Победата на Славин Славчев изненада само онези, които все още вярват, че класирането в това шоу има някакво значение

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 1 юни

Ако в началото на шестия сезон на „Като две капки вода“ някой беше казал, че иначе симпатичният и скромен Славин Славчев, бивш шампион от „Х Фактор“ (и не особено популярен след това певец), ще триумфира в конкуренцията на Константин, Гери Никол, Софи Маринова, Маргарита Хранова, актьора Иван Юруков, зевзека Боби Турбото и изненадващо добре пеещата сексбомба Златка Райкова, щяха да го нарекат шегаджия. Но в това шоу и друг път се е стигало до странни и на пръв поглед необясними развръзки. Да припомняме ли, че във втория му сезон победител беше актрисата Невена Бозукова, с изпълнение на Александра Бърк – две имена, които не говорят почти нищо на масовата публика? Преди това пък, в дебютното издание, друг шампион от продуцираното от същия екип музикално риалити – Рафи Бохосян – беше успял да пребори конкуренти като Станимир Гъмов и Стефан Рядков. Е, неговата победа поне изглеждаше по-логична и заслужена. Но тази на Бозукова, надделяла над Къци Вапцаров, Нети, Деян Донков и Стефания Колева – ще ни прощава Магърдич – беше меко казано съмнителна.

В последните три сезона победителите в имитаторското шоу – Ненчо Балабанов, Калин Врачански, Михаела Маринова – не бяха в крещящ дисонанс с масовите предпочитания, но с всяка следваща година ставаше все по-ясно и че крайното класиране не е основната мотивация тук. Не че една лека кола като награда би се отразила зле на когото и да било. Но за повечето участници, дори за всеки един от тях в суперзвезден сезон като този, определящите фактори са други. Първият от тях е хонорарът, който при някои от състезателите далеч надхвърля стойността на автомобила, а вторият – ползите, които биха могли да извлекат за кариерата и имиджа си.

От тази гледна точка доста зрители приеха с облекчение и симпатия факта, че фордът отиде при може би най-нуждаещия се от него кандидат. Самите конкуренти на Славин също не изглеждаха кой знае колко нахъсани и мотивирани да вземат ключовете вместо него. Нямаше го и традиционното за подобни риалити-конкурси напрежение до последната минута, нито  стремеж на продуцентите да създават интрига кой би могъл да е победител с показване на временни резултати и прочие. Просто целият финал в понеделник вечерта сякаш мина под олимпийското мото, че е по-важно участието, а не крайното класиране. И че важното е да сме живи и здрави.

Това като цяло не е нещо лошо, особено когато целият сезон е преминал в подобна атмосфера. Аудиторията също е попривикнала да я хващат за канарче и едва ли е имало зрители, които да се вживяват в несъществуваща интрига. Но някои неща все пак дразнят непредубедения зрител. Например как журито сипеше комплименти към четиримата недостигнали до финалната четворка, за да ги утешава. Колко велика певица е Марги Хранова, колко талантлив е Боби Турбото, какво откритие на сезона е била Златка и колко симпатична е Софи Маринова… Ах, колко добродушно жури, което изведнъж започна да разсъждава като публиката, а не в пълно противоречие с нея, както беше през по-голямата част от сезона!

Дразнещо беше и как опитваха да намерят някаква особена мотивация в избора на Иван Юруков да пее парчето Help! на „Бийтълс“ и да се прави на Джон Ленън, след като и за децата беше ясно, че той изобщо не се старае да спечели, а просто е решил да си направи кефа на финала. Също и как се стараеха да не разсърдят прекалено много Гери-Никол и Константин, чиято основна роля – да осигуряват рейтинг на предаването в хода на сезона – вече беше изиграна и приключена.

Ако имаше обективност и логика в класирането, Гери-Никол или не трябваше изобщо да достига до финалната четворка (повечето й изпълнения бяха неубедителни и тя си пееше като себе си, подобно на Преслава, Миро Каризмата и Азис в предишни сезони), или, ако вотът на феновете й е бил толкова решаващ, трябваше да е първа или втора накрая. Едно от двете. Някак си беше странно почитателите на хитовата тийнейджърка да са я избутали до финала напук на всичко, а там да са решили да я изоставят и да гласуват за рокаджийчето Славин.

Но това е положението. Който е очаквал нещо друго, е попаднал на грешното място. Когато мислим за „Капките“, просто трябва да забравим за класирането и да се съсредоточим само върху забавлението.

Това всъщност е цената, която трябва да се плати, за да имаме налице едно толкова весело, рейтингово и положително като енергия шоу. Да събереш осем знаменитости накуп, които месеци наред да влизат в какви ли не роли, нерядко унизителни – за това се изискват не само много пари, но и висш пилотаж в дундуркането и коткането им. Далеч не всички звезди са с характера на Софка, Златка, Иван Юруков или Турбото и умеят да губят. Повечето имат свръхразвито и разглезено его и това, че им е било платено скъпо и прескъпо, за да участват, не стига. За щастие, в Нова телевизия има достатъчно други предавания и риалити-проекти, чрез които да бъдат умилостивявани, ако се разсърдят твърде много.

Затова и в следващите сезони сценките и представленията в „Капките“ ще продължат. Ще има съмнителни оценки от журито (колко пъти тази пролет чухме израза „имам вътрешно противоречие с точките, които съм дал“), изненадващи победители в някои от седмичните кръгове и крайно класиране, което би учудило всеки по-запознат с масовите предпочитания и нагласи. Важното е накрая нещата да се разпределят по добре познатия принцип „за всекиго по нещо“. Звездите – да получат достатъчно комплименти, а останалите – награди, поощрения и ленти като в конкурс на Митьо Пищова.

Не казвам, че публиката е недоволна. Една публика, на която в същата програма се сервират неща като „ВИП Брадър“ и Hell’s Kitchen, няма как да бъде недоволна от „Като две капки вода“. Просто не е полезно тя да се размечтава прекалено много и да иска хем забавление и сеир, хем обективни критерии и справедливо крайно класиране. Защото това би торпилирало целия останал риалити-ефир на Нова телевизия…