Пако е смешен, Пацо е измъчен

Испанските майтапи в „Полицаите от края на града“ трудно минават за български хумор. Язък за добрите актьори

Policaite_slyunka
Пацо и секретите от слюнка: клозетният хумор идва в повече като за петък вечер.

„Ако и пред кадър беше толкова смешно, щеше да е по-добре“. Тази братска шегичка е от „Господари на ефира“ и съпътства клипче със смешни моменти от снимачния процес на „Полицаите от края на града“. И това като че ли най-точно и бързо синтезира отзивите за новия български сериал, който опитва да разсмива зрителите на Нова телевизия всяка петъчна вечер.

Смешно е, но само в някои моменти. Като цяло хуморът произлиза най-вече от актьорските физиономии и реакции. Понякога дори само един поглед на Димитър Рачков е достатъчен, за да предизвика зрителски смях. В главната роля Герасим Георгиев-Геро пък е в стихията си. С „Полицаите“ той наистина се доказва като актьор от висока класа – с разнообразна и често пъти нестандартна мимика, силен глас и перфектна артикулация, което се среща мъчително рядко сред българските тв лица. Истински последовател на великия Георги Калоянчев, без съмнение. Стефания Колева, Васил Василев-Зуека, Румен Угрински, Красимир Ранков също правят запомнящи се роли, без да създават усещане за „дежа вю“, както често става в подобни комедийни формати.

Чисто операторски и като дизайн сериалът е добре заснет, „картинката“ хваща окото, а началната песен на Графа и Слаткаристика „Квартални джентълмени“ („Аз бях там и стана гаф…“) е завладяваща и зарежда с положителна енергия. За съжаление обаче, плюсовете на „Полицаите“ свършват дотук. Най-важните елементи – хуморът в сценария и добрият диалог – са дефицитна стока в досега излъчените епизоди. Решението те да са двучасови при дебюта на сериала изглеждаше удачно, но сега предизвиква предимно досада и отегчение. Почти няма човек, който да е в състояние да прекара целите 120 минути пред телевизора и да се забавлява през цялото време. По-скоро следиш събитията от любопитство – няма ли, аджеба, най-накрая да се случи нещо наистина смешно. И как актьорите ще успеят да компенсират липсата на хумор в материала, който им е даден. Епизодите служат повече като фон за семейна вечеря или събиране, отколкото за нещо, което се гледа съсредоточено.

Оправданието, че „Полицаите от края на града“ е директна адаптация на хитов испански сериал („Хората на Пако“) не е достатъчна утеха за тези изгубени два часа. Някои неща не подлежат на дословно копиране и е нужна драматургична находчивост, за да се „побългарят“ адекватно. В противен случай във финалните надписи вместо „сценаристи“ трябва евентуално да пише просто „преводачи“.

Така например образът на майката на главния герой Пацо, която се отнася безпардонно със сина си, е абсолютно чужд на българския бит и душевност. В испанските сапунки подобна героиня, която нарича чедото си „тъпанар“, „некадърник“ и прочие, е често срещана и явно отговаря на някакъв местен архетип, който се приема и буди смях. В България обаче няма свекърва, която да не благоговее пред детето си и да ненавижда снахата. Затова и след първия епизод на „Полицаите“ много зрители погрешно бяха решили, че героинята на Анна Петрова не е майка, а тъща на Пацо.

Клозетният хумор и сценките като онази с поглъщането на чуждите секрети от слюнка, може би също са рейтингово попадение в някои нишови испански сериали, но изглеждат безумно в българския праймтайм. С две думи – ако оригиналът Пако е смешен за мнозина (включително и за тукашната публика), то нашенецът Пацо е по-скоро измъчен и ни кара да се смеем някак си насила, единствено от симпатия към актьорския труд.

Може би ако Нова телевизия беше програмирала „Полицаите“ по друг начин, очакванията към сериала нямаше да са толкова високи и той би заел нишата, която му подобава. Интересът не определена категория зрители (главно скучаещи домакини) към преводни хуморески като „Новите съседи“ и „Хората на Пако“ е константна величина и дори става все по-голям. Няма причина българското телевизионно кино да не посяга към този жанр и да не таргетира тази аудитория, но едва ли цели два часа от петъчния праймтайм са най-удачното време за това. В друг часови пояс, а може би и в друг канал сериалът би намерил своята по-тясна, но вярна аудитория. Да, със сигурност тогава снимачният бюджет би бил многократно по-нисък. Но колко от зрителите сега оценяват как лъскаво и разточително са заснети „Полицаите“, при положение, че не предлагат хумора и забавлението, което се очаква от тях?

За сравнение – маратонският сериал на bTV „Столичани в повече“, който върви вече 12-и сезон и надскочи 150 епизода, е значително по-автентичен като сюжетна линия, сценарий и диалог. В драматургично отношение дълголетието му наистина заслужава адмирации, но освен всичко друго, той успява да засяга и някои доста по-сериозни обществено-политически теми. Тоест, там дори и когато не се смееш, имаш достатъчно причини да седиш и да внимаваш. Докато при „Полицаите“ моментите, в които няма хумор, са напълно лишени от друго – те са безсмислени и дори нелепи.

Дали по-нататък нещата ще се подобрят и ще има повече смях? Както биха казали героите на „Господарите“ в такива случаи, много искаме да вярваме в това, ама нямаме желание…

Policaite_supporting_cast
Балабанов, Калев, Ранков – и сред поддържащия каст гъмжи от талантливи актьори, но сценарият не им дава кой знае какви възможности за изява.
Policaite_Sveti_Kiril
Приключения в „Свети Кирил“: кросоувър-епизодът с герои от „Откраднат живот“ разведри скуката, но само за кратко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s