Комерсиално „Привличане“

on

Поредната българска премиера е в чисто нов жанр за киното ни – холивудска тийн-комедия. Добре е, че вече имаме и такива опити – остава да дочакаме и да са сполучливи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 февруари

Privlichane_1
Яна Маринова е учител-идеалист, който се бори за правдата с много чар, сексапил, но и с пълна гама таблети и лаптопи.
Privlichane_2
Героите на филма са ученици от елитна частна гимназия, потопени в интриги, любовни страсти и социални мрежи.

На новия български филм по кината – „Привличане“ – не могат да му се отрекат няколко достойнства, и то все нетипични за родното кино. Първото е отличната рекламна кампания, направена с оригинални идеи и очевиден ентусиазъм от целия екип на продукцията. Второто е чисто визуалното му качество – заснет е красиво и на човек направо не му се вярва, че всеки интериор и екстериор са тукашни, български. Има и нещо симпатично и заслужаващо уважение в това, че претенциите му не са високи – прицелил се е във възможно най-широка (предимно младежка) публика и се опитва да й каже простички неща в максимално достъпна форма.

За съжаление, с това достойнствата почти се изчерпват. Ако гледаме на „Привличане“ като на някакъв експеримент – като тест дали българските кинаджии могат да реализират един проект по изцяло холивудски тертип, може да се каже, че изпитът е взет, макар и с някаква тройка, писана по милост. Сега остава да се надяваме, че следващите опити ще са по-успешни – с повече мисъл, оригиналност и художествени достойнства, които иначе принципно не са чужди на родното киноизкуство.

Да, истина е, че всяка седмица гледаме поне по един-два точно толкова повърхностни, почти до малоумие, холивудски филма по кината. Към тях сме далеч по-снизхоздителни – прощаваме им и тъпите клиширани сюжети, и дървеняшката актьорска игра (понякога дори от именити артисти). Важното е, че сме убили два часа време и сме намерили оправдание да изядем кофа пуканки. Към българските филми обаче сме взискателни – искаме хем да са смислени, хем по възможност и забавни и атрактивни.

Е, „Привличане“ е забавен – поне в преобладаващата част от въздългото си екранно време. Историята за младата и честна учителка (Яна Маринова, съпродуцент и основен идеолог на филма), която се бори за справедливост в елитната си гимназия, а пътьом търси и любовта, е клише, издялкано с най-първобитното възможно длето. Другите главни герои са симпатичен учител по музика (Александър Сано, на границата между романтиката и пародията), коварно подмолна директорка (Койна Русева, напоследък в отлична форма), разглезена ученичка-интригантка (режисьорската съпруга Луиза Григорова-Макариев, все по-доказваща се като актриса) и двама влюбени съученици (Живко Симеонов и Радина Боршош, дебютирала преди година в чудесния „Маймуна“).

Сценарият е низ от абсурдни, неправдоподобни и дори конфузни ситуации, нашарени тук-таме с по някоя смешка или лафче. Представете си и филм, в който са забъркани следните неща: последният хит на 100 Кила, но и „Шушана“, Николета Лозанова, но и Сузанита, македонският рапър Слаткаристика, но и френетични латино-танци. Има и една сочна целувка между момичета, както и директна сюжетна заемка от холивудската тийн-комедия „Американски пай“, свързана с майката на един от учениците. Плюс обилно, ама наистина обилно продуктово позициониране.

Слабо е да се каже, че „Привличане“ е комерсиален филм – той просто прегръща комерса и прави нонстоп секс с него – при това толкова откровено и невъзмутимо, че в един момент това чак става самоиронично и култово. Подходящ е за нещо като игра между зрителите – да преброят колко различни стоки и услуги се рекламират на екрана.

Единственото, което спасява този филм от гнева на публиката, е отсъствието на каквато и да било претенция. Трябва да свикваме, че не само по света, а и у нас вече се прави и такъв тип кино – предназначено да развлича възможно най-широка аудитория. Е, на моменти освен че я забавлява, може би и леко я обижда, но го прави някак си с намигване и гузна усмивка.

Ако всяка година имаме по един продукт като „Привличане“, след десетилетие току-виж дочакаме нещо, което не просто ще конкурира холивудската ширпотреба, но дори ще я засенчва. Засега за засенчване и дума не може да става. Но Яна Маринова танцува чудесно…

 

One Comment Add yours

  1. Сти каза:

    Нещо сбъркано има във филма – отношението учител/ непрофесионалист/ и ученик / отглеждан като домашен любимец от заможен родител/, директор, който не е педагог и учители, за които не се подразбира дори каква функция имат и дали изобщо преподават. От всичко лъха модерен непрофесионализъм, който рисува новото лице на образованието ни и в частност – частните училища, където всичко се диктува от плащачите. Освен всичко това озвучаването и търсените ефекти още в началото са стряскащи и не на място и така се превръщат в абсолютен дефект и нанасят допълнителна вреда. / Не се чуват диалозите в дискотеката и не само там – неясен е изказът, нужен е надпис, защото от допълнителната музика с текст / на Дони “Малкият принц”/ насложен върху диалога става абсолютна каша от звуци с неясно съдържание! Танцът си е танц, прекрасен и дори впечатляващо силен, но само той е достатъчен за българския вариант на “Флаш данс” и нищо повече.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s