Това музикално риалити явно е орисано никога да не роди реална поп-звезда. Петият сезон излъчи още един победител тип Радко

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 8 юни

След като в предишния си сезон „Гласът на България“ принуди публиката да избира „най-малкото зло“ от четирима странни финалисти, победата отиде при Радко – тийнейджърът от Троян, участвал в няколко други тв проекта преди това. Той не че пееше зле, но беше далеч от представите за потенциална поп-звезда. Момчето получи своите „15 минути слава“, през есента се сдоби със самостоятелна песен и клип, а в началото на тази година bTV отново се сети за него покрай старта на новата кампания. И толкоз.

Е, сега петият сезон поне излъчи малко по-стойностна финална четворка, в която имаше по-голяма интрига от онази между филипинката Сюзет и троянския гимназист. В един момент направо бяхме готови да повярваме, че в „Гласът“ най-сетне са си научили урока и че тази година са твърдо решени да произведат победител, който после ще слушаме целодневно и целогодишно – някоя нова Михаела Филева, например.

От четиримата кандидати за победата като че ли с най-голям звезден потенциал беше Виктория Динкова – харизматична, с приятна визия и силно сценично присъствие. В неделната вечер тя стигна до последната права, където се състезаваше с Ния Петрова – не по-лоша певица от нея, но не чак толкова обаятелна и приковаваща вниманието.

В крайна сметка обаче победата отиде при племенницата на текстописеца Александър Петров. Дали последното е оказало някакво влияние и има някакво значение? Иска ни се да вярваме, че не, но както се казва в онзи виц, надали.

Дали заради прекалено преекспонираната си тежка лична съдба (типичен любим сюжет на Би Ти Ви, която живее и диша именно заради такива герои и истории) или заради лошо подбраните три финални изпълнения, Виктория остана втора. Това, разбира се, ни най-малко не би й попречило да има своите изяви и евентуална кариера. Дори мога да се обзаложа, че догодина по това време тя ще е много по-известна на музикалната публика от Ния – момичето, което в неделната вечер я победи.

Но тук грижата ми не е за Виктория и не това е проблемът. Голямата въпросителна е как така се получава, че вече за пети пореден път това иначе рейтингово и майсторски реализирано музикално състезание не успява да излъчи победител, който да е „нарисуван“. Така, както бяха нарисувани всички досегашни шампиони в „Мастършеф“, например. Каква е тази „мистерия на българските гласове“, която упорито държи надалеч от първото място всеки по-харизматичен и симпатичен за широката публика изпълнител? Тук, разбира се, не става въпрос само за „Гласът на България“ – ситуацията и в „Х Фактор“ не е много по-различна. Ако не са енергичните усилия на продуцента Халваджиян да им намира изяви в други свои проекти, досегашни победители като Рафи, Жана Бергендорф, Славин Славчев и Християна Лоизу така и няма да стигнат до онова ниво на популярност, което имат победените от тях Михаела Филева, Гери Никол, Тита, Михаела Маринова и Наско Колев. Не се съмнявайте, че и с последните победителки във „Фактора“ – квартета 4 Magic – ситуацията няма да е по-различна.

Любителите на теории на конспирацията биха заподозрели някакъв таен рептилски или Бог знае какъв задкулисен заговор. Други пък биха заключили, че явно есемеси в тези предавания пускат само роднините на участниците и печели онзи от тях, които е мобилизирал повече братовчеди, лели и чичовци. Трети ще кажат, че победата в подобен конкурс е по-скоро сковаващо кариерата бреме, а премията излиза през носа на всеки шампион. И че най-добрата услуга, която могат да направят на един талантлив участник, е да го извадят от състезанието малко преди края му.

Каквато и да е истината, едно е сигурно – след всеки подобен финал и развой като този на „Гласът“ миналата неделя публиката ще следи музикалните формати с все по-голямо недоверие и дори безразличие.

За bTV мотивацията очевидно е на светлинни години далеч от това да произведе поп-звезда и национален любимец. Важното е всяка неделна вечер рейтингът да е висок, да има интересни и драматични лични истории за разказване и между съдиите непрекъснато да се разиграват сценки, които да развличат апатичната публика. И вероятно не можем да съдим телевизията, че интересите й са такива. В такъв случай обаче целият този патос, че в „Гласът“ се избират бъдещи звезди на поп-сцената ни, изглежда смешно приповдигнат и дори жалък. А фигурите на Поли Генова, Камелия, Графа и Иван Лечев, както и на иначе симпатичните водещи Павел и Венци Венц, стоят все по-бутафорно, извадени от реалния им контекст.

Ако стремежът на подобно шоу наистина е всякакъв друг, но не и да се дават на публиката нови нейни любимци, и то трайни и с доказан в следващите месеци потенциал, значи то е фалшиво – досущ като фейк-новините, с които уж всички се борят. Някаква мимикрия на риалити, някаква мимикрия на зрителска въвлеченост, някаква имитация на музикален професионализъм, въплътен в толкова популярни менторски лица.

bTV може би няма да се умори да ни предлага този продукт във вида, в който ни го сервира пет поредни сезона. Ние пък няма да се уморим да казваме, че това е своеобразно телевизионно самозадоволяване, в което другият партньор – в случая публиката – изглежда напълно излишен. Това е все едно някой готвач да се хвали, че е нахранил рекорден брой хора, без да се интересува от факта колко от тях после са повръщали или имали стомашно разстройство.

Някой би казал – а с какво е по-различна ситуацията в Нова тв, където само седмица по-рано гласовитият, но неособено популярен Славин Славчев надделя над Коцето, Гери-Никол и Иван Юруков в имитаторското шоу „Като две капки вода“? Има една съществена разлика. Там „победените“ са получили многократно по-голям хонорар за участието си от победителя. Докато в „Гласът“ един куп талантливи момчета и момичета всяка година биват шамаросвани с новината, че отпадат от надпреварата, а накрая титлата и парите отиват при някого, за когото година по-късно никой не си спомня.

Дали пък догодина няма най-сетне да бъдем опровергани? Всяка телевизия, както и всяка лотария и тотализатор, именно от това се хранят – от непоправимата надежда на драгия зрител…