Ако се разходиш из софийския център, независимо от часа на денонощието и деня от седмицата, вече е много вероятно почти да не чуеш българска реч. Може да ви звучи пресилено, но е факт. Туристите и въобще чужденците са навсякъде из централната част, а по „Витошка“ най-често дочуваният звук е този от търкалящи се колелца на куфари. Едни си тръгват, други пристигат. Бизнесът с отдаване на апартаменти под наем процъфтява, хотелите и заведенията са пълни.

Интересно как две нискотарифни компании могат буквално да преобразят един град, стига да имат редовни полети до него. София вече е предпочитана туристическа дестинация за много европейци. И една бърза разходка в топлия мартенски промеждутък, какъвто беше тази събота, показва, че наистина има за какво.

Ние сме дотолкова улисани в това да мразим мястото, в което живеем, че трябва да ни телепортират в съзнанието на някой чужденец, за да разберем колко безумно е това. И че причините за нещастията ни до голяма степен се крият в самите нас, в нашата нагласа към света наоколо и собственото ни участие в него.

В съботната разходка освен пълен с усмихнати чужденци, които (се) снимаха непрекъснато, видях и много красиви или реновирани сгради, които свикналото туземно око обикновено не забелязва. Като цяло центърът ми се стори и доста чист – особено на фона на огромното количество хора и автомобили, които се изсипват в него всеки уикенд, а и през цялата седмица. Бил съм в доста европейски столици и смея да твърдя, че не са по-чисти и приветливи от София. И който твърди обратното, има някаква много сериозна субективна причина да го прави. Аз нямам.

Но ще оставя снимките (направени са с телефон) да говорят сами, както и обясненията ми към всяка от тях:

Селфи на турист в центъра на София.

Туристите са навсякъде из Ларгото и се снимат непрекъснато.

Summertime, and the living is easy…

Градинката пред банята. Някога тук се събираха запалянковци, за да се дърлят помежду си кои са по-велики – „Левски“ или ЦСКА.

Софийският център е доста колоритен всъщност.

Почти всяко кътче из центъра е идеално място за фотосесии и селфита.

Централната баня днес е музей, който обаче не рекламира особено старателно съществуването и дейността си.

Халите, където се продава какво ли не. Има хубав магазин за елитни видове насипен чай. Престоят до 30 минути на паркинга до входа е безплатен, оттам нататък – по 2 лева на час. Но по-нагоре, до Католическата църква, има два паркинга, където цената е 1 лев на час.

Това тук би могло да е едно чудесно заведение, но не е. И е затворено. ЦУМ.

„Дондуков“ в частта си близо до Правителството си е Булевардът на банките. Тук само в рамките на няколкостотин метра има клонове на десетина трезора един след друг.

В ЦУМ, въпреки перфектната локация, сякаш е паднала бомба. Интересно каква е причината за това „отбиване на номера“.

В градинката пред Народния театър – топло, ветровито и пълно с хора.

Безупречно чисто е.

Из софийските потайности между „Дондуков“ и „Московска“.

Софийският център неусетно се е напълнил с хотели. За повечето от тях ние даже и не подозираме, но са пълни с туристи.

Никога не съм бил по-близо до управляващите. Всъщност, излъгах – като репортер навремето съм влизал и вътре. Мокетите бяха много мекички.

Събота късен следобед, както се пее в песента на Богдана Карадочева и Стефан Димитров…

„Дондуков“ – най-критикуваният от софиянци булевард, ми се стори добре направен, изключително чист и изненадващо празен в съботния следобед.