Историческият сериал, който тръгна по Нова, е сред малкото неща от някогашната ТВ7, заслужаващи нов шанс
Решението на Нова телевизия да завърти българския сериал “Дървото на живота” от репертоара на някогашната ТВ7 е едно от програмните попадения на сезона. Въпреки несъмнените си качества (според мнозина това е най-добрият продукт на телевизионното ни кино през последните години), през пролетта на 2013-а поредицата така и не получи аудиторията, която заслужаваше. Широката публика у нас просто няма навика да следи нещо друго извън трите основни национални телевизии.
Колкото и интересни да бяха сериите от “Дървото”, преди 5 години те рядко попадаха в полезрението на повече от 200-300 хиляди зрители. Докато сега към тях ще се прибавят още близо милион. Отделно от това мнозина сядат да гледат историческата поредица отново, и сякаш още по-добре виждат и оценяват достойнствата й – независимо от пословично лошото качество на “картинката” в ниската резолюция на Нова телевизия, за която сме писали тук неведнъж.
Че “Дървото” живее втори живот и е истинско откритие и просветление за хората, подсказват и коментарите по форумите. За много зрители героите в него са познати най-вече от по-скорошния сериал “Откраднат живот”, продуциран от същия “Дрийм Тийм” екип начело с Евтим Милошев и Любо Нейков. До такава степен са свикнали с докторската поредица покрай 192-та епизода, които тя извъртя за две години, че сега гледат на образите най-вече през тази призма. “Постоянно очакваш някой чорбаджия или слугиня да хване скалпела и да извърти една апендектомия”, коментират зевзеците из Фейсбук.
Но шегата настрана – историческата семейна сага, ситуирана във Видин преди сто години (по романа на Владимир Зарев “Битието”), даде възможност за запомнящи се изяви на някои от най-добрите български актьори. Харизмата на Христо Шопов и Башар Рахал и класата на Мария Каварджикова, Стоян Алексиев, Васил Банов и Теодора Духовникова са величини, които вече не изненадват никого. С този сериал обаче “изгря” звездата на актьора Моньо Монев (Илия), който после стана любимец на много зрители като д-р Мазов от болницата “Св. Кирил”. Още по-голяма изненада беше силното включване на Луиза Григорова – бившата манекенка, дебютирала на екрана в “Стъклен дом”, която именно тук доказва, че има сериозен артистичен талант. Апропо, двама актьори, които нерядко са търпели критика заради плакатно-декламативната си игра – Владо Карамазов и Калин Врачански – в “Дървото на живота” правят нюансирани и изненадващо дълбоки роли.
Най-забележимият плюс на “Дървото на живота” e във визуалното великолепие. Операторската работа и начинът, по който е представен животът в България преди един век, заслужават адмирации. За главните герои са шити специални костюми, по 12 и повече за всеки. Операторът Лоренцо Сенаторе и арт-директорът Паоло Фаенци са заснели гледки, от които е трудно да отделиш поглед. Въобще, сериалът е истинска наслада за почитателите на историческите драми. Дори и само това да беше заслугата му към съвременното ни телевизионно кино, пак не е никак малка.
Относно режисурата на Тодор Чапкънов за съжаление не можем да сме така възторжени. Синът на големия ни скулптор Георги Чапкънов има солиден опит в холивудски продукции, но очевидно не се справя с ръководенето на такава трупа. Баталната сцена в първия епизод беше заснета изненадващо бутафорно, но не само в това са режисьорските проблеми. Макар и диалогът да е на съвсем прилично ниво, повечето герои рецитират думите си. Вината в подобни случаи е именно на режисьора – той е този, който трябва да връща актьорите отново и отново, докато не заснемат сцената без това дразнещо половинсекундно изчакване на отсрещните реплики…
Но нека успокоим всички, които сега гледат “Дървото” за първи път – през втория сезон нещата значително се подобряват. Там сценарият, написан от опитния кинаджия Светослав Овчаров, става още по-наситен със събития и драматизъм, а актьорската игра е много по-автентична.
“Дървото на живота” заслужава не само максимално широка тв аудитория, каквато сега получава, но, както съм писал и друг път тук, спокойно би могъл да се превърне в двучасов епос за голям екран. Именно в една киноверсия всичките му визуални достойнства биха блеснали в максимална степен.
Очевидно заслугата за този “дюшеш” за Нова телевизия (всеки делничен ден от 21 часа), е на продуцентския екип, който си партнира с нея по “Откраднат живот”. Но по същата колегиална схема, само че например в Би Ти Ви, биха могли да възкръснат и други хитови проекти на някогашната ТВ7.
Помните ли например “Музикална академия” – певческото риалити за три поколения, продуцирано от Иван Христов и Андрей Арнаудов? То беше нещо като микс между “Звездна академия”, “ВИП Брадър”, “Мюзик Айдъл”, “Гласът на България” и “Х Фактор” и бе едновременно забавно, напрегнато, но и разтоварващо и смислено. Един нов сезон на това шоу би бил следен с много по-голям интерес от всеки от изброените други формати. Но дори и да решат да извъртят старите 59 епизода от есента на 2013-а (пуснете си някои от тях в YouTube, за да си ги припомните), пак ще съберат многократно повече публика, отколкото онази, която ги е проследила навремето.
А какво да кажем за “Къртицата” – шоуто, което съчетаваше “Биг Брадър”, “Сървайвър”, “Фермата” и “Страх” накуп? Нима е имало по-драматично, зрелищно и непредвидимо риалити от него през последните години? Двата му сезона, от пролетта на 2013-а и 2014-а, събираха немалко публика, но ако същото нещо се развиваше в ефира на Би Ти Ви, а не по ТВ7, тя би била петкратно по-голяма. За съжаление обаче, към днешна дата бюджетът за подобно риалити изглежда непосилен дори за най-големите тв канали. Така че “Къртицата” едва ли някога би могла да възкръсне – поне не и в оригиналния си мащаб.
Но нека поне оценим по достойнство, че “Дървото на живота” – сериал с потенциала да се превърне в българска телевизионна класика – беше върнат отново на екран. Проектите с такова качество са ни твърде малко, за да си позволяваме да ги оставим да потънат в забрава, само защото са имали късмета да се появят на неподходящо място и в неподходящо време.
Георги Неделчев - коментари и други неща 