?
През последните десетилетия ходя много рядко на театър и една от причините е, че съм ходил доста преди вододелната 1989-а. Когато си гледал Тодор Колев в “Човекоядката” в театър “София”, Марин Янев в “Полет над кукувиче гнездо” в “Сълза и смях” и Васил Попилиев в “Лазарица”, е направо мъчително да опитваш да харесваш Деян Донков в “Дон Жуан”, например. В музиката явлението е едно и се казва Лили Иванова – визирам както песните и албумите й, така и концертните й изяви. В литературата също ще спомена само едно име – Милен Русков, автора на “Захвърлен в природата”, “Възвишение” и “Чамкория”. За киното ми е най-болезнено да говоря – то така и не успя да стане конвертируемо и всепризнато като сръбското, унгарското и дори румънското. Ако все пак мога да откроя някаква личност и конкретно творческо усилие в него, бих споменал Владислав Карамфилов и неговата комедия “Операция Шменти-капели”. По темата за изобразителното изкуство не се чувствам особено компетентен, но мисля че скулптурите на Георги Чапкънов са нещо, с което основателно можем да се гордеем и може би не оценяваме достатъчно. Колкото до телевизията и модерните медии – там мисля, че нещата не са толкова зле, колкото нихилистите, снобите и вечните мърморковци се опитват да изкарат. Националната БНТ не отстъпва кой знае колко на други европейски такива, дори в някои отношения ги превъзхожда. Конкуренцията между bTV и Нова позволи да се развият доста жанрове, например телевизионното ни кино и риалити-форматите, но все още има дефицит на добри сценаристи и редактори.

Кои са личностите с най-силно присъствие в отделните изкуства, както и в телевизията и модерните медии?
До голяма степен вече отговорих на този въпрос, но ще повторя и допълня някои имена. В театъра – Теди Москов, Мариус Куркински, Александър Морфов. В музиката и литературата – съответно Лили Иванова и Милен Русков, без никаква конкуренция. В киното и изобразителното изкуство, макар и по различни причини, не бих посочил конкретни имена. В телевизията – като явления, доказали се независимо от конюнктурата, а понякога и с нейна помощ, бих изтъкнал Кеворк Кеворкян, Теди Москов, Слави Трифонов, Сашо Диков. “Господари на ефира” – с целия си екип – се превърнаха в доказана марка, будеща всеобщо доверие. В този списък не бива да пропускаме и незабравимия Тодор Колев, лека му пръст, който освен като актьор в театъра и киното, имаше силни изяви и като певец, а също така и като телевизионен и радио-водещ.

Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?
Като висота на критериите, самовзискателност, безкомпромисност и талант – Лили Иванова. Като авторитет, вдъхновение за по-младите и солидно присъствие през всичките тези 28 години демокрация – може би Стефан Данаилов. Иска ми се да спомена и Божана Апостолова – една модерна възрожденска личност и неуморим Дон Кихот в книгоиздаването.