Чумата „фалшиви новини“

Срещу нея очевидно няма ваксина, но най-страшното е, че болните не желаят да се лекуват от нея

Baba_Dora
Епопеята с чумата по животните в Странджанско приключи с фалшивата новина за смъртоносния инфаркт на Баба Дора от Шарково. Лъжата бе бързо опровергана, но консуматорите й моментално се насочиха към следващи заблуди.
Zlatko_Kolinda
Измисленото бунтарско писмо на хърватския треньор дори бе илюстрирано с негова снимка до президентката Колинда Грабар-Китарович. Малцина обаче се усъмниха в достоверността на съчинението.

Положението с фалшивите новини е много по-сериозно, отколкото изглежда. Това е може би най-страшната обществена болест, пораженията от която тепърва ще се усещат от всички. Засега все още сме в стадий на бързо разпространение на заразата, но хората не само че подценяват опасността, но дори открито се наслаждават на случващото се. Това е нещо като нов, непознат досега наркотик, който приятно замъглява съзнанието и създава една друга действителност, заместваща реалността. Досега за тази цел хората употребяваха или алкохол, или различни по сила и действие опиати. Вече е достатъчно просто да отворят компютрите или телефоните си.

Броени часове след драмата с козите на баба Дора Сакалиева от село Шарково сайтове и фейсбук-профили гърмяха: „България плаче! Тежък инфаркт е покосил старицата в Ямболската болница,след като кръвното й скочило внезапно. Медиците в Ямбол току-що потвърдиха за смъртта на баба Дора“. Следваше дори дата и час на насроченото погребение.

Разбира се, фалшивата новина бързо беше опровергана от други сайтове и вестници, които в подобни случаи се чувстват по-важни и необходими на обществото от когато и да било. Проблемът е, че повечето консуматори на фейк-сензациите не търсят други източници, за да потвърждават или отхвърлят прочетеното, и всъщност въобще нямат нужда от тези опровержения.

Малко преди това гръмна и друга фалшива новина – че хърватските футболисти дарили цялата си премия за сребърните медали от Мондиала на бедните деца от родината си. На това съчинение на хърватски социалист, написано в стил „Не-новина“ (да, има и такъв наш сайт, който редовно надценява интелигентността на аудиторията си и си мисли, че така се бори със злото), се вързаха не само куп тукашни уж сериозни медии, но и някои англоезични издания. В текста, подписан уж от треньора Златко Далич, се казваше, че Хърватия е най-бедната държава в Европейския съюз (всъщност най-бедни са Румъния и България – б.р.). „Управлявани сме от членовете на престъпна организация. Това е страна, от която са си тръгнали милиони хора през последните 20 години. Днес в Хърватия пенсионерите не са в състояние да покрият основните си нужди, младите хора не могат да си позволяват образование, здравеопазването се разпада, а съдебната власт защитава големия капитал и е корумпирана“, пише активистът Игор Премужич от името на треньора Далич. Тук българският интернет-мазохист явно най-много се възрадва на новината, че има и по-бедни евро-държави от нашата. Но и възнегодува, че у нас никой не прави подобни жестове като несъществуващото дарение на хърватските футболисти.

Всъщност, за фалшивите новини не може да се говори точно като за новини. Техният живот е кратък, те няма как да целят постигането на някаква трайна заблуда у широките маси. Функцията им е подобна на тази на упойката, която слагат на футболистите по време на мач – някакво временно обезболяващо действие, залъгващо организма, че проблем не съществува. Понякога целят и обратното – да предизвикат моментен изблик на гняв, който, дори и после да отмине, остава някъде трайно загнезден в съзнанието на клетия интернет-потребител като стаена неприязън към определени хора. Или, за по-сигурно – към всички.

Масмедиите наистина са изправени пред сериозен казус, който усилията на Марк Зукърбърг, босовете на Гугъл и останалите гиганти в мрежата едва ли ще разрешат. До неотдавна хората просто жадуваха новини, тъй като изпитваха недостиг от такива. Впоследствие започнаха да търсят тясно профилирани информации – по теми, които пряко и конкретно ги интересуват – и глобалната мрежа охотно им ги предостави. Днес вече широките маси не търсят какви да е новини, даже дефакто не търсят новини – те предпочитат да научават онова, което им се иска да е вярно. Тоест, подмяната на истината с лъжа не е нежелан ефект, а точно обратното. Хората вече не искат истината – искат да бъдат заблуждавани, за да се чувстват по-добре.

За някои здравомислещи читатели може да звучи налудничаво, но е факт. Аз също познавам такива хора, за които не е проблем да споделят на фейсбук-стената си нещо, което очевидно не е вярно. За тях е по-важно това, че звучи добре. И са готови дори да се скарат с всеки, който им посочва, че се заблуждават.

Няма значение, че Путин никога не е казвал, че личности като Лиляна Павлова при него биха могли да работят само като чистачки. Нали звучи логично и ефектно? Няма значение, че президентът Радев не е заявявал едно, друго или трето – важното е, че от него се очаква да изрича подобни абсурдни (или не чак толкова абсурдни) неща. Да, в българския политически живот основната жертва на фейк-новини е именно той. У него простолюдието вижда образа на водача-непукист, призван и решен да казва истината в очите на всички.

Медиите у нас продължават да подценяват драматичността на проблема. Уж се борят с фалшивите новини, правят какви ли не кампании, но същевременно някак си тайничко ликуват – ето, все пак ние още сме необходими, хората не могат без нас, кой иначе ще ги открехва къде е истината, и къде лъжата… Пълна заблуда. Хората, които са готови с едно цъкване да разпространят нещо по единствената причина, че им звучи добре или логично, отдавна нямат нужда от истински новини. Те имат нужда само от още и още прах в очите. От нови лъжи, от нови заблуди, от нов опиум, че нещо в живота им ще се промени – разбира се, без да е нужно те да си мърдат пръста. А и нали вече са го мръднали, тиражирайки това, което им харесва…

Козите на баба Дора ги няма, тя си получи обезщетението за тях, но кой ще ни избави от чумата на собствената ни глупост и склонност да ни водят като стадо овце накъдето си искат? Иска ми се да посоча някакъв изход от ситуацията, някаква надежда, но честно казано, не ги намирам. Обществото, и то далеч не само българското, отдавна е изпуснало духа от бутилката. Ако преди глупостта и желанието на хората да бъдат заблуждавани можеха да бъдат държани в някакви рамки, днес заразата вече се разпространява по-бързо и от светлината. Все по-развиващото се общество прави живота много по-лесен, но цената за това е солена – прогресивно губим разсъдък и досег с реалността.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s